Отстъпва ли демокрацията у нас на статуквото и популизма? На този въпрос се опитахме да отговорим в ИПИ през последните няколко месеца. Данните и изводите от най-реномираните международни изследвания и оценки за България отговарят по-скоро утвърдително. Но наистина ли е така и какви са причините?

Оценката на Freedom House в доклада "Страни в преход 2016" показва сериозно изоставане на България спрямо страните от Централна Европа и Прибалтика. Нещо повече, страната ни влошава резултата си спрямо 2007 г., като най-сериозното отстъпление е независимостта на съдебната система. Подобна оценка и тенденции откриваме и в Индекса на демокрацията за 2015 г. на Economist Intelligence Unit (EIU). От доклада на EIU е видно, че България е сред страните, където икономическата криза има непропорционално силен негативен ефект върху политическите тенденции и нагласи, като засилва разочарованието у хората и намалява подкрепата за демократичните и пазарни ценности.

Проблемите на демокрацията, от своя страна, категорично влошават икономическите показатели на страната. В Глобалния индекс за конкурентоспособност (Global Competitiveness Report) за 2016-2017 на Световния икономически форум ясно се откроява, че



България губи конкурентоспособност най-вече заради институционални слабости



Най-ниските оценки страната получава в подкатегориите "пилеене на държавни средства", "протежиране в решенията на правителствени служители" и "обществено доверие в политиците". Първите две подкатегории имат осезаеми икономически ефекти и насочват вниманието към модела на клиентелизъм и икономически популизъм у нас. В допълнение към това, като най-проблематичен фактор пред правеното на бизнес в страната се откроява корупцията. Липсата на напредък по отношение на подкупността се подкрепя и от последното издание на Индекса за възприятие на корупцията на Прозрачност без граници, в което България остава най-корумпираната страна в ЕС.

Допитване на ИПИ сред експерти и студенти също разкрива, че преобладава мнението за отстъпление на демокрацията през последните 5 години - на един студент с положителна оценка за демокрацията у нас се падат трима, които считат, че има влошаване. Като водещ проблем се посочва не просто липсата на върховенство на закона, а въобще липсата на ефективно разделение на властите. С други думи, моделът на обвързване на бизнес и държава наред с опитите за превземане на широк кръг институции, е видим за голяма част от хората.

Темата, която се откроява в проведените от ИПИ фокус групи и допитвания, е съдебната реформа и проблемите на правораздаването въобще. Водещата причина е липсата на ефективно наказание. Силно се подкрепя тезата за една широка коалиция за съдебна реформа. Основните идеи са обвързани с премахването на силното политическо влияние във Висшия съдебен съвет, както и с по-дълбока реформа в прокуратурата. Идеята за независима антикорупционна прокуратура намира подкрепа, но съвсем не изчерпва темата за реформа в прокуратурата - водещите мотиви тук са отчетност и децентрализация.

Както при експертите, така и при студентите изключително силно се проявява негативното отношение към зависимите медии, особено традиционните такива. Международните изследвания подкрепят тези оценки, както и негативната тенденция през последните години. Последното се вижда и от тазгодишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. В него се подчертава "ниската степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат за реформите". От анкетите, проведени от ИПИ, прави впечатление, че въпреки негативната оценка на младите за зависимите медии, тяхната гледна точка в някои сфери е изключително повлияна от същите тези медии - например по отношение на бежанците и отношението към човешките права.

Допитването до експерти и млади хора очертава



икономическия популизъм като основен фактор за негативните икономически процеси.



През последните седмици се наблюдава сериозно засилване на предизборния икономически популизъм, който често се противопоставя на антикорупционната риторика. Фокусът върху системата на правораздаването обаче е неизбежен и темата за съдебната реформа едва ли ще бъде удавена в блатото на икономическия популизъм и нефинансираните обещания.

Налага се и изводът, че членството в ЕС само по себе си не доведе до категорично разрешаване на предизвикателствата през демокрацията у нас. Негативните процеси от последните години в много страни от Централна и Източна Европа, както и конкретно тези в България, показаха, че не може да се разчита само и единствено на външния натиск в подкрепа на демократичните и пазарни ценности. Напротив, по-голямото предизвикателство е на местната политическа сцена, която е все по-нестабилна през последните години. Тази нестабилност до голяма степен е предизвикана и от попадането в капана на зависимостите между държава и икономически интереси, които отравят бизнес средата, ограничават конкурентоспособността и пречат на растежа.

Проведените през ноември-декември 2016 г. допитвания до експерти и студенти показват ясно обществените нагласи. Хората се поддават на икономически популизъм, като и експерти, и студенти твърдо вярват, че икономическият популизъм води до отстъпление на демокрацията. Възприятията на българите са силно повлияни от зависими медии - политическите и финансови зависимости на традиционните медии и възходът на пропагандните медии се възприемат като ключов проблем. Има силно разочарование от политиката и макар протестите от последните години да се разглеждат като признак за "събуждане на гражданското общество", тези настроения и движения все още не успяват да променят политическата сцена. Липсата на ефективни наказания и слабостите на съдебната система като цяло позволяват корумпирани политици да играят централна роля в управлението. У нас властва кроникапитализъм -



срастване на политическата и икономическата власт



което оформя основните политически процеси и зависимости през последните години. Сривът на КТБ е класически пример за това. Водещи политици потъпкват демократичните ценности - студентите приемат това за основна причина за отстъплението на демокрацията. До голяма степен тези настроения подкрепят аргумента за централизиране на власт и корупция.

Младите хора са по-скоро оптимисти за икономиката, но песимисти за политическата среда и потенциала за промяна (реформи) у водещите политици. Младежите са позитивно настроени спрямо ЕС, но някои виждат европейските средства като източник на корупция. Участниците споделят негативни настроения спрямо традиционните медии и особено спрямо пропагандните медии, но в същото време някои от възгледите им (например по отношение на миграционната криза) са силно повлияни именно от такива медии.

Повечето младежи виждат "събуждане" на гражданското общество в последните години, но отбелязват нуждата от много по-широка коалиция по основните демократични предизвикателства. Макар "изтичането на мозъци" да се разглежда като сериозно предизвикателство, много от участниците са на позиция, че у нас вече има повече възможности и са склонни да останат.