На 11 февруари 2017 г. идеологът, основател и двигател на "После" Миряна Башева навършва колкото кръгла, толкова респектираща годишнина.
За дълъг и съдържателен живот трудно се пише накратко, а при Башева съдържание има - славен произход, сложна и бурна младост, десетки текстове на песни, стотици стихотворения и поеми, сценарии, преводи, работа в телевизията, вестници... Тя е един от основателите на вестника, който четете, и едноличен владетел на страница "После".
Башева е удостоявана с какви ли не гръмки квалификации - жив класик, гений, поетеса на космическата нежност... Тя се отнася сдържано към тия определения, а в житието си е удивително небрежна спрямо култа към собствената си личност. На нейните години хората с амбиции във вечността гледат да си подредят мавзолея, да обърнат внимание на потомците от идущите поколения, да оставят някакви мъдри послания към света... Башева си гледа котките и кучетата и нехае - каквото има да каже, го е казала чрез изкуството си, което е край нас, и упражнява невидимото си влияние. Децата, които са пели песните по нейни текстове в популярните в миналото детски филми ("Васко да Гама от село Рупча", "Войната на таралежите" и пр.), отдавна пеят тези песни на своите деца, да не говорим, че и те пораснаха.
Макар нестандартна и леко хулиганка, Башева никога не е била маргинал - талантът й е високо ценен, а нейният ум и нейният дух са респектирали не един и двама държавни мъже!
На предишен юбилей например тя получи много специален подарък от Бойко Борисов; подарък с отношение към човека - часовник с лика на Сталин. На друга тържествена дата президентът Първанов я удостои с орден.
За разлика от други орденоносци Башева не стана придворен поет. Някой може дори да каже, че е неблагодарна - в работата си не е щадила нито ловджията Първанов, нито кучкаря Борисов, макар че с последния споделят обща любов към четириногите.
Въобще юбилярката не е много ласкава с човешкия род и не пращи от вяра в доброто у човека - за разлика от безсловесните! Популярният и до днес текст - "Ако до всяко добро същество застане поне още едно...", всъщност е обяснение в любов към животните: "Ела, приятел, и лапата дай - аз ще ти дам ръка!".
За много години, Миряна!
Обичаме те!
Честит Юбилей! Здраве и пак здраве! И по-малко шум по Орлов мост тази година...
Следващият път като съм в София да мога да си купя и "Напълно пълно", не само "Почти пълно"!
Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.
Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.
Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.
Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.