А беше време, когато Абу Ахмад - едър и силно куцащ мъж, вършеше велики дела в Сирия. Това разказва сам той в задимено и препълнено кафене в южната част на Турция. Другите сирийски опозиционни лидери се обръщали към него за помощ, а сътрудниците на различни чужди разузнавания се интересували от неговото мнение. Когато пътувал към Сирия, носел тежки чанти със стодоларови американски банкноти, предназначени за бойците на различните бунтовнически формирования. Неговите съратници с одобрението на САЩ получавали противотанкови ракети, които тайно се доставяли на турско-сирийската граница. Някои бунтовници директно го посочват като човека на ЦРУ в Сирия. А днес той трудно може да се свърже по телефона с бившите си "американски приятели". "Ние дори се шегувахме, че когато искаш да получиш някакво оръжие от Барак Обама, трябва първо да се обадиш на Абу Ахмад", спомня си предишните времена друг подкрепян от ЦРУ командир на бунтовниците. "Ако някой от опозицията искаше да се срещне с американците, трябваше първо да се обърне към Ахмад. А днес ние всички сме изпратени на бунището на историята", признава тъжно той.

След като две години изпълнява ролята на "посредник" на ЦРУ в Сирия, което включва разпределяне на оръжието и планиране на военни операции, Абу Ахмад бил хвърлен в турски затвор. След освобождаването бил принуден да се укрива и загубил уважението към себе си от страна на другите въстаници. От съображения за сигурност той моли да променим името му, както и имената на други хора, които са участвали в обсъждането на неговата сага. Историята на възхода и падението му представя рядката възможност да се запознаем отблизо с това как действаше ЦРУ в рамките на мудната сирийска политика на бившия американски президент Обама. Тази история показва съперничеството, което съществува между различните американски бюрократични ведомства, разминаването между Вашингтон и неговия съюзник от НАТО - Турция, и как всичко това изостри сирийския хаос.

През последните шест години сирийската гражданска война ескалираше с всяка изминала година - от улични протести да пълномащабни бойни действия, които промениха още повече Близкия изток и целия свят. Четири от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН участват пряко в бомбардировките на сирийската територия. Регионални играчи като Иран и Саудитска Арабия изляха милиарди долари в това, което на практика се превърна в



една непредсказуема война



Джихадистката групировка "Ислямска държава" използва този хаос за износ на въоръжени конфликти из целия свят, докато сирийските бежанци пък, които нахлуха в Европа, станаха причина за активизирането на десните популисти из Стария континент и САЩ. Американският президент Доналд Тръмп, който бе избран в Белия дом именно благодарение на подобни популистки настроения, получи в наследство сирийското блато. Той представя конфликта само като сблъсък между джихадистите и Башар Асад. Реалността обаче е много по-сложна и до нея се стигна не без помощта на несполучливите избори, които направи бившата администрация на Обама. Такива сирийци като Абу Ахмад са лицето на тези последствия.

Когато през 2011 г. армията на Асад, чието семейство управлява Сирия през последните четири десетилетия, открила огън срещу мирните демонстранти, които искали край на неговото управление, Ахмад решил да дезертира от армията, в която бил офицер. Избягал в Северна Сирия, където вече имало организирани бунтовнически отряди. "Аз не се интересувах от военната подготовка и въобще нямах желание да участвам в престрелки и сражения", признава той. Но пък се оказало, че бившият военен добре се справя със снабдяване на въстаниците с оръжия и други нужни средства. Той добре изпълнявал поставените задачи, които касаели най-вече тактиката и логистиката, което било забелязано и от американците. "Аз можех да кажа колко точно е броят на бойците от опозицията в даден район, с какви боеприпаси разполагат и най-вече колко от тези мъже наистина са готови да се сражават", казва той. През 2013 г. започнал



да участва в тайната програма на ЦРУ,



чиято цел била доставката на оръжия и пари за т.нар. умерени бунтовници. Заедно с други командири заложил на американците и бил убеден, че връзките им със САЩ ще позволят в крайна сметка да получат такава подкрепа, която имаха либийските бунтовници, които свалиха диктатора Муамар Кадафи през 2011 г. Но Абу Ахмад заложил на грешния кон. Падането на Алепо и покоряването на града от Асад с помощта на Русия станали истинска трагедия за много мирни жители и бунтовническите групи, които или избягали към бастиона на джихадистите в провинцията Идлиб, или просто се предали на милостта на победителите. Мирните преговори в Казахстан изтласкаха Вашингтон на втори план, след като Обама не се намеси решително в конфликта. Само че историята на Абу Ахмад показва, че дори ограничената интервенция може да доведе до провал, за който най-висока цена плащат именно съюзниците на САЩ.

Човек лесно може да разбере защо Ахмад е успял да привлече и спечели доверието на редица американски официални лица. За разлика от религиозността на редица разочаровани бунтовнически командири и тяхната вкоренена неприязън към американските планове, този мъж добродушно се шегувал със своите "чуждестранни приятели". Иначе бил много строг човек, който проявявал нетърпимост към корупцията и който се отнасял с голямо подозрение към ислямистите, или както обичал да казва, "към всичко, което има дълга брада". Другите бунтовници, с които проведохме разговори за потвърждаване на неговата история, дори го наричаха на шега "светски екстремист". "Ако изникнеше въпрос за въоръжена операция, която бунтовниците да проведат, Абу Ахмад веднага започваше да говори за това какви сили ще са нужни, колко муниции има дадена група и колко всъщност й трябват за мисията, но най-вече какъв трябва да е подходът към дадени бойци от опозицията", спомня си дипломат от региона, пожелал анонимност. И американците вярваха на думите му, допълва той. Докато други командири на бунтовниците просто се занимавали с това да трупат оръжия, Абу Ахмад оптимизирал неговото използване според възможностите на бунтовниците и според действията на войските на Асад. "За мен това беше като игра на шах, аз много обичам тази игра", казва той, докато държи в ръцете си телефон, на който постоянно играе шах по време на интервюто. През 2012 г. Ахмад бил тежко ранен по време на въздушен удар, след което останал в безсъзнание десет дни. Свестил се в болница, с пирон в крака си, а жена му Ум Ахмад му помогнала лека-полека да започне отново да сяда в леглото, да се храни и да говори. След няколко месеца той се възстановил и решил да се "върне в строя", но когато пристигнал в района на бойните действия, установил, че нещата



са се променили



радикално. Разнородната бунтовническа Сирийска свободна армия (ССА) не успяла да се превърне в основна сила срещу режима. Корупцията заразила много от формированията й, от което се възползвали ислямистките групировки, които излезли на преден план благодарение на такива съюзници като САЩ, Катар и Турция, които виждали в тях по-добре организирани и мотивирани клиенти, отколкото в техните идеологически съперници сред бунтовниците. "Ние бяхме много глупави. Аз бях много глупав", казва Абу Ахмад, клатейки глава. "Какво си мислех? Смятах, че режимът ще падне бързо и ние ще се върнем към нормалния си живот. Но когато се върнах от лечението, установих, че "Фронтът ан Нусра" и "Ислямска държава" вече са разширили значително своето влияние и те имаха съвсем различни планове. И тогава разбрах, че ще трябва да започнем контраоперации срещу тези момчета", признава той. Но това не помогнало и



джихадистите изтласкали умерените бунтовници



от почти всички значими райони. Според него това се дължи най-вече на факта, че много командири постоянно преувеличавали броя на своите войници, за да получат допълнително пари от САЩ, като повечето от тях искали и все повече оръжие, което да продават на черния пазар. В крайна сметка това оръжие се появяваше именно сред бойците на "Ислямска държава" (ИД), признава Абу Ахмад. По това време все повече въоръжени групи се присъединили към ИД, за да оцелеят. "ЦРУ, разбира се, знаеха за това и смятаха, че това е цената, която трябваше да се плати заради бъдещата победа", допълни той.

Абу Ахмад предпочел да се оттегли и да не става част от радикални групировки като "Джебхат Шамия" (бившия "Фронт ан Нусра"). Но скоро американците го помолили да стане техен консултант със заплата 1000 долара месечно. Малко след това той отново станал известен сред бунтовниците като човека, който може да организира среща с представители на ЦРУ. Негови критици пък го обвиняват, че е помагал при провалилите се опити на американското разузнаване да унищожи редица лидери на "Ан Нусра" и се опитвал да отслаби позициите на групировки, които били подкрепяни от Турция. Самият Ахмад отрича да е участвал в подобни заговори, но признава, че се е опитвал да привлече на американска страна някои въоръжени групи. През лятото на 2015 г. Пентагонът започна да реализира своята програма "Подготовка и екипиране", която трябвало да създаде силна армия от прозападни бунтовници. За целта били отделени 500 милиона долара, но тя завършила с пълен провал и американски военни признали пред Сената, че имат на разположение "едва петима обучени бунтовници". "Аз бях в шок, тъй като преди това представители на Пентагона се срещаха с различни представители на много бунтовнически групи и събираха хора, които дори по думите на ЦРУ бяха абсолютно безполезни за тази програма", разкри Абу Ахмад. След като първата група от тези уж обучени бойци били отвлечени от джихадисти в Сирия само часове след като пресекли границата откъм Турция, той започнал да подозира, че различните американски ведомство изобщо не обменят помежду си нужната информация и че Анкара играе двойна игра. Малко след това втора група от тази програма на Пентагона директно се предала и присъединила към "Фронта ан Нусра" с модерното си американско оръжие. "В този момент вече ми беше абсолютно ясно, че американците работят в две направления", смята той.

След тези драматични събития Ахмад решил окончателно да загърби



провалилата се революция



в родината си. Той се крил няколко месеца в различни къщи в зоната на турско-сирийската граница. След това бил арестуван от турските власти и хвърлен в затвора. Освободили го малко по-късно, когато се заклел да прекрати сътрудничеството си с американците и различните бунтовнически групи. С натежало сърце станал част от маргиналното сирийско общество в Турция и сега разчита на помощта на свои бивши другари по оръжие, на които навремето е помагал. И днес по стар навик на бивш армейски офицер става в 7 сутринта, сяда във взета назаем потрошена стара кола и се отправя към промишления район в един от южните турски градове, който се намира недалеч от сирийската граница. Маха с ръка на момчета сирийски бежанци, които мият с маркуч камионите, и пита собствениците на местни гаражи дали нямат някаква работа за него като монтьор. След това се отправя в центъра на града, където работи като счетоводител за няколко местни бизнесмени, и е готов да се захване с всякаква работа, за да свърже двата края. "Аз мислех, че Америка управлява вселената. Но ако ме попитате сега дали съм бил прав преди, или не, ще ви отговоря веднага, че много сгреших", казва той в кафене до неговия дом, в което звучи силна турска музика и димят редица наргилета до масите. "Аз много държах на добрите отношения с американците. Те ми даваха оръжия, които аз пренасях в Сирия. Фактът, че Турция не обича американците или пък те не харесват турците, нямаше голямо значение за мен. За съжаление събитията се развиха по друг начин", споделя той.

Представители на ЦРУ отказаха до коментират историята на Абу Ахмад, но източник от Вашингтон потвърди, че мъжът е работил за разузнавателната общност. Той обаче принизи неговото значение и каза, че бившият военен е "бил просто сирийски посредник". Някои други истории на Абу Ахмад бяха потвърдени от сирийски бунтовници, активисти и дипломати, които поискаха да останат анонимни. Трудно е да се повярва дали той е толкова чист, колкото твърди, но



сегашният му живот ярко контрастира с този



на много бивши командири на въстаниците, които имат големи квартири в Турция, ползват скъпи автомобили и си купуват най-новите модели смартфони. Ахмад, неговата жена и двамата им синове живеят в малка квартира заедно с неговите родители и семейството на брат му. Той понякога с горчивина си фантазира как би могъл да живее, ако беше участвал в мръсните сделки на други командири, от които щеше да взима много добри пари. "Аз не бях предател. Бих могъл да имам луксозни коли, но аз не тръгнах по този път и бях опозорен от другите", признава той.

Понякога Абу Ахмад обмисля да напусне завинаги региона. Но това не е така лесно. Германия вече му е отказала бежански статут заради връзките му с въоръжени групировки, обвинени сега във военни престъпления. Преди време помолил няколко американски официални лица да му помогнат да се премести в САЩ. Те обаче му казали, че първо трябва да се регистрира в ООН като бежанец. След това обаче прекратили контактите си с него, а последните ограничителни визови действия на Белия дом срещу граждани на редица мюсюлмански държави правят още по-малко вероятни шансовете му да замине за САЩ. Той дори звъннал на свои стари контакти от ЦРУ и ги помолил за помощ. Отговорили му: "Ние много съжаляваме, но този въпрос засяга Държавния департамент. Ние сме различни ведомства".