:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,281,774
Активни 468
Страници 12,466
За един ден 1,302,066
Милитъри лирика

Да си спомним Бертолд Брехт

Изневиделица ми изплува едно военно стихотворение на Бертолд Брехт, писано през 30-те на миналия век. В превод на Венцеслав Константинов част от него звучи така:



Моят брат бе смел летец

...

Моят брат е завоевател,

в страната ни е теснота.

Да придобием земица

е стара наша мечта.



И брат ми завзе парче земя

в Сиера де Гуадарама.

Два метра и двадесет дълго,

на дълбочина и два метра няма.



Зачудих се какво ли би съчинил той днес...

Не щеш ли, както на г-н Джордж Буш висок глас му нашепнал да поведе битка със злото, така и на мен висок глас (дали същият?), ми нашепна това:



Моят чичо бе смел танкист

(По Бертолд Брехт)



Свобода срещу нефт

моят чичо Сам

реши да закара в Ирак.

А се върна, стиснал

шепа пясък оттам,

и увит

в националния



флаг.

--------------------

* Фронтови псевдоним на колегата Ламбовски.
11
1594
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
03 Април 2003 02:45
Слабо Рамвоски, много слабо. Твойта версия хич я няма.

А Б. Брехт има едно много по-добро известно антивоенно стихотворение :
Legende vom toten Soldaten. Ako някой има българския превод може да го постне.
03 Април 2003 10:18
Golam tashak! Izkefi me.
03 Април 2003 10:43
аз пък ще си сменя ника на "гургур с каска на асма" - по военному. те ти булка видьовден.
03 Април 2003 10:53
Аве ей, шшш, гургур!
Ич биля ни ми са праи на вуйник бе!
Лесно ви е като не били в танк!!!
..... и като сте чели там разни .... книги!
03 Април 2003 10:56
Аве ей, шшш, оня там!

Ич биля ни ми са праи на вуйник бе!

Лесно ви е като не били в танк!!!

..... и като не сте чели там разни .... книги!
03 Април 2003 11:04
Да, глупав съм, и съм горд, че си го знам!
Ама ти знаеш ли че по света има и други като мен!
Ние сме Билиони
03 Април 2003 11:07
и какво като сте билиони? (какво значи тази дума между другото?)

5 милиарда ще умрат!

Редактирано от - 5 милиарда ще умрат на 03/4/2003 г/ 11:09:14

03 Април 2003 11:17
Ха на бас, че не може да умрат!
Има там едни бездасасмъртни
03 Април 2003 12:14
Заеби!
Има превод на Р. Ралин, ама аз го нямам, ето оригинала

Legende vom toten Soldaten

Und als der Krieg im f?nften Lenz
Keinen Ausblick auf Frieden bot,
Da zog der Soldat seine Konsequenz
Und starb den Heldentod.Der Krieg war aber noch nicht gar,
Drum tat es dem Kaiser leid,
Da? sein Soldat gestorben war:
Es schien ihm noch vor der Zeit.
Der Sommer zog ?ber die Gr?ber her,
Und der Soldat schlief schon.
Da kam eines Nachts milit?r-
ische ?rztliche Kommission.
Es zog die ?rztliche Kommission
Zum Gottesacker hinaus.
Und grub mit geweihtem Spaten den
Gefallnen Soldaten aus.
Der Doktor besah den Soldaten genau,
Oder was von ihm noch da war.
Und der Doktor fand, der Soldat war k.v.
Und er dr?ckte sich vor der Gefahr.
Und sie nahmen gleich den Soldaten mit,
Die Nacht war blau und sch?n.
Man konnte, wenn man keinen Helm aufhatte,
Die Sterne der Heimat sehn.
Sie sch?tteten ihm einen feurigen Schnaps
In den verwesten Leib
Und h?ngten zwei Schwestern in seinen Arm
Und ein halbentbl??tes Weib.
Und weil der Soldat nach Verwesung stinkt,
Drum hinkt der Pfaffe voran,
Der ?ber ihn ein Weihrauchfa? schwingt,
Da? er nicht stinken kann.
Voran die Musik mit Tschindara
Spielt einen flotten Marsch.
Und der Soldat, so wie er's gelernt,
Schmei?t seine Beine vom Arsch.
Und br?derlich den Arm um ihn
Zwei Sanit?ter gehn.
Sonst fl?g er noch in den Dreck ihnen hin,
Und das darf nicht geschehn.
Sie malten auf sein Leichenhemd
Die Farben Schwarz-Wei?-Rot
Und trugen's vor ihm her; man sah
Vor Farben nicht mehr den Kot.
Ein Herr im Frack schritt auch voran
Mit einer gest?rkten Brust,
Der war sich als ein deutscher Mann
Seiner Pflicht genau bewu?t.
So zogen sie mit Tschindara
Hinab in die dunkle Chaussee,
Und der Soldat zog taumelnd mit,
Wie im Sturm die Flocke Schnee.
Die Katzen und die Hunde schrein,
Die Ratzen im Feld pfeifen w?st:
Sie wollen nicht franz?sisch sein,
Weil das eine Schande ist.
Und wenn sie durch die D?rfer ziehn,
Waren alle Weiber da.
Die B?ume verneigten sich, der Vollmond schien,
Und alles schrie hurra.
Mit Tschindara und Wiedersehn.
Und Weib und Hund und Pfaff!
Und mittendrin der tote Soldat
Wie ein besoffner Aff.
Und wenn sie durch die D?rfer ziehn,
Kommt's, da? ihn keiner sah,
So viele waren herum um ihn
Mit Tschindra und Hurra.
So viele tanzten und johlten um ihn,
Da? ihn keiner sah.
Man konnte ihn einzig von oben noch sehn,
Und da sind nur Sterne da.
Die Sterne sind nicht immer da,
Es kommt ein Morgenrot.
Doch der Soldat, wie er's gelernt,
Zieht in den Heldentod.

ЗКПЧ-др.Радул
03 Април 2003 18:39
И на мен ми хареса. Според мен можеше да мине и без бележката под линия, но като цяло е много силно
Здрасти, Пет милиарда, аз и твойте работи ги четох, що не ги пуснеш в някоя по-стационарна тема?
.
Макс Фриш има много хубави спомени за Бертолд Брехт в Дневници, май I том.

Редактирано от - Боцко на 03/4/2003 г/ 18:42:47

07 Април 2003 21:38
Макс Фриш, Дневници (1946 - 1949)
(...)
... почти не движи ръцете си, когато върви, главата му е винаги леко наклонена, каскетът е смъкнат над очите, сякаш иска да скрие лицето си, полузаговорнически, полусрамежливо. С този си вид той е незабележим, напомня работник, може би металоработник, но не е достатъчно силен, прекалено фин е за работник, прекалено буден е пък за селянин, изобщо е прекалено подвижен, за да го сбъркаш с местните жители. Прикрит и бдителен, той е бежанец, напуснал вече безброй гари - премного плах за светски мъж, премного преживял за учен, премного знаещ, за да не бъде боязлив - човек без родина, комуто срокът за пребиваване винаги е определен, някакъв минувач през нашето време, някакъв човек на име Брехт, един физик, един поет без ореол...

.
Превод: Маргарита Дилова

Редактирано от - Боцко на 07/4/2003 г/ 21:42:57

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД