Парламентът в Турция одобри спорен пакет от конституционни промени, които ще дадат на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган много повече правомощия и ще удължат мандата му до 2029 г. Реформата ще влезе в сила, ако бъде одобрена на национален референдум, който се очаква да бъде проведен през април, но все още не е уточнена датата за провеждането му.

Как се стигна до тук?

Идеята за конституционната реформа за първи път започна да циркулира в средите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), след като тя спечели парламентарните избори през 2011 г. Тогава обаче не успя да привлече достатъчно подкрепа. През 2014 г. Реджеп Тайип Ердоган стана първият пряко избран от народа държавен глава на Турция и тогава идеята за увеличаване на президентските правомощия отново изплува на повърхността. ПСР превърна това в едно от предизборните си обещания по време на кампанията за парламентарните избори през юни 2015 г. През ноември м.г. националистическата партия обяви, че ще подкрепи промяната на управленската система Турция, тъй като управлението на Ердоган де факто е превърнало страната в президентска република.



Какви са промените?

От до голяма степен церемониални функции президентската институция ще получи почти цялата власт в страната - президентът ще бъде ръководител на правителството, държавен глава и лидер на управляващата партия. Длъжността министър-председател вече няма да съществува и ще отстъпи място на силен президент с изпълнителни функции, подкрепен от вицепрезиденти. Държавният глава ще има право да назначава министрите в кабинета си, без да иска вот на доверие от парламента, ще предлага бюджета и ще посочва повече от половината от членовете на най-висшата съдебна инстанция в страната. Президентът също така ще има правомощия да разпуска парламента и да въвежда извънредно положение.

Парламентът ще бъде избиран на всеки пет години вместо на всеки четири, а парламентарните избори ще се провеждат заедно с тези за държавен глава. Реформата също така предвижда броят на депутатите в парламента да бъде увеличен от 550 на 600 души и намалява на 18 години възрастта, която позволява кандидатиране за участие в избори.

Конституционните промени позволяват на президента да запази членството си в дадена партия. Сега държавният глава, въпреки основно представителните си функции, е длъжен да остане безпартиен и да прекрати отношенията с партията си. Промените също така въвеждат и технически изисквания, които ще направят по-трудно отстраняването на президента от длъжност от парламента или свалянето на правителството с вот на недоверие.



Защо предложената управленска система в Турция е необичайна?



Турската президентска система ще позволи на Ердоган да бъде едновременно държавен глава начело на правителството и лидер на управляващата партия. В предложения модел не се съдържат механизми, обезпечаващи разделението на властите, което съществува в държави като САЩ, отбелязват анализаторите. Предложената реформа прехвърля правомощия, които традиционно има парламентът над президентството и така го превръща до голяма степен в консултативна институция.



В какви условия се прави промяната на конституцията?

Предложенията за конституционни реформи бяха направени шест месеца след опита за преврат от 15 юли 2016 г., който обаче не успя да свали от власт Ердоган. Правителството реагира, като обяви извънредно положение и предприе чистки, като нито една държавна институция не остана незасегната. Над 100 000 държавни чиновници бяха отстранени заради съмнения за връзки с движението на Фетулах Гюлен - живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник, когото Анкара обвинява за бунта. Той отрича причастност към опита за преврат.

В същото време Турция води война на много фронтове срещу "терористи" - термин, който включва привържениците на Гюлен, джихадистите от "Ислямска държава" и кюрдските бунтовници, действащи на територията на страната, в Сирия и в Ирак. Турция преживя десетки бомбени нападения през 2016 г. с насилие, свързвано с подновяването на конфликта с кюрдските бунтовници и засилването на активността на чуждестранни и местни клетки на "Ислямска държава" в Турция.

Привържениците на силна президентска институция смятат, че силен президент ще засили позициите на Турция, тъй като страната е изправена пред многобройни вътрешни и външни заплахи за сигурността си. Критиците казват, че реформите концентрират прекалено много власт в ръцете на лидер, който все по-често проявява авторитарност. Те дават за пример антитерористичните кампании, които наказаха опозиционна прокюрдска партия, затварянето или национализирането на десетки медии, ареста на над 100 журналисти, и стотици съдебни дела за клевета, заведени срещу хора, които са "обидили" президента. Според тях провеждането на референдум, докато страната се намира в извънредно положение, не позволява на опозицията да води свободна кампания срещу предложените промени в конституцията.



Какво следва?

Президентът Реджеп Ердоган трябва да подпише реформата, след което ще бъде проведен референдумът. Турските власти смятат, че това вероятно ще стане в средата на април. Ако над 50% от избирателите я одобрят, промените ще влязат в сила. Парламентарните и президентските избори ще бъдат проведени едновременно през 2019 г. Заради конституционните промени няма да бъде взето под внимание времето, през което президентът е управлявал, и така Ердоган ще има възможност да продължи мандата си на държавен глава до 2029 г.