През 1980-а служех в армията. В огромния двор се бяхме разположили няколко поделения, а в съботен и неделен ден уредбата без стеснениe дънеше на поразия новия хит "Още една тухла в стената" на "Пинк Флойд". Схващах донякъде с неукрепналия си английски могъщото свободолюбие на текста. Пълнех се със смътна амбиция да бутам и аз стени. Тоест Стената.

Нашата стена, на поделението, я прерипвах понякога сам, понякога с трима-четирима другари, вечер или в празник, на свой риск. С другарите обикновено се прокрадвахме до селото за бира, или просто така, кеф ни беше да рушкаме из околните царевичаци с трепета, че ако ни хванат, ще ни острижат. Обаче ето на - рушкаме, а не ни хващат. Щото сме печени. (Тоест - в повечето случаи не ни хващаха. Понякога и най-печеният има лош ден, установих. Също важен опит.)

Точно тогава по новините очилатият генерал Войчех Ярузелски призоваваше към спокойствие, а мустакатият работник Лех Валенса водеше огромните тълпи на "Солидарност" към бутане на стените на комунизма. Не подозирах, че след десетина години ще бутаме комунизма и у нас. Не подозирах, че децата от хора на "Пинк Флойд" ще съдят групата, задето "Пинк Флойд" ги прекарали в заплащането. Не подозирах, че симпатичният и борбен Валенса ще стане президент на Полша. Не подозирах, че, както излезе преди дни, експертиза ще докаже - Валенса наистина бил агент на полските тайни служби. Писал доноси за свои колеги, противници на режима. За тая работа получавал парични възнаграждения и подписвал съответни фактури. Автентичността на въпросните документи, както и на декларацията за сътрудничество с политическата полиция от 21 декември 1970 г., подписана с името на Валенса и името Болек, бе доказана от експерти от Краковския институт по съдебни експертизи, които сравнили почерка с този на множество ръкописни документи на бившия полски президент от официалните архиви. Историческият лидер на "Солидарност" отказал да предостави на експертите образци от почерка си. Отрича да е бил агент и досега. Признава само, че правил някакви "грешки" преди време.

Тогава не знаех и друга една песен за стена, по-точно за стени, която се оказа също много известна. Песента се нарича Mury, изпълнява я полският бард Яцек Качмарски. Тъкмо през 80-а тя е нещо като химн на "Солидарност" и въстаналите поляци. Писах веднъж, че в Mury се пее за стени, които трябва да се бутнат. Още по-интересно е, че народът пеел възторжено първия и втория куплет, пък на третия и четвъртия заскучавал. Дори ги игнорирал. (Въпросният Качмарски впрочем не е автор на музиката, автор на песента е каталунецът Луис Ляк. При Ляк се разказва не за стени, а за голям кол, около който хората са привързани като овце. И че ако напънат още малко, то ще бутнат тоя кол най-накрая, и ще са свободни. В Испания песента се приемала като зов за бунт срещу фашиста Франко, но и като повик за автономна Каталуния.)

Качмарски пеел своя вариант на полски - да съборим стените, които ни пречат да сме свободни. Бил интересен тип. Още петнайсетгодишен се запознава с Владимир Висоцки, който гостувал в Полша. Това подтикнало юношата да стане бард. По време на борбите в Полша емигрира във Франция, после в Австралия. Сетне се връща във Варшава, заболява и умира.

А Валенса е жив, да му дава господ здраве. Бил ли е агент, или не, но водач на "Солидарност" беше. Със сигурност. Каква работа е свършил на Службите, каква на "Солидарност" и каква на Свободата, знае само Господ. Дори архивите не са всезнаещи. Иначе какви ли не неща изплуват от тях, понякога нащърбващи ликовете и на най-големите авторитети. (Също важна част от опита.)

Помня как ми докривя, като научих, че Джордж Оруел бил сътрудник на английските тайни служби и топял леви писатели за комунистически увлечения. Пък великият Шекспир спекулирал със зърно по време на глад в Англия, заради печалбата.

Че нащърбва, нащърбва, но е неясно. Като голяма стена от мъгла. Сега, десетилетия след казармата, открих, че няма свят без стени в мъглата, дори да си извън поделението. А Валенса излиза някак многовалентен, можем да го уподобим на бутач, но и на строителен материал. Не просто тухла в стената, а вероятно цял камък, темелен. Дялан камък, както казва народът.

С пълна сигурност нищо не знам, освен че текстовете на Шекспир и Оруел са лъх от Голямото можене. Знам още, при това пак със сигурност, как завършва песента на Качмарски. Щото приложих малко усилия за превод. Ето:



СТЕНИ

....

Кърти решетките, брат!

И всяко робство - назад!

Нека рухнат тия стени, стени,

да затрупат стария свят!



(Така пеел песента певецът, народът адски я харесвал и ползвал за химн - дотук. По-нататъшните куплети не харесвал).....



Те схванаха, че са достатъчни да

надделеят, да победят.

Заляха страната като вода,

без песента да спрат.

Кумирите - в прах, пътя - в прах.

- Я всеки да дойде насам!

Ако някой е сам, ни е вече враг!



...А певецът беше най сам.



Видя им редиците, оцени

как пак маршируват в такт.

И пак растяха стени, стени,

и вериги дрънчаха пак.

...

Мисля си, какъв пророк, а? Певецът де. Щото стените наистина растат - в преносния смисъл и в прекия. Виждате - Израел, Мексико, огромните имения, крайграничните телове, виртуалните зидове...