|
| Джони Деп на кушетка за $386 740 лежи! |
- Погледни се! - огорчено каза тя. - Излегнал си се и не правиш нищо!
Мислех да отбележа, че в това съм най-добър, но прецених, че поне на този етап няма смисъл да участвам в разговора... Нека си каже каквото има под формата на злъчен монолог, пък току-виж след това се оттегли в кухнята, за да прави това, което умее най-добре - нищо вкусно.
- Хората пари печелят, нашичкият се дръгне като примат!
Явно жена ми пак беше гледала "Дискавъри" и бързаше да ме обиди с новонаучена дума... предишния път бях "тапир проклет".
- За какво говориш, патенце? - попитах най-накрая, защото така се прави, когато си смел съпруг.
Жена ми извади вестник и зачете - със сигурност го беше прочела вече няколко пъти, защото не сричаше:
- "Холивудският актьор Джони Деп харчи по 2 милиона долара на месец" - изсъска тя, сякаш Джони ги взимаше директно от моя джоб.
- Петифурийке - отбелязах, - нали осъзнаваш, че дори маймуната, която играе в "Карибски пирати", има повече пари от нас?
Жена ми нямаше представа за какво говоря, тя гледаше само турски сериали и пресконференции на Бойко Борисов, затова просто продължи да чете с тон на отровна сепия:
- "Ето и част от разходите на Деп: 18 милки за яхта, 300 000 долара месечно за персонал от 40 души, 200 000 долара месечно за частни полети, 150 000 долара за денонощна охрана, 30 000 долара за закупуване на вино" - пое си дъх и ме погледна изпитателно - Нещо да кажеш?
Навремето й бях казал "Да" пред един много пиян свещеник и още съжалявах, така че този път реших да си замълча.
- Искам и ние да харчим такива пари! - изхленчи жена ми. - Искам като Джони Деп!
Въздъхнах, мечтите по принцип са хубаво нещо.
- Аз също искам, меденке, но за какви яхти ми говориш, при положение че с моята заплата най-много да си наемем водно колело...
- А ти защо винаги си толкова тъп? - сви устни жена ми. - Ясно ми е, че твоята заплата за нищо не става, обаче идват избори, ще направиш партия - това е единственият начин да забогатеем в тая държава!
- Каква партия, бе? - ядосах се аз. - Кой ме знае, че ще гласува за мен?
- И за това съм помислила, не бой се! - вдигна ръце жена ми. - В България всички нови политици напоследък излизат от телевизора, нали? - след което започна да изброява. - Ей го Бареков - нищо, че изглежда,сякаш една филия хляб не може да си намаже,без да се пореже, отиде ли в Европарламента, отиде! Ами Волен Сидерович? - грешката й някак странно прозвуча правилно. - Я колко огън и жупел ръсеше от екрана, преди да го поканят за официална руска марионетка! Добре ли е сега, добре е! И Слави Трифонов като момиченцето от "Предизвестена смърт" почти се е измъкнал от телевизора, така че, съпруже, и ти ще направиш същото! После се коалираш с някой и готово!
След такъв дълъг монолог на жена ми не тя, а аз стоях задъхан.
- Тоест - казах, - за да вляза в политиката, първо трябва да направя телевизионно предаване?
- Точно така! Отивай!
Внезапно ми просветна.
- Добре! - кимнах. - Отивам! Но ще ми трябва млада асистентка, иначе кой ще ме вземе насериозно?
- Каква... каква асистентка? - стана подозрителна жена ми.
- Хубава! - казах. - С големи гърди и очаквателен поглед!
Видях как отведнъж цялата надежда в очите на жена ми умря.
- Слушай, момченце, никакви предавания няма да правиш! - отсече тя. - Ще седиш тука на дивана, ясно ли ти е?
Ясно ми е, помислих си, но аз това си го правех и преди всички тия глупости.