Юнал Тасим е бивш зам.-министър на икономиката. По професия е инженер-химик, завършил е и "Бизнес планиране". Бил е зам.-председател на парламентарната комисия по икономическа политика и член на комисията по земеделието и горите. В момента е член на Фискалния съвет.



- Господин Тасим, инвестициите за 2016 г. паднаха с 60%, постоянно валят проблеми около "безплатното" саниране, а се оказва, че немалка част от европарите в новия програмен период са в риск. Как ще се отрази това на държавните финанси?

- Нека преди всичко да направя уточнението, че ще говоря като експерт и в лично качество, а не като член на Фискалния съвет. Темите, които изредихте, са сериозни и се нуждаят от анализ. По тези въпроси трябва да сме честни. Наглед всичко това уж не се отразява на държавата, защото като видите ръста на икономиката, свиването на дефицита, намаляването на безработицата, ще останете с впечатление, че нещата вървят много добре. Но като се погледнат детайлите, се оказва, че има структурни проблеми, които ще се отразят негативно. Да, има рязко намаляване на инвестициите, към които спадат и тези пари, които българите, работещи зад граница, пращат на своите роднини. В приноса на гастарбайтерите също има известно намаление. В последните години част от тях прибират семействата при себе си и така се налага да пращат много по-малко пари в България.

По-важен обаче е т.нар. корпоративен елемент. Бизнес средата в България се влоши много и това не е само мое лично мнение, но се потвърждава от много експерти, международни доклади и класации. Всъщност нови играчи в икономиката не се появяват освен само в един сегмент - ИТ. Растат и фабриките за авточасти, но в тях се наема, общо взето, нискоквалифицирана работна ръка.

Тези сегменти са тесни - те допринасят за пазара, но големият проблем е защо не влизат чужди инвестиции. Инвеститорите трудно идват в България заради бюрокрацията, а това е голям проблем. В същото време тези, които вече са успели да влязат и са преодолели корупционните практики, остават тук и дори реинвестират печалбата си. Трябва да се работи тези пречки да бъдат премахнати и се учудвам, че напоследък се обещават огромни разходи, без да е ясно откъде ще дойдат парите за тях. Това е несериозно.

- В този смисъл как гледате на идеята да възродим икономиката с финансиране през държавни фондове за индустрия, които също не е ясно откъде ще се захранят?

- Всеки има политически пристрастия, аз лично съм дясно мислещ човек. Когато няколко души решат да се правят на големи разбирачи на българската икономика, изведнъж се появяват големи проекти. Практиката показва, че всъщност не става въпрос за мегапроекти, а за усвояване на публични средства. Това е недопустимо и няма логика в него. Ето например тези дни стана ясно, че България е намалила потреблението на ток с една трета за 25 години, което означава, че се модернизираме. Това е добра новина. При това положение енергийни мегапроекти, за които отиват публични средства, са вредни, още повече пък ако някой си мисли, че те могат да се случат. Вземете за пример АЕЦ "Белене".

- Проблемите около "безплатното" саниране се оказаха повече от санираните блокове. Защо се получи така?

- По този въпрос има няколко аспекта. Ако се погледне държавнически, трябва да се проследи по какъв начин се отпускат тези средства. Те не са изчистени от правна гледна точка. Идеята да се подпомогнат бедните, които не могат да си позволят да санират жилищата си, защото са жертва на прехода, не е лоша. Тя обаче е съпътствана с много разходи и важният въпрос тук е дали помагаме, или повече вземаме от хората. Това поражда и различни оценки. Добрата идея не е съпроводена с добро харчене на тези публични средства - не може стойността на извършеното от 90-95 лв. за квадратен метър да скочи до 300 лева. Да, разлика може да има от 5-10%, но чак три пъти повече... Някъде дори четох, че санирането струва повече, отколкото самият блок. Неприемливо е. Идеята е хубава, но организацията й е лоша.

Така стои и въпросът за европарите. Ние закъсняваме с усвояването им. Въпреки че това закъснение все още не е фатално, трябва да побързаме.

- Има ли опасност отново да се окажем в ситуация да работим ударно в края на периода, за да не изгубим парите?

- Най-вероятно така ще стане, но преди това ще има преглед на усвояването на средствата. Дано не се налага по някакъв начин страната ни да бъде санкционирана. Това няма да е добра новина. В същото време България трябва да покрие конкретни критерии - те са над 40, а досега сме изпълнили една трета от тях.

- Ще се отразят ли рокадите във фонд "Земеделие" на Програмата за развитие на селските райони? Промените там какво са - реваншизъм или търсене на по-добър мениджърски подход?

- Упреци за кадровите промени винаги ще има. От какво са провокирани самите смени е въпрос, но който трябва да отговори този, който ги е направил. Към момента смятам, че няма опасност за парите. Но докато усвояването на средствата за земеделие върви горе-долу добре, не може да се каже същото за програма "Наука и образование". Там проблемът е очевиден.

Който и да е министър, ако участва пряко в ръководството на оперативна програма, влиза в голямо нарушение. Тази тема мина по медиите, но не стана ясно коя е основната причина и от какво идва. Проблемът е, че едни 180 млн. лв. по програмата вместо с евросредства трябва да се платят от държавния бюджет. Тоест най-бедните ще платят пак за тези грешки.

- Дебатът за промяна на плоския данък се подновява периодично. Защо?

- Плоският данък е едно от сериозните предимства на България. Както виждате, дори и социалистите вече срамежливо се оттеглят от идеите си за диференцирана скала. Като говорим за чуждестранни инвестиции, едно от нещата, които ги привлича у нас освен сравнително евтиния ток и за съжаление евтината работна ръка, е плоският данък.

- Предстоят избори. Преди тях имаше някои странни движения. На какво се дължи например прехвърлянето на депутати от Патриотичния фронт към листите на ДПС?

- Листите са интересни. Но какво избираме - Народно събрание, което ще трябва да се занимава с наистина сериозни неща, или Народното събрание, в което ще правим културен фестивал, спортни състезания. Или може би се готвим за война, че има толкова генерали? Това е много нетипично. С този микс политическата чалга като понятие в кавички навлиза в парламента. Това не ми харесва и няма как да ми харесва. Екзотики колкото искате... А въпроса за патриотите не бива да задавате на нас. Но мога да твърдя със сигурност, че ДПС е една патриотична организация.

- И все пак - какво ги привлича, при положение че дори не са на избираеми места?

- Това трябва да го кажат те. ДПС в огромната си част са патриоти, колкото и на патриотичните партии в България да не им харесва това. Всеки се кичи с определението патриот, а това е сериозно понятие и с него се злоупотребява.