Надеждата си отива последна. Затова предположихме, че поне в доклада на служебното правителство за опорочените обществени поръчки ще видим конкретни случаи на афери, далавери и измами. В петък премиерът Огнян Герджиков изчете нещо като резюме на "ревизията", забрани на журналистите да задават въпроси (тогава защо изобщо ги покани) и обеща да задоволи любопитството в понеделник по възможно най-прозрачния и естествен начин - като публикува доклада.

Ако някой е очаквал т. нар. ревизия да извади наяве влиянието на поне един от известните олигарси,



или отдавна не живее в България, или си е роден наивник



Но служебният премиер така охотно и чевръсто нареди на министрите си да проверят има ли зулуми при кабинета "Борисов", че всички се надявахме да видим поне някакви разкрития. Петъчното резюме бе пълно разочарование - Герджиков съобщи, че само тук-там в някои министерства имало нарушения и че единствено 9 поръчки на военното министерство са били предадени за разследване на прокуратурата.

Но ето че в понеделник се появи т.нар. доклад - скромни шест странички, леко разширено повторение на резюмето от петък, и публиката се зачуди да се смее ли, да плаче ли.

Още в началото на 6-страничния рапорт се уточняват две важни неща. Първо, че са обхванати само двете години на кабинета "Борисов", и второ, че в анализа не присъстват онези обществени поръчки, които вече се проверяват от прокуратурата и агенция "Държавна финансова инспекция". С други думи прескочени са най-скандалните и най-безобразните процедури и договори. С това обяснение служебният кабинет удобно си измива ръцете, като казва - не търсете сензации и големи разкрития в нашите странички, с това се занимават истинските ревизори и разследващите органи.

С което нещата си идват на място. Герджиков и министрите му вече са узрели, че "ревизии" се правят от други институции. Само дето служебното правителство е пропиляло ценни човекочасове за безсмислено ровене за скелети в гардеробите на обществените поръчки.

В строителството на магистрали, шосета, улици, депа, водопроводи гъмжи от скандали, свързани с нагласения и предрешен избор на изпълнители, с неспазваните срокове, оскъпяванията и качеството на свършената работа. В доклада на Герджиков обаче драми с новото строителство не съществуват. Споменати са два договора за поддръжка на отсечки и тунели по магистралите "Хемус", "Тракия" и "Марица". В обхвата на единия договор влиза и грижата за осветлението на тунел "Ечемишка", където преди броени дни загина жена. Тези обществени поръчки са попаднали в доклада "Герджиков", защото "в техническите задания или документациите са включени условия и изисквания към кандидатите, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки".



Кой е дал рамо на определени фирми,



наказан ли е - докладът мълчи.

Проверяващите от служебния кабинет са обърнали внимание и на злополучната процедура за изграждане на тол системата. Но не защото са открили някакви нередности, а за да съобщят това, което всички знаем - че поредица от жалби осуетяват избора на изпълнител.

От години в отбраната и в МВР гъмжи от разкрития за порочни търгове, при това за многоцифрени суми. Но в доклада "Герджиков" това не се вижда. Деветте военни обществени поръчки на ексминистър Ненчев, стигнали до прокурор, остават загадка. Вместо това научаваме, че закъснялото приемане на годишния план и многократното коригиране на списъка за строителни услуги са виновни за забавения старт на някои процедури в МО. Като пример за закъснение е дадена доставката на хранителни продукти и напитки. И в МВР според доклада големият проблем се оказва в протакането, не в проведените процедури и в сключените договори.

И другите "разкрития"



са банално известни или обидно повърхностни



Например посочено е, че Агенцията за малките предприятия е направила състезание с един кон - конкурсът за изграждане на комуникационна система бил "проведен при липса на конкуренция". Кой е бил фаворитът, има ли наказани? Не пише.

Още по-лежерно присъства в черния списък на нарушителите Министерството на икономиката. Ревизията установила "залагане на дискриминационни условия в техническите спецификации при процедури за определяне на изпълнител по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". И точка. Дори не се споменава колко фирми са ощетени от дискриминацията, за какви средства става дума. А ако са залагани такива условия, това нима не е достойно за вниманието на прокуратурата?

Безславният финал на разследването загатва, че служебният премиер е бил подхлъзнат или притиснат да се захване с обречената "ревизия" на обществените поръчки. За това си има всякакви контролни органи. Опитният юрист бързо е осъзнал, че го тикат в своеобразен капан за политическа употреба. И затова е решил да срита капана и да сложи точка, произвеждайки шестте нищонеказващи странички. Има и друга версия за претупването на доклада. Тя е, че олигарсите не обичат някой да си вре носа в сделките им и са подсказали, че не е работа на служебното правителство да одитира обществени поръчки.

Според някои целта е била



ревизията да омаскари бившето правителство



и така да очерни ГЕРБ и реформаторите в очите на избирателите в полза на БСП. Други се обзалагат, че ревизията е театро, което трябва да покаже, че довчерашните управляващи са работили с хъс и морал. И понеже само който не работи, не греши, та затова докладът все пак подхвърля на публиката някакви трохи за нарушения.

Каква е равносметката от т. нар. ревизия? Стотици обществени поръчки от всякакви сфери, прегледани за 14 дни, 6 страници доклад и три препоръки. Тъкмо препоръките се оказват най-любопитната част в доклада, като пораждат смесени чувства.

Авторите на рапорта препоръчват например назначаване на още чиновници, отговарящи за обществените поръчки. Съмнително е, че увеличаването на щатните бройки и на "джобовете" ще помогне срещу корупцията, а тъкмо тя е проблем № 1 в тази сфера.

Друга препоръка е да се създаде централизирана платформа за електронни обществени поръчки. Това наистина ще бъде квантов скок към честни и прозрачни състезания. Електронизацията на обществените поръчки е задължение на България като член на ЕС и както авторите на доклада сами посочват, в момента тече трескава подготовка и процедурата за избор на изпълнител ще бъде открита до края на месеца. По-важното обаче е кога ще заработи системата, а за това дума не става.

Може би най-важната препоръка е да се обмислят промени в ЗОП и ЗЗК (законите за обществените поръчки и за защита на конкуренцията), които да се справят с нагласените конкурси, "дискриминационните" условия и безкрайните обжалвания. Тази препоръка всъщност носи тежестта на присъда. Излиза, че двата най-важни закона за обществените поръчки не могат да преборят корупцията в обществените поръчки. ЗОП е съвсем нов - в сила е от април 2016 г., и бе рекламиран от предното правителство като брилянтно пренасяне на европейските правила на българска почва. Законът за конкуренцията също е осъвременен, при това многократно, като последната поправка е от миналия септември. Защо правилата не работят?

Отговорът е в препоръката, която отсъства в доклада "Герджиков". Никакви закони няма да помогнат, ако в съдебната система се търкалят "гнили ябълки" и ако Темида носи превръзка на очите не за да е безпристрастна, а за да се прави на сляпа за крадливи олигарси и техните покровители и съдружници във властта. Липсващата препоръка е за разчистване на авгиевите обори в съдебната система.