Мразя да ме наричат тъп. Особено хора, на които им плащам, за да ми налеят малко акъл. Акъл е чужда дума, може да се замени с ум, само че не е същото - изразът "едно наум" предполага задкулисие, пък това не се харчи сред електората. Та, както казах, мразя да ме наричат тъп, особено експертите по предизборни битки. Седи насреща ми в костюмчето, святка с очилцата и ми обяснява, че не, че е учил в Кембридж, та се прави на важен, но това, дето му го разправям, е тъпо.

Кое му е тъпото, казвам, ето - обещаваме купища пари на хората, на тях какво им трябва - да си помечтаят как ще си изкарат лятото с новите заплати, постигнати благодарение на пословичното им трудолюбие и неуморния партньорски труд на митничарите и контрабандистите. А той пак ми казва, че съм тъп, защото това всички го били обещавали. На хората трябвала обединителна идея, която да ги накара да се довлекат до училищата и дадат правилния си глас, а не неправилния, както досега.

Нищо друго не ми идва наум, освен това, че като вземем властта, ще наврем в крив макарон вчерашните.

Реваншизмът е тъпанарщина, поучава ме онзи, нали след време ония ще искат да ви го връщат, трябва да се мисли стратегически, с историческа перспектива, а не тактически, от избори на избори.

Вдигам ръце и заявявам, че ние ще издигнем такива готини хора, че всички да ги харесат и носят на ръце насам-натам, без да ги изпускат поне по време на кампанията.

Експертът също вдига ръце и казва, че с толкова тъп лидер на партия не е работил. Ще взема да го изволня, та да види той как ме е нарекъл, но той изглежда е от стара коза експерт, усеща накъде отиват работите, престава да прави забележки и започва да ме насочва експертно.

Виж, господин генерални председателю на партия и лидер на коалиция, казва, това с готините кандидати и лъскавата програма отдавна вече не лови дикиш. Лъскавите кандидати само за половин мандат вече се омазват до уши с данеказвамкакво, а програмата никой не я чете. Хората днес не обичат да четат, те обичат да мразят. Хайде сега, да се съсредоточим върху мразенето като източник на любов към партията и респективно - коалицията. Кого според теб е най-добре да намразят, та да се преизпълнят с любов към теб?

Ами, мисля на глас, ние доколкото сме позиционирани в център-ляво-дясно, можем да им кажем да намразят левите, ние да ги псуваме, а те да ги бият по сокаците!

Лоша работа, казва експертът, така левият електорат ще си обикне партиите още повече и ще се втвърди.

И таз хубава - по тая логика излиза, че и десните не трябва да се дърмонят. Кого да мразим и бием тогава?

Можем да ги насъскаме срещу външния враг - предполагам. Балансирано - мъничко - онези от Запад, горе-долу толкова - и онези от Изток, за южните да не говорим, те са ни вековни съседи, ще си ги мразим патриотически, ще им се зъбим и ще им пеем буйни песни.

Експертът казва, че се радва, че почвам да разсъждавам, но това били електорални трафарети. Трябва да проверя в речника какво значи това, да не би да ме псува нещо.

Какви времена дойдоха - ни да обичаш, ни да мразиш!

Ще мразим черничките, дето идват из отдолу на път за Немско - сещам се, а той ме чука по челото и ме пита откъде съм взел славейчето, дето ми пее вътре - тях отдавна вече са обявили, че ги мразят всички конкуренти, така че няма защо да им продаваме краставици, те преди нас са се сетили. Дай, казва, да разсъждаваме логично - едните големи имат двайсет и пет процента, другите големи - също двайсет и пет процента, срещу кого и какво трябва да насъскаме нашите хора, та да постигнем такъв резултат?

И, като вижда, че гледам умно, в смисъл, замислено, по-точно - тъпо, решава да ме остави да помисля до сутринта. Пък аз решавам да не мисля, а да си пусна телевизора - обикновено идеите идват оттам. Щраквам и веднага попадам на рекламата, която мило ми съобщава, че всеки четвърти българин бил страдал от запек.

Всеки четвърти? Стига бе - това са точно двайсет и пет процента!

Огромен електорален потенциал, който така и така мрази всичко и всички, защото животът му е крив, а вестниците в тоалетната - тъпи, достатъчно е само да се измисли подходящ лозунг, с който да поведем масите към пълна изборна победа, а ако не съвсем пълна, поне до достойни позиции за коалиционен пазарлък!

Утре ще му натрия носа на тоя експерт - да си яде ушите, той за това мълчаливо мнозинство изобщо не е учил в Кембридж!