:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,451,921
Активни 293
Страници 11,761
За един ден 1,302,066

Реформата в юридическото образование тръгва отзад напред

Правосъдното министерство пусна за обсъждане изцяло нова наредба за придобиване на юридическа правоспособност. Това обаче изобщо не е достатъчно за необходимата коренна промяна в обучението
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
В Софийския университет вече е само един от юридическите факултети в страната. Още от 8 излизат юристи и никой в тази държава не мисли къде точно ще работят всички те.
Че има криза и липса на ясна перспектива в юридическото образование, а впоследствие и в юридическите професии, е не просто очевидно, а очевадно. Не са необходими някакви кой знае колко дълбокомислени анализи, проучвания, изследвания, разрези, за да се докаже, че е така. Достатъчно е просто да се посочат някои цифри. В момента в България има 9 юридически факултета, в които годишно учат около 11 000 човека. Това означава, че годишно завършват около 2500 човека. За 5 години това прави 12 500 юристи, а за 10 - 25 000. Да видим сега



колко места за юристи има в различните места и области



Съдиите, прокурорите, следователите са около 5000 човека. Около това число са и юрисконсултите. Вписаните адвокати са около 14 000. Нотариусите и съдебните изпълнители, за които също се изисква задължително юридическо образование са около 1000 човека. Или иначе казано, в тези области и системи работят общо 25 000 човека. Всеки и сам може да си представи колко човека на година трябва да напускат съответните места, за да има работа дори и за 10-20 на сто от завършващите. Излизането от тези системи е изключително трудно и обикновено става с пенсионирането или смъртта на някой. Със сигурност това важи за съдиите, прокурорите, следователите, нотариусите, съдебните изпълнители. Или иначе и по простичко казано - запушването в системите, за които се обучават студентите в юридическите факултети, става все по-страшно.

Затова и сега вече някак не прави никакво впечатление обстоятелството, че когато бъде открито дори едно място за юрист някъде, се явяват по 100-200 човека.

Всъщност още тук някъде положението става определено драматично. А тъй като изобщо не се променя - нито като намаляване на факултети, нито на прием, то и ще става все по-зле. Нищо не е останало от



времето, в което правото беше елитна специалност,



а завършилите отиваха в графата на специалисти с високи доходи. Днес просто то е масова специалност със средно добри доходи и средно, и под средно добри шансове за професионална реализация. И час по-скоро се нуждае от кардинална промяна, ако иска поне да запази сегашното, очевидно нелицеприятно положение.

Само преди няколко дни в опит за някаква промяна Министерството на правосъдието пусна за обществено обсъждане изцяло нова наредба за придобиването на юридическа правоспособност.

Става дума за онова време след завършването на съответния факултет, при което следва стаж и т.нар. теоритико-практически изпит. Именно след последния всеки завършил юридическо образование се сдобива с юридическа правоспособност, т.е. може да бъде съдия, прокурор, следовател, нотариус и т.н. Макар и по този начин реформата в юридическото образование да е на практика отзад напред, то на пръв поглед поне е нещо.

Въпросната изцяло нова наредба се налага и заради промени в Закона за съдебната власт. Освен това в мотивите за нейното изработване е посочено, че "досегашните правила за придобиването на юридическа правоспособност от стажант-юриста търпят някои критики както поради липсата на отчитане на предпочитанията за професионалната насоченост на бъдещия юрист, така и поради липсата на ефективен метод за проверка на придобитите знания от стажантите". Според авторите новата наредба щяла да даде възможност за придобиване на практически знания и умения в конкретно избрана от стажант-юриста област на правото. При това едновременно се запазвал "принципът за придобиване на задължителен минимум от познания за функционирането на органите на съдебната власт". При полагане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност пък щели



да бъдат проверявани придобитите практически знания и умения



по време на стажа. И накрая: "Придобиването на добри практически знания и умения ще бъде по- ефективно при активност и от страна на юридическите професии". Дали нещо от това изобщо ще се случи е въпрос на време. Защото наистина и стажът, и изпитът от години са чисто формални. Много често стажант-юристите просто се водят само в някакви списъци и за тях няма място дори да седнат, а камо ли да вършат някаква работа. Но нека видим какво се променя чрез наредбата.

Например нововъведение е, че част от стажа за придобиване на юридическа правоспособност ще може да се кара и във ВСС, инспектората към него, арбитражните съдилища или омбудсмана.

Възможността да се стажува в тези институции се отнася до т. нар. професионален стаж. Допреди измененията в ЗСВ от лятото на 2016 г. беше допустимо той да се кара при нотариус или адвокат. Сега се добавят и горепосочените възможности. Въпросният стаж продължава 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или в дадената професия. А институциите и организациите, които желаят да приемат стажант-юристи, трябва да публикуват на сайтовете си информация за местата и периода, в който ще го провеждат.

Юристът, който желае да придобие правоспособност, трябва да изкара и т. нар. основен стаж в съдебната власт. Според проекта за наредба той продължава общо два месеца - по две седмици в окръжен, административен и районен съд и по една седмица в районна прокуратура и в окръжен следствен отдел.



Изпитът за правоспособност ще се провежда през април и



през октомври, предвижда проектът за наредба. Допусната е и възможност за провеждане на допълнителен изпит, когато подадените молби за явяване на изпит са повече от двеста. Тази хипотеза кореспондира и с изискването за провеждане на допълнителен стаж при получена от стажант - юриста оценка на изпита за юридическа правоспособност "неиздържал".

Така или иначе, на изпита ще се решават тест и казус, а оценките ще са "издържал" и "неиздържал". Изпитът ще продължава 4 астрономически часа, а кандидатите нямат право да ползват никакви помощни материали - нормативни актове, съдебна практика и т.н. Не се допуска и използването на каквито и да е технически средства. Тестът се попълва и решението на казуса се изписва само със синя химикалка.

Тестът ще е от 30 въпроса, а оценка "издържал" ще се поставя на кандидат, отговорил правилно на най-малко 70% от тях. Чак след това изпитната комисия ще отваря и проверява решението на казусите. Работите на тези, които не са решили успешно теста, изобщо няма и да се оценяват. Резултатите от оценяването на теста и казуса пък ще се обявяват от комисията в двуседмичен срок в списък, който се публикува на сайта на Министерството на правосъдието. Според проекта



всеки стажант-юрист ще има право на достъп до своята писмена работа



Ако пък е скъсан на изпита, може да се яви пак след два месеца допълнителен стаж.

Предвижда се изпитните комисии да са от петима души. Председател е представител от Инспектората към министъра на правосъдието, а членовете са хабилитиран учен по правни науки, представител на Висшия адвокатски съвет и двама души от върховен съд или прокуратура. Предвижда се да има отлагателен срок за новите правила и те да влязат в сила през 2018 г.

Както и да го погледне човек, то определено този период от юридическото образование е проблемен, защото просто е време, в което на практика често нищо не се прави. И това време трябва не само да бъде уплътнено, но и да има някаква отговорност, както за менторите, така и после за изпитващите. Иначе каквито и нови правила да има, те ще са само проформа.

Сравнително наскоро имаше форум на неправителствената организация "Юридически барометър", който беше изцяло посветен на проблемите на юридическото образование. И общото мнение бе, че то наистина има сериозни проблеми, които на всичкото отгоре са и в развитие. Например бе отчетено, че колкото човека влязат в юридическите факултети, то толкова и излизат.

Докато в много развити държави завършват не повече от половината от приетите, защото там има много сериозни изисквания за качеството на дипломирането. Пак тогава бившият председател на парламента, настоящ преподавател по търговско право и служебен премиер проф. Огнян Герджиков пък постави въпроса за



единни държавни критерии при дипломирането на студентите по право



Не за юридическата правоспособност, а за държавните изпити. Има съвсем основателно предложение студентите от 9-те факултета да полагат общи, единни държавни изпити. Това уеднаквяване е повече от задължително, но отсега можем да се обзаложим, че скоро няма да се случи. Защото очевидно на някой много нависоко му е добре толкова много юридически факултети в малка България да бълват юристи с абсолютно неясно бъдеще.

Очевадно е, че моментната картина на юридическото образование у нас е с черни краски. Нещо повече. Това положение се очертава да се превърне в опасна мина пред бъдещето на българското правосъдие. И в рана, в която със сигурност трябва да се бръкне дълбоко, докато е време. Защото девалвацията и залиняващата престижност на специалността и свързаните с нея професии са повече от очевидни, а списъкът с проблеми е критично предълъг.

Затова и час по-скоро драмата с юридическото образование трябва да бъде поставена наистина ребром - и заради броя на факултетите, и за приеманите в тях студенти, и със заплащането на преподавателите, и с техния авторитет, и с практическото обучение, и с изчисленията за възможната професионална реализация.

5
3708
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
31 Януари 2017 21:45
Меко казана страна статия, не знам автора с какво образование притежава, но ясно личи, че не е юридическо. Не живеем в плановата държава от социализма в която имаше разпределение след завършване кой къде ще работи. В държава с пазарна икономика всеки доказава какво може на пазара на труда. Колко е по голяма конкуренцията толкова е по - добре за тези които търсят кадри с юридическо образувание. С колко по добра подготовка ще е юриста изкарал стаж във ВСС или при Омбусмана на Р. България ако няма да работи по материя свързана с тези инстанции?
31 Януари 2017 21:50
Колко е по голяма конкуренцията толкова е по - добре за тези които търсят кадри с юридическо образувание.

Пазарят, викаш, ще регулира това образУвание.... Тц тц тц
01 Февруари 2017 09:53
Да, не живеем в планова държава, но всяка уважаваща себе си държава трябва да помисли за това колко и какви специалисти произвежда. В една Германия има няколко специалности, които са нумерус клаузуз, т.е. с ограничен прием. това са медицина, право, ветеринарна медицина и съответно тези които стават после за военни и полицаи. Това е така, тъй като държавата няма неограничен брой работни места за такива специалисти, а в същото време трябва да има и съответното качество. дори преди 1944 г., когато юристите а станали повече отколкото е било необходимо е било разпоредено кметове да са лица с юридическо образование.
Иначе всеки ВУЗ може да разкрие паралелки за военни, които след това ще са безработни, както се очертава за в бъдеще положението при юристите.
01 Февруари 2017 10:35
Чл. 7. (1) Основният стаж има за цел общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт.
(2) Основният стаж е с продължителност два месеца и се разпределя по следния начин:
1. в районен съд – две седмици; 2. в окръжен съд – две седмици; 3. в административен съд – две седмици;
4. в окръжен следствен отдел- една седмица. 5. в районна прокуратура – една седмица;
Първо на първо, един бъдещ юрист следва добре да борави с компютъра, да познава отлично стенографията.А това означава, че ще е необходима още и още подготовка, не само експресно запознаване с дейността както е по предложената Наредба. Иначе казано, трябва да поработи на всички позиции в съда и в прокуратурата, като се започне от онези, които сега се обслужват само от среднисти. Който иска да стане действащ юрист ще трябва да бъде назначаван за малко време разносвач на призовки.И така, по този начин общо ПЕТ години стаж в системата, за да може в последствие да бъде избиран на позицията младши съдия, младши прокурор и младши нотариус. Второ на второ, завършеното образование следва да бъде МАГИСТРАТУРА от шест години с приемни изпити по чужд език. Да има също така и БАКАЛАВЪР с пет годишен срок на обучение, даващ правото на заемане на длъжностите юрисконсулт, адвокат, следовател. И още нещо. Да не се признава никакво друго приравняване, както досега за идващите от школата на МВР в Симеоново. Освен това, юридическите факултети следва да се редуцират до пет броя, по един за всяка област в България.
01 Февруари 2017 15:45
С прекаленото си глаголстване по темата, авторът се опитва да ни баламоса, че проблемите са навсякъде, но не и в шуро-баджанашките назначения в съдебната система. Красьо Черничкият , ако седне и ако си отвори тефтерчето, би описал по-вярна картина на родното правосъдие ! }
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД