Почти 2 млн. лв. са стрували на данъкоплатците изгубените дела на българската държава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2016 г. Данните са от справка на Министерството на правосъдието, на която се позовава БГНЕС. Независимо от опитите на държавата чрез вътрешни процедури и компенсаторни механизми да спре или поне силно да ограничи делата в Страсбург резултатът е плачевен.
Отделно от това прокуратурата е изплатила над 7 млн. лв. обезщетения по загубени дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) м.г., съобщи "Дневник", като се позова на информация, получена от държавното обвинение.
През 2016 г. Министерството на правосъдието също е сключило споразумения - общо 268, по ЗОДОВ и Закона за съдебната власт и е платило 604 648 лв. Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка в сравнение с 2015 г.
От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен заради "бавно правосъдие", да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В случай че жалбата бъде приета за основателна, ИВСС изпраща документацията на Министерството на правосъдието, което сключва споразумение и изплаща дължимата компенсация. Въвеждането на компенсаторния механизъм имаше за цел именно намаляване на жалбите срещу България пред ЕСПЧ в Страсбург. По него заявления от лица, твърдящи, че са станали жертва на бавно правосъдие, могат да се подават до шест месеца след приключването на производството с окончателен акт. Претенциите за обезщетения не могат обаче да надхвърлят сумата от 10 000 лв.
БЕЗОБРАЗИЕ
Преди дни отчет на инспектората показа, че наказателни, граждански и административни дела продължават да се разглеждат извън всякакви разумни срокове. Проверка на 139 жалби от бавно правосъдие само за три месеца - 1 октомври - 31 декември 2016 г., показа, че 92 от тях са основателни. Стана известно наказателно дело, продължило над 19 г., и гражданско дело, продължаващо повече от 23 г. Според инспектората основните причини за бавното правосъдие са пропуски в досъдебното производство и на съда при подготовката на делата. Не се спазват сроковете за постановяване на съдебните актове, лоша е организацията на доказателствената дейност в процеса, не се познават материалният и процесуалният закон, което води до отмяна на съдебните актове.
Според инспектората основните причини за бавното правосъдие са пропуски в досъдебното производство и на съда при подготовката на делата. Не се спазват сроковете за постановяване на съдебните актове, лоша е организацията на доказателствената дейност в процеса, не се познават материалният и процесуалният закон, което води до отмяна на съдебните актове.
А Инспекторатът защо не взема мерки навреме? Да накаже, да уволни дори, ако трябва, но да сложи край на безобразията. Какво е това жално-милно нареждане като на погребение? Я да видим какво пише в Закона за съдебната власт:
Раздел III
Правомощия на Инспектората
Чл. 54. (1) Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
5. при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 - 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;
6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
8. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;
10. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.)При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на инспекторите, включително и главния инспектор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) При Инспектората, извън администрацията по ал. 1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Инспекторатът приема правилник за организацията на своята дейност и за дейността на администрацията и на експертите, който се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.
(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.
(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.
Чл. 57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.
(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.
Чл. 58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2 ;
3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;
4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.
(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.
Чл. 59. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.
и т.н.
И чак след това идва Глава трета "а" (Нова - ДВ, бр. 50 от 2012 г.)
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА
РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК
Инспекторатът се изказва така, сякаш работата му е само по тази Глава трета "а".