"Видът на тази мутирала маймуна скоро преуспял посред останалата фауна на планетата. Той заел трайно върха на хранителната верига и започнал да употребява за своя полза всички достъпни ресурси ог минерален, растителен и животински произход.

Общностите, създадени от мутиралата маймуна, все пак силно се отличавали както по начина на комуникация вътре в тях, по организационни и субординационни модели, така и по численост. Управляващите тези общности ги обградили географски с мислени линии и нарекли линиите "държавни граници". В рамките на едно оградено пространство мутиралите маймуни осъществявали доста разнообразни форми на управление. В някои пространства индивидуалните свободи на субектите били охранявани с горе-долу строго спазвани норми, а в други властовите ресурси се съсредоточавали в ръцете на върховен маймун, семейството му или подбрано от него мини стадо йерарси...Там правата и свободите на отделния маймун са по-маловажни от колективното оцеляване и стадното самочувствие. Те били жертвани охотно в името на стадния просперитет, виждан понякога повече като символика. Някъде властта се предавала по наследство от маймун на маймун, другаде управлението било обновявано през определени периоди чрез общо гласуване от всички индивиди, навършили размножително зряла възраст. Това те наричали "избори".



Съчинявам си това упражнение,



опитвайки се да си представя как би ни описал някой извънземен разум, пресъздаващ за галактически първолаци земното шоу. Могат да се предложат, разбира се, още много варианти. Със сигурност няма да харесаме масово ни един. Но има нещо общо за всички. Тези стада на мутиралата маймуна по най-естествен начин се стремят да имат дом, където да се чувстват добре и защитени. Стремят се обаче и където е по-сгодно за живот, има повече храна и друг рахат. (Това за рахата ще поясня накрая.)

С риск да ви шокирам, ще ползвам за пример на такова движение и нашия художник Кристо - Христо Явашев, който в интервю за немския "Цайт" споделя преди дни емигрантските си спомени. Оказал се още на 21 г. в Прага, той решил да не се връща в родината: "Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук... Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", продължава Кристо и разказва, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски поборник, е убит от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 година.

Та Кристо търсил не само по-тучни пасища,



но и "творчески рахат" в бежанската си мотивация



Той е индивидуален бежанец. Големите групи "мутирали маймуни" обаче - колективите (да ме прости Господ, но сме "мутирали маймуни" в много свои прояви) - търсят просто "по-тучни" пасища по време на масовите си премествания из пространството. Защо обаче социалните пасища по едни места са по-тучни, пък другаде - не? Как става така, че в едни очертани с произволни линии пространства се е получило по-подредено, по-богато и по-чисто, а в други е по-бедно, по-примитивно и произволът е повече от справедливостта?

Сигурен съм, че има десетки отговори на тези въпроси. Ако не и стотици. Няма да ви давам свой сега. Само ще уточня, в руслото на анималистичната образност по-горе, че някои общества дават повече свободи на отделния индивид, а други разчитат на "кошерния принцип". Тоест едни общества изграждат колективно благополучие за сметка на индивидуални и добре охранявани от закона свободи, а други предпочитат видовото добруване за сметка на ограничените индивидуални свободи, жертвани понякога с лекота. (С лекота понякога се жертват и самите индивиди. То при пчелни и мравчи общества е така - и то е добре за вида. "Какво тук значи някаква си личност" - бе рекъл и поетът.)

Мярнах някъде какво пуснала в социалната мрежа преди изборите кандидат-депутатка от ДОСТ. Картинка, изобразяваща



как преди шест века конници с турския флаг



идвали насам, пък сега - пак под флаг с полумесец, рейсаджии следвали същия път. Един вид - инвазията продължава. Така сигурно жената агитира за географски премествания, свързани с "по-тучна паша". Вярно, че тя го изтрила после, но - следите остават. Това е флагът на държава, където сега един индивид иска да получи статута на пчела-майка, или баща, но - да подкара обществото обратно към кошера.

Само че ако някъде е по-добре, отколкото там, където сте - направете добре при вас, като вземете добрия пример. Това за мен е по-приемливо, отколкото лековатите думи на Кристо за "тъпата държава", където се е родил. Затова предпочитам думите на кмет на монреалско предградие, добили популярност в Мрежата, който реагирал на мюсюлмани, пожелали да се махне свинското от столови в Монреал и предградията му. "Мюсюлманите трябва да осъзнаят, че те трябва да се интегрират и да се научат да живеят в Квебек. Те трябва да променят начина си на живот, а не канадците, които така щедро ги посрещнаха... За мюсюлманите, които не са съгласни със секуларизма и не се чувстват комфортно в Канада, има 57 прекрасни мюсюлмански страни в света, повечето от тях са слабо населени и готови да ги приемат с отворени обятия - според шериата. Ако сте напуснали страната си заради Канада, а не заради други мюсюлмански страни, това е, защото сте вярвали, че животът в Канада е по-хубав, отколкото другаде. Ние няма да ви позволим да свалите Канада до нивото на тези 57 страни."