|
| Бойко Ламбовски |
Не е ли "политическата коректност" безусловна ценност?
Има ли изобщо такива разочаровани? Не е ли политическата коректност най-доброто нещо, което сме постигнали за няколкото хилядолетия цивилизация? Кои са тия разочарованите? Защо?
Думите на Орбан бяха изречени преди няколко дни и някак ми се навързаха с певците и музикантите, които бойкотираха наградите "Грами". Бойкотът при "Грами" повлече крак от предишните "Оскари". Нали помните как някои кинаджии обвиниха журито на "Оскарите" в расизъм, защото нямало достатъчно наградени афроамериканци. И на следващите "Оскари" това изглеждаше поправено. Почнаха да дават наградите равномерно и по цвят на кожата. Нека напомним, че в американското кинопроизводство има квотен принцип - задължително е включване в екипите на хора с различен цвят на кожата. Това изглежда политкоректно.
Същата работа като че се мъти и при "Грами". Франк Оушън и дуото Макълмор и Райън Луис се присъединиха към Кание Уест, който се обяви срещу наградите. Младият певец, композитор и хип-хоп изпълнител Франк Оушън не даде албума си Blonde на комисията по връчването на наградите. В края на миналата година той отсече пред журналистите, че не вярва в обективността на цялата организация и представителите й, понеже "те не се отнасят много добре към хората с подобен на неговия произход". (Франк е черен.) Оушън призова колегите си да последват примера на играча по американски футбол Колин Каперник. Футболистът не пожела да стане прав при изпълнението на химна на САЩ преди мач. Така той изрази неприязънта си към засилващата се, по негови думи, дискриминация на афроамериканците в страната. А Кание Уест каза, че не възнамерява да присъства на церемонията за "Грами", ако сред номинираните не е Франк Оушън.
Джъстин Бийбър пък, съвсем бял, имаше четири номинации, но и той бе недоволен. Смятал призовете за "подценяващи младите". Нека помислим.
Правото
на протест и бойкот е демократично право.
Терминът политкоректност пък е понятие, обозначаващо нашата предполагаемо все по-увеличаваща се служба на всеобщата справедливост. Тоест създаване на масов климат на нетърпимост - към диктатурата, расизма, ксенофобията, хомофобията и прочее производни на ретроградното минало. Политкоректно е да има равенство между половете например. Само преди стотина години, че и по-малко, българинът масово е смятал, че "трябва да се изучи мъжкото", а "женското да си стои дома, та да не се разваля".
Наскоро председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер след среща с нашия президент Радев пък рече така относно предполагаемия нов български еврокомисар. "Искам следващия комисар от България да е жена, имаме достатъчно момчета тук." Демек, шеговито макар, си поръча комисар от България по полов признак. Макар комисар все пак да предлага България, а не Юнкер.
Мисля, че квотният принцип е призван да поправя несправедливости, а твори нови. Квота наказани от Народния съд е изисквал и Сталин от българското правителство след Девети септември 1944 г. Квоти за прием в българските ВУЗ имаше за работници - Рабфак, за деца на активни борци срещу фашизма и капитализма, за отслужили в армията и прочее.То също беше политкоректно - съобразно тогавашната политическа конюнктура, разбира се. Сегашната политическа конюнктура в повечето страни смята брака между еднополови за добро нещо, а хуманното отношение към незаконно минали границата за дълг, но си затваряше очите, когато българският работник на Дунав мост 2 вземаше шест пъти по-ниска заплата от испанския, а собственото правителство участва в "мисия" с бомби някъде, откъдето след това плъпват бежанци и радикали по цялата земя. Политкоректността не винаги съответства на здравия разум. Понякога си мисли, че го и изпреварва, но там вече няма здрав разум - глупост има.
Защо да трябва еврокомисарят да е жена, ако имаме кандидатура на мъж, която е по-убедителна? Ние какво избираме - висш еврочиновник,
или примат за разплод в зоопарк,
та му гледаме пола? Тази фигура нали божем се излъчва според качествата си и трябва да работи успешно във висшия орган на Еврокомисията, а не за да запълва високоплатено щатно място и да създава обща картина на благополучна многонационална и полова равнопоставеност?
С това съвсем не казвам, че не може да е жена. Дори обратното. Казвам само, че квотната политкоректна изборност и в политиката, и в изкуството също е девиация. Тя е псевдополиткоректност. Не справедливост, а обратното. Рано или късно предизвиква бунтове, неочаквани политически движения, изненадващи изборни победи.
