Етническият вот, който се очаква след седмица от Турция, опъна до крайност нервите на политическите сили у нас. Напрежението между двете държави, което нарасна, след като представители на властите в Анкара открито призоваха българските турци да гласуват за ДОСТ, вчера доведе до ответни мерки. ДАНС изгони трима турски граждани заради заплаха за националната сигурност. И тримата са имами в смесените райони и според спецагенцията са заплаха за националната сигурност. На единия му е отнето правото за влизане и пребиваване в страната за срок от 5 г. Той е имал право да живее постоянно в България от няколко години, допълниха от ДАНС. На втория му е забранено да влиза у нас, а третият е вписан в списък с нежелани персони.

Главният прокурор Сотир Цацаров се зарече пламенно, че няма да допусне намесата на чужди сили в изборите. Той не изключи възможността да има и други изгонени чужденци. "Смятам, че по същия начин следва да бъде постъпвано по отношение на всички други лица, които по същия начин действат в тази обстановка. Не става дума за предизборна обстановка, не става дума за влияние и политически стремежи, става дума за националната сигурност", каза той. Според него тази предизборна кампания била по-различна от гледна точка на субектите, които участват в нея. Не можело да се каже обаче, че е по-различна от гледна точка на някои форми на намеса в тях.

"Трябва да е ясно, че политическите избори в България трябва да бъдат решени от българските граждани и резултатът от тях трябва да е плод на свободната им воля. Няма да бъде допуснато да бъдат решени с външна намеса", каза прокурорът. Относно заплахата да бъдат "пуснати" бежанци към България Цацаров заяви, че трябва да се отчетат няколко неща като международната ситуация и географското положение на страната. Като български гражданин, той смятал, че България категорично е заинтересована от добри отношения с Турция, "но цената на заплахата от това, което може да ни се случи, може би не трябва да бъде цената на това, което ни се причинява, и държавата не може да гледа безучастно на това."

Премиерът Огнян Герджиков призна, че в момента има известно напрежение с една политическа партия, която получава подкрепа от Турция, но служебното правителство вземало мерки. Той даде пример с привикването на турския посланик в Министерството на външните работи (МВнР) и предупреждаването му Анкара да не прави опити за намеса. Посланик Сюлейман Гьокче бе извикан след сигнала срещу предизборен клип на "Обединение ДОСТ", в който се появява, както и заради изказвания на турски министър пред български изселници в Истанбул. "Намесата за агитиране за определена политическа партия не е във феърплея", каза служебният премиер. Той нарече "крайна мярка" възможността за затваряне на границата с Турция, намаляване на секциите там или изпращане на повече български наблюдатели там. Не се е случило нищо необичайно, за да бъдат вземани такива мерки, обясни Герджиков.

Вицепрезидентът Илиана Йотова се разтревожи от "многото тревожни сигнали за намесата на различни политици на различни нива в Турция" и прогнозира, че съвсем скоро президентът, премиерът, министърът на отбраната и вътрешният министър ще излязат с национална позиция по въпроса.

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган за пръв път влезе в открита конфронтация с Турция. До миналата година Доган подкрепяше политическите аспирации на Анкара и дори през 90-те години на миналия век обяви, че пътят на България към Европа минава през Босфора. Нещата рязко се промениха, когато стана ясно, че Турция взема страната на ДОСТ в спора й за избирателите етнически турци у нас и изселниците в южната ни съседка, но до вчера Доган не се беше изказвал открито срещу южната ни съседка. В писмо, публикувано на сайта на ДПС, Доган отправи предупреждение срещу "рекета и заплахите" на "неоосманизма" и риска от "трансфер на конфликтност" от страна на Анкара, ако турският президент Реджеп Ердоган успее да я превърне в "султанат". И даде да се разбере, че единствената възможност за съпротива срещу опасността е да получи подкрепа срещу политическия фаворит на Ердоган - ДОСТ на Лютви Местан. Общите усилия на всички политически сили бяха наречени "обединителен патриотизъм". Доган не споменава анти-ДПС коалицията на Местан и Орхан Исмаилов. Но силно се акцентира, че агресивното поведение на Ердоганова Турция и претенциите й към нейните съседи представляват заплаха за България. "Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава - като "бивша територия", засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето", заявява Доган. И изрично посочва, че вижда риска в неоосманистките въжделения на Ердоган: "На всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и "демократично" легитимиране на неоосманизма". И завършва: "Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в султанат. Безумие. Но е факт..."

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разтълкува посланието на Доган като подадена ръка на патриотично настроените политически сили. Като основа за сближението водачът на ДПС ползвал заплахите на Турция да отвори границата си към Европа за имигрантите. "Той казва: ДПС в мое лице е патриотична формация, която, ако стане такъв проблем, българските турци ще застанат на позиция срещу подобни политики и в това отношение ние сме също патриотични. Така той отваря врата за следизборна коалиция с партиите с патриотична насоченост, защото стъпват на една база за запазване на България от подобни интервенции, сиреч сближаване на позиции с много от партиите, които мислят така", обясни Борисов.

"Обединените патриоти" обаче отхвърлиха подобна възможност. "Доган може да предлага коалиция на всички, но не и на ОП", коментира пред Медиапул един от лидерите на ОБ Валери Симеонов, според когото посланието на почетния председател на ДПС е "неистов напън за връщане във властта под някаква форма".



---------ТВЪРДОСТ

Белгия отказа да издаде визи на 4-ма турски имами, които искаха дългосрочно да се установят в страната, предаде "Дойче веле". Белгийските власти са отхвърлили молбите за визи на общо 12 имами с мотива, че са искали да проповядват в неразрешени от държавата джамии. В Белгия има 65 джамии, свързани с турската служба по религиозни въпроси Дианет. Много храмове в страната обаче действат без разрешение от властите. Белгия беше и в списъка, публикуван в края на миналата година от в. "Хюриет" с 38 държави, в които службата е събирала разузнавателна информация чрез имамите си. Сред останалите бяха България, Австрия, Германия, Холандия, Великобритания, Румъния, и др. Преди месец Германия и Австрия обявиха, че разследват подобна дейност на турските имами. Според "Дойче веле" 13 имами и "заместник-координатор" в двете държави са предоставяли информация на турското аташе по религиозните въпроси в консулството в Кьолн.