Проект на механизъм за това как да се определя минималната заплата трябва да бъде разработен до средата на годината, за да се постигне "прозрачна политика в областта на доходите от труд и жизнения стандарт, изградена на базата на обективни принципи и механизми". Служебният кабинет си е поставил амбициозната цел да завещае на редовното правителство формула, която да е обсъдена и приета от социалните партньори. Това става ясно от целите на министерството на труда за 2017 г. В същото време партиите се надпреварват в предизборната кампания да обещават скок на минималната заплата без никакви условия.

Бизнесът и синдикатите са съгласни, че подобен механизъм трябва да има, но съществено се различават по показателите, които той трябва да включва. Асоциацията на работодателите, в която влизат четири от петте национално представителни организации, представи позицията си на служебния министър Гълъб Донев. Според бизнеса минималната заплата трябва да се определя между границите на линията на бедността (за тази година тя е 314 лв.) и съотношението между минималната и средната заплата в България, което да не е по-високо от средното за ЕС съотношение. Работодателските организации предлагат да се заложат 12 критерия, които да влияят върху минималното заплащане - средната заплата, инфлацията, икономическият растеж, заетостта, производителността на труда и др. "На ниво бранш и предприятие могат да се договарят и по-високи размери, като споразуменията обвързват подписалите ги страни, респективно техни членове", пише в позицията на работодателите.

От КНСБ вече настояват минималната заплата да е поне половината от средната, стана пък ясно след среща на синдиката с ГЕРБ. Към декември средната заплата е 1012 лв., т.е. минималното възнаграждение би следвало да е 506 лв. Средното съотношение в ЕС се движи около 45 на сто.