Още един Трети март отмина, за пореден път се разгоря не съвсем културна дискусия кой точно ни е освободил през 1878 година. Едно е категорично ясно - щом има такава дискусия, със сигурност не сме се освободили ние самите. Тук съвсем на място е поговорката "Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие". Заместваме "да пие" с "да бъде свободен" и става дълга и широка, защото и други думи трябва да заместим, затова преминаваме направо към виц, в който кой както иска може да замества които иска думи:

- Сигурен съм, че любовницата ми спи с някой друг!

- Ама ти нямаш любовница?!

- Нали и аз това казвам.

Достатъчно е човек да хвърли дори и бегъл поглед на родните новини, за да възкликне "Какъв Трети март и какво Освобождение?!" Например традиционните неразбории с учебниците - миналата година имаше проблеми с учебниците за 1 и 5 клас, сега под въпрос са учебниците за 2, 6 и 8 клас и дори, вероятно за да бъдат посрещнати трудностите с усмивка, бе споменато, че е възможно учениците да ги получат в pdf формат?! Това ли е т.нар. Източен въпрос? Петвековното османско присъствие с елементи на робство ли продължава да ни спъва? Защо ли се подсещаме за гнилата султанска бюрокрация от последните години на съответната империя? Ако ли пък това си е наша, българска традиция, я да си представим как Тодор Каблешков в навечерието на 20 априлий, лето 1876-о праща следната депеша "Братя, очертава се Кървавото писмо да не бъде написано навреме за първия ден на въстанието, но е възможно да проводим конни и пеши братя, които да ви запознаят със съдържанието му устно! (Поробителят е забранявал на раята да ползват portable document format - б.а.)" Днес, наместо електронни документи, които учителите и учениците да се чудят къде да ги отварят, най-добре е авторските колективи на учебниците да обикалят градове и села и да предават директно огънчето на съответното знание. Каква романтика, а, как да не се размечтае човек! Което ни подсеща за съответния виц: Робът мечтае не за свобода, а за собствени роби.

Броят на лекарите, които годишно напускат България, се равнява на 90% от студентите, завършващи медицина. Ако префасонираме популярната школска задача за басейна и тръбите, бихме могли да изчислим след колко време разтривките с ракия и меренето на кръвно с конец и кламер ще изместят скъпи процедури като бъбречна трансплантация и ядрено-магнитен резонанс, а Здравната каса ще е само спомен, с който дулите ще плашат лехусите, които тайно пушат. Прочее, крайно време е за виц: Ако в болницата видите бягащ психиатър, постарайте се да не изоставате от него.

Въпреки очевидното, българската психиатрия засега няма нищо общо с идеята кандидатите за шофьори вече да полагат изпити в изолатори, та белки се пресекат изпитните измами. Който току-що е паднал от Марс, как да е, обаче който е наясно с българските неща, знае, че и в тракийски гробници заедно с автомобилите и жените им да затварят изпитваните, измамите няма да спрат. Причината е ясна - от измамите имат полза всички, както изпитваните и изпитващите, така и борците с измамите. В тази област нещата донякъде могат да се илюстрират с този виц:

- Скъпи, кожуха ми са го изяли молците! Трябва спешно да купим нов!

- Нов кожух за молците?! Абсурд! Да ядат вълнените ми чорапи!

Ето така си живеем ние - може би добре, може би зле, но едно е ясно - да ругаем сполетелите ни през годините Берлински конгреси е лесно, но неефективно, това води само към вица: Общата стойност на смартфоните на пътниците в маршрутката е по-голяма от стойността на самата маршрутка.