Здравната каса започва да проучва колко реално струва на болниците лечението, поето от нея, като идеята е да се въведе официално доплащане от пациентите. Лечебните заведения ще дават информация колко им струва всяка манипулация за всеки пациент и ако се окаже, че НЗОК не плаща достатъчно, ще се търсят варианти в системата да влязат допълнително пари.

Първата стъпка е, че от тази година при изписване от болница пациентите ще получават документ, който ще ги осведомява какво точно лечение са получили и каква е цената му. При вчерашния старт на преговорите за рамков договор за 2017 г. между здравната каса и лекарския съюз бе договорена "нова мярка за упражняване на контрол от страна на пациента - персонифициран аналитичен финансов документ, издаван с епикризата, който да го информира за извършените манипулации и техните цени в болниците", съобщиха от здравното министерство, което беше домакин на срещата.

Пациентите ще получават фиш, който ще съдържа пълния списък с извършените манипулации и точната им цена. Там ще фигурира и цената, плащана от НЗОК, и кешовото доплащане от пациента или от допълнителната застраховка, ако има такива. Екземпляр от фиша ще се дава на болния, за да знае какво е получил и колко струва. Информацията ще отива и в здравната каса. Според управителя на НЗОК Глинка Комитов фишът за цената на лечението ще даде информация колко трябва да е бъдещото остойностяване на медицинските дейности.

"По този начин ще бъде направено следното - основният пакет в медицински дейности да бъде адекватен на събрания финансов ресурс. Ако разберем колко струва и ако тези пари не стигат за финансиране на услугите, има няколко варианта - да се намали здравният пакет, да се увеличи здравната вноска, да се увеличи процентът от БВП за здраве", обясни Комитов. Според него обаче тези възможности са малко вероятни и остава последната - да се регламентира доплащането от пациента.

В момента по закон изпълнителите на медицинска помощ нямат право да искат от пациентите да доплащат за лечение, поето от здравната каса. Затова и масово в болниците има "вратички" за плащане за избор на екип, ВИП услуги, самостоятелни стаи и т.н. За въвеждане на доплащане се говори от над 10 години, но досега не е имало политическа сила, която да го въведе. Една от причините е именно липсата на реално остойностяване на лечението у нас - все още у нас не се знае кое лечение колко струва. Цените, които плаща НЗОК, се определят според бюджета й, а не толкова според това кое колко струва.

Предишното ръководство на МЗ също започна проект за остойностяването на медицинските услуги, но не беше завършен. Тогавашният министър Петър Москов обяви, че събраните данни сочат, че НЗОК плаща не повече от 30% за разходите за лечение, а останалото е за възнаграждения. Изчисления правиха и от лекарския съюз.

При старта на преговорите вчера беше постигнато и първото съгласие - "да се добавят 74 милиона лева от резерва на НЗОК за нуждите на болничната помощ и още 8 милиона лева за специализираната извънболнична помощ. С остатъка от резерва ще се покриват другите дефицити", съобщиха от МЗ. Преди това от лекарския съюз обявиха, че очакванията им са за увеличение на парите за болниците с около 188 млн. лв. Освен това ежегодно част от резерва на касата отива за болниците, независимо дали има, или няма рамков договор. Тази година резервът е 341 млн. лв.

Тепърва двете страни ще договарят как да бъдат смекчени лимитите за болниците, каквато е заявката и на служебния министър Илко Семерджиев, и на здравната каса. Според председателя на лекарския съюз Венцислав Грозев е възможно лимитите на болниците да са временни - например за 4 месеца, а не както сега целогодишни. Това би дало "гъвкавост на лимитите" и до голяма степен ще се осигури спокойствие в системата на болничната помощ, смята той.

"Страните бяха единни за недопускане на пръстовите отпечатъци в извънболничната помощ, както и за изчакване на съдебното решение относно приложението на автентификатора в болниците", съобщиха още от МЗ. Именно въвеждането на пръстовия отпечатък през миналата година беше причината касата и БЛС да не подпишат рамков договор и в сила през 2016 г. беше служебен, приет с постановление на кабинета.