Затопли се времето и под асмата пред блока пак лупат карти Даскала, Щрак Маринчо, Старшито и Робчо. Тримата за зла своя участ са пенсионери, ама и Робчо не е нещо повече, той е пенкилерът на квартала. Хващат го за какво ли не, всичко върши за някой лев и нощува в мазето при парното. Ни трудов стаж, ни възраст - няма как да е пенсионер. На всичко отгоре от временно стана перманентно изпълняващ длъжността квартален идиот, тъй като титулярът Бъката за потрес на всички влезе в парламента, изкара няколко мандата като депутат, а и в момента е на избираемо място на предсрочните избори.
"Какво толкоз! - рече по този повод още на времето Даскала. - Нали и идиотите трябва да имат лоби в парламента!"
Като човек, преподавал география, именно той всяка година препокрива масата под асмата с карта на България, тропосвайки я с кабърчета да не я отвее вятърът.
"Като за снимка е!" - винаги възкликва Щрак Маринчо, който дълго време държеше фото в безистена, но вече нали недовижда, синът му го наследи професионално и даже отвори студио почти до Синята зона, ама еврозоната го привлече повече и забегна в Испания.
Старшито (кашик от Грудово, сегашно Средец) идваше от Ямбол през летния сезон да пази апартамента на сина и снахата, докато сервитьорстват по морето, но вече е за постоянно, защото сезонно те взеха да работят я в Банско, я на Пампорово и той вече гласува на настоящия си адрес.
- Мамка му д'ей... - изригва Даскала, вторачен в картата на България, па се огледа по навик дали няма подрастващи, когато псува. - Някой си е гасил фаса на картата!
- Бе, беше тук някакъв сульо да си агитира за партията - опитва се да го успокои Старшито, ама сам почервенява от гняв. - Оф, като си помисля какво ни обещават, направо съм бесен!
- Направо са за снимка - зъби се Щрак Маринчо. - Ама не е позитивен негативът! - Животът ни мина в преходи и избори - раздава картите той. - Край няма.
- И като знам, мамка му д'ей... - вторачва се в картите си Даскала, този път, без да се оглежда за подрастващи, - че ще почне една... Никой няма да направи правителство и айде пак на избори! И пак обещания...
- Е, па това е убаво - обажда се Робчо. - Ама ще е по-убаво да се разберат.
- Е, като как да се разберат? - питат тримата.
- Четох кво обещават - кротко отвръща Робчо (щото той парче от вестник да намери, чете го!) и обявява. - Всичко коз!
-Ти кажи как ще се разберат - подсеща го Даскала.
- Дайте по една пика - казва Робчо и си идва на думата. - Значи няма да има мнозинство. Ама който има най-много гласове, да състави правителство. И да си изпълни обещанията. Например да вдигне заплатите. Както е обещал.
- А после? - питат тримата.
- Дайте и по едно каро - съсредоточен е Робчо. - Ами ще управлява месец-два, па да дойде следващият. И той да си изпълни обещанията. Да вдигне пенсиите.
- Това хубаво - казва Старшито.
- А после? - пита Даскала.
- Дайте и по една купа - замислен е Робчо. - Ами и той да управлява месец-два, па да идва следващият и да си изпълни обещанията. Да удари монополите по петрола и фармацията... Така за около половин година ще се оправим.
- Направо си за снимка, бе! - крещи Щрак Маринчо. - Чий го търси постоянно Бъката у парламента, а не си ти?
- Коз, коз, коз и метър - казва Робчо и си признава: - И аз това се чудя.
- Няма какво да се чудиш - удря по масата Старшито. - Ще направим партия и ти ще си лидерът.
- Капо сте - тихо казва Робчо и прибира картите. - А аз името на партията го сънувах. Ще се казва Идиоти за Нормална България!
И всички дълбоко се замислиха. Де и други да се замисляха така... А на някои да им имаме сънищата!
|
|