Миньорското градче Бобов дол, което месеци наред се тресеше от стачки, днес е с леко разхлабена примка около врата. "Хората си поеха глътка въздух. Получиха си ваучерите. Всички магазини са пълни с вересии. Идват и при мен, молят се за цигари...", казва една от продавачките в магазинче за джунджурии на няколко крачки от общината. След много провали опитите за преговори с ръководството на мината най-накрая дадоха резултат. През януари новият изпълнителен директор на "Въгледобив Бобов дол" ЕООД Харалампи Златанов склони да им се изплатят дължимите суми и ваучери на четири транша. Първата четвърт стигна до работниците от най-голямата мина на Балканите в края на януари, а днес-утре те трябва да получат и втората. Градчето, което сякаш всеки момент беше готово да гръмне от натрупаното социално напрежение, поизпусна малко пара и сега чака примирено следващите плащания.



Вече никой не се съмнява, че рудник "Бабино" е обречен, че производството му си отива поетапно. Въгледобивът все още дава хляб на 1864 души от региона, заети в открития рудник "Христо Ботев" и в двата подземни "Фундаментал" и "Миньор". В градчето обаче упорито се говори, че след "Бабино" лавината ще помете и "Миньор" и че в по-дългосрочен план очакванията са да се срине целият отрасъл. А той десетилетия наред крепи икономиката на селищата в югоизточния регион между Кюстендил и Перник.

До момента съкратените миньори са около 250. Тия, които преди заплашваха с блокади и гражданско неподчинение, залостени на 500 м под земята, сега умуват как ще хранят семействата си, след като приключат с държавните обезщетения за безработица. За около 450 души



денят хикс все още не е дошъл



Съгласно последното предизвестие от "Въгледобив Бобовдол" до службите по заетостта, тези хора трябва да бъдат освободени от работа до края на юни. Според предварителната информация от дружеството, зад което стои енергийният бос Христо Ковачки, в епицентъра на кризата ще бъде Бобов дол. Без работа до лятото ще останат 225 души от градчето, на съкращение подлежат и 85 миньори от Дупница, от Кюстендил - 71, от Сапарева баня - 5, от Бобошево - 4. Има по няколко и от Перник, Разлог, Симитли. След първата голяма сеч в рудник "Бабино" трябва да останат 150 миньори, а след следващото съкращение - 60 души. Те ще бъдат ангажирани с профилактични дейности - поддръжка на вентилатори, подеми, клетки... И ще изсвирят траурния марш на отиващия си рудник - най-големия на Балканския полуостров.

"Е, това все пак е преструктуриране, а не ликвидация. След него ще останат обогатителна станция, минно-спасителната служба, един открит и два закрити рудника", казва бившият управител на "Бабино" Красимир Чаврагански, който покрай протестите и създалото се социално напрежение беше принуден да подаде оставка.

Малко преди поредната смяна миньорите, които все още се крепят на ръба на работните си места, са се скупчили един до друг по спирките в очакване на служебния автобус. Всеки от тях се надява и тоя ден да го подмине "честитката". В края на двете смени всеки понеделник и четвъртък от "Човешки ресурси" раздават заповедите за съкращения. Първи са тия, които се връщат от дълъг отпуск и болнични, в повечето случаи - фалшиви. Понеже - откъде да сложиш хляб на масата, като не получаваш месеци наред заплатите си? На входа на рудника ги чака служител на бюрото по труда, за да им обясни какво ще им даде регистрацията в службата по заетостта и в какви срокове могат да се закачат за държавните обезщетения. Миньорите се интересуват основно от тях, от размера им, и от времето, за което ще ги получават. Но има и такива, които разчитат и на помощ за търсене на работа, на актуална информация за свободните работни места. Бюрото по труда в момента е единствената им надежда за спасение - след Мая Манолова, която слезе под земята, за да ги подкрепи. "Всички се покриха - политиците, синдикатите, никой не се интересува от нас", негодуват мъжете, прекарали в тунелите голяма част от живота си.

"В началото се появиха предложения миньорите да отидат на работа



в Силистра или в Разград като бояджии,



да напуснат домовете си, за да тръгнат на работа в еди-коя си "Топлофикация"... Нашият регион се изхранва открай време от мината, цели поколения изкарват хляба си под земята. Вярно е, имаме и малки фирми, но те предлагат работа за не повече от 20-30 души, предимно за жени. Няма производство, което да ангажира мъжете, повечето от тях са с нисък образователен ценз. Да, имаме и общински програми по временна заетост, но това не е спасение за мъжката работна сила в нашия град. Тая сибирска зима, дето сега ни настигна, показа, че въгледобивът е нужен на държавата. Но проблемите с мината не са отсега. Преди два-три месеца ми попадна протокол, от който разбрах, че закриването на отрасъла е държавна политика от 2000 г. Проблемите тръгнаха през 2014 г., когато ТЕЦ "Бобов дол" беше изваден от енергийния микс. А това производство е скъпоструващо, затова преди се субсидираше от държавата. В момента тя не се грижи не само за концесията си, нехае и за препитанието на целия регион", казва кметът на Бобов дол Елза Величкова (БДЦ).

В двете бюра по труда в Дупница и Кюстендил всеки ден се регистрират по няколко съкратени миньори. Понякога влизат и масово, на групички по десетина. Обявените за съкращение работни места са общо 650, но част от тях са заети от пенсионери, други от миньори в предпенсионна възраст. Има и такива, които веднага след като са били освободени, са започнали работа към фирма, ангажирана с прокопаване на тунели за софийското метро. Други пък са пренасочени в рудник "Фундаментал" и в открития рудник "Христо Ботев", които са също на територията на Бобов дол, разяснява Наташа Илиева, началник на бюро по труда в Дупница.

За разлика от останалите, а и може би поради естеството на работата й, Наташа Илиева вижда светлина в тунела. "За радост икономиката на региона ни все още работи, разполагаме и с няколко програми за заетост, в които можем да включим съкратените от мината. Над 60 от регистрираните до момента миньори вече сме насочили към конкретни работни места, чакаме одобрението им. Вече имаме над 10 сключени трудови договора с бобовдолската фирма "Маг" - бившата централна ремонтна база, която извършва услуги за енергетиката и за минната промишленост. Кюстендилската фира "Торготерм" също вече нае на работа част от съкратените миньори след една от срещите между работодатели и съкратени. В региона имаме доста фирми от металообработващата промишленост, които заявяват, че търсят стругари, шлосери, фрезисти, заварчици, а част от миньорите са работили точно това под земята. Фармацевтичната фирма в Дупница "Балканфарма" пък търси оператори, работата е нискоквалифицирана, не изисква особени умения, но пък е добре заплатена спрямо възнагражденията в региона. В ТЕЦ "Бобовдол" търсят товаро-разтоварачи. Там също сме насочили част от освободените от мината", изброява шефката на бюрото по труда в Дупница.

Субсидирани работни места по схемата "Обучение и заетост" на ОП "Развитие на човешките ресурси" пък ще помагат на миньорите до 29-годишна възраст. В момента все още върви процедурата по събирането на документи от работодателите, които искат да сключат договор с Агенцията по заетостта и да наемат директно или след обучение нужната им работна ръка. Една фирма от Дупница пък вече е заявила



обучение за 5 шивачки



- за освободените от мината жени. То ще трае 300 учебни часа, а през това време жените ще получават стипендия. Вече се реди списъкът на тези, които търсят нов старт.

Ателиетата за търсене на работа пък са нова услуга, предлагана от бюрата по труда на останалите без препитание. Срещите се водят от специално обучен психолог и трудови посредници, работи се по определени теми, които надграждат уменията за търсене на работа - писане на cv, представяне пред работодател...

"До момента никой не ми е предложил работа. Като изтече обезщетението, ще мислим накъде да поемем. Жена ми също е безработна", казва 34-годишният Росен Павлов, седнал на кафе в компанията на приятели. "Честитката" за съкращение го настигнала още в средата на декември - след близо 13 години работа в мината и една-единствена диплома - от минния техникум в градчето. "Всички са измамници. Блокираха ми платената отпуска. Цели 800 лева вместо в моя джоб влязоха в джоба на Ковачки", включва се бързо в разговора ни по-възрастният адаш на Павлов - Росен Василев, от три години пенсионер след 30 години под земята. Бил началник смяна и сега е добре с пенсията. Икономиката на градчето занапред ще разчита на пенсионерите като него, че ако не бяха те, досега търговската мрежа също да се е сринала, дребните магазинчета да са хлопнали врати...

Именно ранното пенсиониране дърпа здраво мъжете към подземията. Вярно, трудът е тежък, съсипващ. Но пък излизаш в заслужена почивка на 45 години, достатъчен и 10 г. трудов стаж. Миналата година в града имали



пенсионери набор 71-ви,



възраст, в която би трябвало да си в разцвета на силите си.

По-големият проблем всъщност са безпътицата, примирението, апатията. "Бобов дол има страхотно електрозахранване, имаме жп линия, близо сме до Дупница, до София, имаме всичко, липсва ни само предприемаческият дух. Може да направим няколко завода, но продължаваме да се оправдаваме, че за всичко ни е виновна държавата. Някога градът ни е бил овощен център, имал е страхотни лозя, развито животновъдство. Но после всичко е ликвидирано. Истина е обаче, че от миньор земеделец не става", казва бивш общински съветник, днес пенсионер. И се сеща за една случка отпреди години с негова съгражданка, която се палела как ще направи животновъдно стопанство, за да възражда стария поминък на региона. "А ти знаеш ли какво е това вол?", попитал я скептично бобовдолецът. "Знам - казала тя. - Волът е мъжът на овцата."