Бившият вицепремиер Томислав Дончев публикува в "Туитър" факсимиле от бележника си от 4-ти клас, където е вписана забележка, че лицето четвъртокласник е отсъствало от манифестация: "Наказвам с мъмрене за бягство от манифестация", е написал неназованият от Дончев педагог.

Снимката носи описание - "Избрани моменти от бележника ми за 4-ти клас", въпреки че според нас в бележника могат да се изберат и отделят места, а не моменти.

Примерно последната книга на Гогол се казва "Избрани места от кореспонденцията с приятели", а не "Избрани моменти..." Това е дреболия, само отбелязваме.

По-голямата тема е борбата с предишния режим.

Томислав Дончев вероятно се шегува, но един широк кръг от мислители положително ще възприеме този факт (мним или реален, няма значение) като бунтарска проява против мракобесния строй.

Дезертьорът, изглежда, е напуснал строя в манифестация за празника на буквите, защото забележката е от 25 май. Наказанието - "мъмрене", да си признаем, сме го срещали само в литературата и публицистиката. Не познаваме жив човек, преминал през горнилото "мъмрене", но сигурно е нещо крайно озадачаващо.

Предполагаме, че ако някога някъде действително се е провеждало мъмрене, най-вероятно всички участници са се чудели как трябва да се държат в такъв момент и какво точно се очаква по протокол.

Нещо като публично мъмрене на Томислав Дончев сме наблюдавали, когато началникът му Бойко Борисов заповяда на министъра си да се ожени за конкубината си, защото е позорно министър в православна държава да съжителства без брак. "Ти имаш ли подписано нещо? - попита тогавашният премиер еврофондовия си министър; и сам си отговори. - Не, само деца. Това беззаконие трябва да го приключим". След което Борисов посочи дата за сватбата и каза на министъра си да се готви.

Дали Дончев, дали жена му, дали малкото му дете - някой от тях или цялото "незаконно" семейство прояви твърдост и даде отпор; разпореждането на Борисов не беше изпълнено и тримата до днес живеят във фактическо съжителство без брак (освен ако не са се бракували тайно).

Пак казваме, че това с бележката изглежда майтап, но като знаем как в ГЕРБ разбират понятието "чувство за хумор" (банкянски дебелашки шегички с дядоколедово "хоу-хоу-хоу" накрая и пощипване на колежката)...

В различни контексти може да се постави историята с бягството от манифестацията - например до тапета на Плевнелиев, с който последният твърди, че отишъл на първия демократичен митинг и високо издигнал демократичен лозунг, написан именно върху тапета. Също звучи комично, но Плевнелиев си го разказва като автентична проява на демократичен дух.

Също тъй сериозно вече десет години слушаме историята за ужасния край на [пра]дядото на Бойко Борисов - битово убийство в политически мътно време. Със сигурност голяма лична драма, която обаче ББ няма скрупули да изопачава с политическа цел. В този ред на спомени Мнемозина ни подсказва: И дядото на Цецка Цачева!

Да си спомним: "С всичко мога да се съглася в тази кампания - не ме харесват, не съм красива, разследваха дипломата ми, но да ме нарекат мен лява, ляв кандидат, беше толкова разтърсващо за мен... Днеc пpеcтъпиx cиновното обещание и клетва, дадена пpед баща ми на cмъpтния мy одъp. Аз cъм внyчката на Иван Цачев, който е с изпълнена смъртна пpиcъда пpез 1952 г.".

Минута мълчание пред нещастните жертви на потомците си.