Всички вече официално се втурнаха към следващите избори. Погледнаха и социолозите. Наскоро излязоха няколко проучвания на общественото мнение, дело на различни агенции, чиято цел беше да ни ориентират в нагласите на българина към партиите и властта.

Отдавна е необходима широкомащабна разяснителна кампания, която да ни обясни какво представляват данните от изследвания и как трябва да се четат. За съжаление по този въпрос продължава да цари незнание, подхранващо най-фантастични изводи и спекулации.

Първо, да припомним, че проучванията изразяват моментна картина на обществените нагласи. Респондентите отговарят на въпроса "за кого бихте гласували, ако изборите бяха днес". А изборите нито са днес, нито някой може да накара хората да отговорят искрено. В своите съобщения агенциите редовно го посочват. "Галъп" например пише: "Това са декларативни нагласи към настоящия момент и не могат да бъдат прогноза за това какво ще направят избирателите при самите избори". Все едно не са го написали, защото незабавно изникват заглавия: "Галъп" прогнозира това и това" или "Тия и тия печелят изборите, според "Галъп".

Второ, разлика в процентите между две партии от порядъка на 1-2-3 пункта не е никаква разлика. Тя естествено



е обременена от възможна стохастична грешка



или неточност в инструментариума. Тя само показва, че две партии към днешна дата, изглежда, сякаш се ползват с много близки електорални предпочитания. Например в изследването на "Алфа Рисърч" са обяснени и уточнени редица фактори от картината на установената от тях минимална преднина на едната голяма партия пред другата. Заглавията, по които публиката се запознава, често обаче гласят друго: "При избори тия и тия печелят, казва Алфа", ясно и категорично.

Трета, отделна и доста голяма тема, е да стане ясно как се осъществяват проучванията и как се прави извадка. Мнозина коментатори във форумите и извън тях изразяват съмнения в достоверността на данните с простия аргумент "как така за толкова години никой не ме е интервюирал мен". Само че генералната съвкупност избиратели отива някъде към 6 милиона. И вероятността да попадне сред хилядата респонденти в извадката всеки може да си сметне сам.

Нека не навлизаме в технологичната страна, а да погледнем данните, каквито са, като израз на тенденции, а не на завършени състояния или пророчества за бъдещето. Това, което наблюдаваме, политически е доста логично. Цяло десетилетие ГЕРБ са на гребена на вълната и макар лека-полека да слизат оттам, си остават добре организирана и мотивирана структура, концентрираща много интереси на всички равнища и все още много власт.



БСП получиха силен тласък



на президентския вот и рязко се откроиха на фона на цяла тълпа партии, които натрупаха популярност с неустановено коалиционно и политическо поведение. ГЕРБ яростно заклеймяват социалистите, самите социалисти всекидневно атакуват "модела ГЕРБ". В конфронтационна обстановка полюсите добиват централна тежест, докато по-компромисните отстъпват на заден план. Ето защо към днешна дата не е изненада да видим ГЕРБ и БСП в челото, много пред всички. Не е изненада да видим и неутешителното положение на парчетата от счупената дясна ваза. Докато се занимават със себе си и са на етап "да разберем кои сме и кои не са от нас", е нормално да не излязат от старите не твърде широки електорални рамки. Няма значение как ще наречем вълната на промени в масовото съзнание, проявила се ярко на президентските избори - националистическа, консервативна, популистка, някаква друга. Тя обаче ни разкрива и причините за доверие към други основни играчи.

Да, картината изглежда логична. Не може да се твърди БСП ли доминира, или ГЕРБ, твърди се същевременно, че нито една от двете не се доближава до абсолютно мнозинство. Оттук някои правят изводи, че ни чака едно от трите: или крайно нестабилно управление, или голяма коалиция, или предсрочни избори след тези.



Рано е обаче да сглобяваме правителствени конфигурации



Нека си припомним 2009 г., когато проучванията сочеха относителен паритет между ГЕРБ и БСП, а европейските избори (все пак избори, значи най-сигурното проучване) месец преди парламентарните дадоха не прекалено силна преднина на ГЕРБ. Тогава пак се заговори за патова ситуация, за голяма коалиция или за второ издание на изборите. Само че избирателят реши друго и в последния момент чисто и просто даде мандат на ГЕРБ да вземе самостоятелно властта. Днешният момент е част от тенденция на промяна. В каква електорална посока ще се отлее, смятам, ще е трудно да заявим еднозначно почти до края на кампанията.

Но не само организацията на кампаниите и посланията ще бъдат решаващи. Кои персонално ще са кандидатите също ще дава отражение. Ще се отразят и ходовете на президента Радев и поведението на служебното правителство, особено в светлината на обещаната "ревизия". Международните процеси по традиция упражняват ефект върху нашите политически баланси. Заплахите за непризнаване на изборите от най-различни места ще дават храна на тезите на онзи



"суверен на суверена",



наречен Слави Трифонов. И може би с ключова роля ще бъде волята за власт. Ако ГЕРБ и БСП създадат впечатлението, че си подават топката, за да се прегърнат после в голяма коалиция, има риск да пострадат сериозно. Поотделно също изпъкват осезаеми рискове. ГЕРБ съществуват от 10 години и 7 от тях са пребивавали във властта, така че няма да им е лесно да олицетворят "промяната", след като за мнозина са "статукво". А БСП като че ли вижда опасност от римейк на 2013 г., което може да я накара да отстъпи назад. Решителността, политическият усет, точното улавяне на момента са качества, които политиците понякога проявяват, по-често не. Но тъкмо тези качества не могат да бъдат фиксирани в проучвания на общественото мнение.

Така че - 26 март все още не е предопределен. Който иска властта в името на промяна, още може да го докаже.