Предизборният цирк опъна шапитото си и в нашия край. Изборите още бяха далече, но политическите циркаджии не се сдържаха да покажат номерата и клоунадата си. Представленията все още бяха безплатни, зрителите само си купуваха печени семки, люпеха на воля и гледаха сеир. Първи на манежа излизаха гномове и гордо обявяваха:
- У нас, народе, има истински цирк, а ние сме неговата опозиция! На всяка сила ние сме противосила! Можем да препънем всеки закон. А всяко грешно решение да насочим в правия път. Ние можем да преглътнем всичко, нас водата не ни плаши, а огънят ни заобикаля - няма такива таланти като нас. Ние превръщаме въздуха в нафта, нафтата в евро, ние ще ви предложим най-четливите рецепти за вашите болести и най-ефикасните лекарства за вашето здраве. Ние можем всичко!
Изваждаха от дълбоките си джобове една голяма черна котка и връзваха на опашката й празна консервена кутия. После пускаха котката на арената и тя изчезваше с оглушително тракане някъде зад завесите.
- Ето така ще постъпим ние с лошата и черна корупция по нашите земи! - обявяваха гномовете и правеха по едно ефектно циганско колело. - Няма да гледате и слушате номерата на другите циркаджии, те са менте и сурогат на истинския български цирк! За народа сме готови на всичко! Ние сме върхът!
Сред много пушеци и фойерверки на арената излизаха следващите циркаджии.
- Никой в българския цирк не е като нас. Нашият ляв крак е по-дълъг от десния, лявата ни ръка е по-силна от дясната, каквото и да направим вдясно, то все вляво излиза!
- Но - продължаваха те, - колкото и да са леви нашите номера, те винаги са правилни и в унисон! Каквито и салта да правим, ние стоим здраво на левите си крака, всичко друго е илюзия, канап и лепило.
- Ние - казваха те, - можем всичко. Дори когато вървим надясно, пак всичко отива наляво. При нас болните прохождат, здравите летят, летящите отлитат! Всичко е възможно при нас, щом е за хората, само ни дайте програма да правим, цирк да играем!
Извеждаха на манежа една мечка и нареждаха:
- Мецо, покажи как ще убием корупцията!
Мечката падаше по гръб и се правеше на тежко умряла.
- Ето, така ще се справим с корупцията и с всичко лошо, ако ние управляваме родния цирк!
Последни на манежа се стоварваха циркаджиите от редиците на бившите управляващи. Тяхното конферансие се дереше с пълна сила:
- Най-добрите акробати са тук! Те могат да прескачат всякакви обещания, закони и параграфи! Най-добрите жонгльори са при нас, нищо не може да ги спре! За тях не важи гравитацията, природните закони, нито зловещата съдебна система. Тук са и най-добрите илюзионисти! Те могат да баламосат всяка опозиция, могат да ускорят всеки напън за промени, могат да грабнат като свои всякакви опити за реформи и нови идеи. Нашите ще направят всичко, за да живее щастливо народът! Няма равни на тях!
Клоуните извеждаха на манежа едно черно голямо чудовище и му нареждаха:
- Легни!
Чудовището лягаше.
- Ето - обявяваха те - това е черното туловище на корупцията, което ние ще преборим, ще го одерем, а кожата му ще покажем пред всички.
- Идвай насам, народе - дереше се водещият, - това е новата програма на цирка, който разбира, при нас се спира, а после и гласува! Ние от хартията за вестници пари правим. От въздуха правим пари, пари правим от всичко. И всичките тези пари ще ги дадем на вас, нашата любима публика!
Публиката се тресеше от смях!
- Леле - викаха си зрителите, - ама и циркът ни съвсем е изфирясал. Няма вече атлети и акробати, гълтачи на огън и истински пехливани. Само пунт и пластика, пълна измама от край до край!
После народът си тръгваше, а в шапитото оставаха само политическите въжеиграчи и купчинки люспи от слънчогледовите семки, които народът дъвчеше, докато зяпаше сеир.
Георги Гълов
А дали не е балаган*?
*Балага́н (из перс. بالاخانه, balaχanä — верхняя комната, балкон) — временное деревянное здание для театральных и цирковых представлений, получившее распространение на ярмарках и народных гуляниях
Само питам!