"Труд": Какъв смисъл влага Бойко Борисов в думите си "Времето на моята толерантност приключи" при представянето на предизборната програма на ГЕРБ?

Вежди Рашидов, бивш министър, бивш общински съветник, скулптор, интелектуалец, вложител в КТБ: Нека не забравяме, че вторият мандат на премиера Борисов беше коренно различен от първия. Основно ГЕРБ заложи на толерантно отношение и балансирано поведение, тъй като изборите наложиха коалиционно управление. През последните години ГЕРБ никога не е провеждала агресивна, популистка и нетолерантна кампания...

...Колкото до толерантността - ще ви дам пример. За две години три пъти имах удоволствието едни хора да стоят под прозореца на министерството, скандирайки. Позволих си да ги снимам и се оказа, че това са едни и същи хора. Със скъпоплатени плакати, с няколко познати, постоянно плюещи, отричащи всичко лица и дузина от така наречените добре платени протестъри. Разбира се, и с ясен адрес. Бих ги посъветвал да върнат Червената къща на Националната галерия, за да бъде отново превърната в къща музей на патриарха на българската скулптура Андрей Николов, който е дарил дома си и ателието си именно за това. Това би било много по-смислен жест. Но нека да бъдем търпеливи, тъй като времето е пред нас и ще имаме възможността да разкажем и други интересни неща. Тогава на хората ще им стане ясно защо съм в черния списък на един кръг от розовобузести хора.

В името на хигиената и уважението към коалиционните ни партньори се налагаше да стискам зъби и да премълчавам много неща. Но за съжаление тези хора нямат спирачки на своята агресия. Това са безполезни, без биография хора, които носят разрушителна сила и с нищо не са допринесли за създаване и развитие в българската държава. Както премиерът Борисов, така и аз приключвам със своята толерантност. Защото раните, които оставят в мълчание, носят своите белези.

Онова, което ме прави щастлив, е, че нито един голям и сериозен български творец не дойде под прозорците и не само това, а получих тяхната подкрепа, за което днес искам да им благодаря. Защото аз винаги съм имал уважение и обич към гилдията си, защото съм се чувствал винаги един от тях и ще продължавам да бъда един от тях. (...)

Т: Защо румънците водят по-успешна борба с корупцията? И в момента показват яростна съпротива и непримиримост. Това може ли да се случи у нас, особено след като заявихте, че сме народ, който сам си изгради платени протестъри и платено гражданско общество?

ВР: Голяма говорилня стана тази тема. Явно липсата на новини ни прави понякога по-истерични, отколкото хората, които създават събитията. Ако добре се вгледаме, в България реално се води борбата срещу корупцията. Само че за това трябва да имаме очи и уши. Защото нека да бъдем откровени - когато главният прокурор не обвинява някого, той самият става виновен за това. Но сме свидетели, че когато той активно започва да обвинява, си казваме - защо той точно сега обвинява? А какво да прави един главен прокурор? Така че трябва да спрем и да оставим институциите да си вършат спокойно работата.

АЗ ЛИЧНО СМЯТАМ, ЧЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИМАМЕ АКТИВНА И ДЕЙНА ПРОКУРАТУРА И ГЛАВЕН ПРОКУРОР, ПРИТЕЖАВАЩ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ХАРАКТЕР. Именно затова трябва да бъде оставен на спокойствие да работи. Не е нужно, ако една държава като Румъния има своя форма, тя да бъде шаблон за нас. Всеки народ има своята специфика, нека не ставаме консуматори на имитацията. А колкото до "професионалните протестъри" и "гражданското общество", то зад тях седят едни пари на едни много "честни" каолинови олигарси. Все пак някои от нас сме живели доста дълго на този свят и помним писателя Васил Цонев, който, обикаляйки София, имаше девиз: "Сефте се лъжем, да не си вярваме." "И неуморно да се мърсим, другари!" Тези два негови девиза като че ли са много валидни за днес.