Не ме гледайте така - нищо ми няма, само дето вчера цял ден правих коалиции. Кой само е измислил тая дума - след третите преговори направо не може да се произнесе! Езикът се заплита на третата сричка!

Знае се къде се правят коалициите - не в телевизиите, не и по площадите - в онези тихи, сенчести, уютни и топли места, където добри хора забърсват масата и питат какво ще обичаме, докато се коалираме.

Както правят истинските коалиционери, преди да започна да се коалирам, реших да проуча програмите на кандидатите. Изчетох програмата, която беше оставена на масата до салфетките и окото ми хвана една четиридесетпроцентова сливова - преимуществото на тая оферта беше, че вървеше с бонус - салатка по избор. Коалирах се с нея, пък ми хареса - коалирах се и втори път, с малки корекции на собствената си програма - реших, че никой няма да има нещо против, ако се прибера в шест вместо в пет.

Някъде към третия кръг на преговорите се почувства напрежение в коалицията и разбрах, че тая работа няма да излезе на добре, ако не потърся още нечия подкрепа. Едно дванайсетпроцентово червено дойде тъкмо на място, за да укрепи единството на времето и пространството - изведнъж пространството наоколо започна да ми харесва все повече, а времето направо спря! В смисъл - батерията на часовника отсреща сдаде багажа и той спря на седем без десет.

Хубаво е, когато времето е спряло - разбирам го доктора Фауст, който искал да спре мига, в който му е хубаво. Седя си, коалирам се с дванайсетпроцентовото шише, водя задушевни преговори с околните, те ме тупат по рамото и ми викат - евала ти прайм, я каква коалиция си спретнал, еша си нямаш, ха викни едно и за нас, та да консолидираме единството и укрепим гражданския мир!

Укрепвахме солидарно мира, докато дванайсетпроцентовата формула на единението не се изчерпи и ми казаха, че и в склада няма. Наложи се да диря нов партньор, но за съжаление се оказа, че изборът вече е хептен ограничен - предложи ми се само някаква жалка четирипроцентова наливна биричка. Четири - четири, кой ти ги дава в тия трудни времена!

За беля четирипроцентовият партньор се оказа капризен - непрекъснато ме разкарваше до писоара и обратно под предлог, че трябвало да намалим данъчното бреме и стимулираме дребния и среден бизнес. А когато опитах да му река, че правим лошо впечатление на хората с тия коалиционни совалки - се запени така, че оля покривката!

Кво направи ти бе, сине майчин, рекох, изцапа бохчата, а той се захили насреща и каза, че при днешните перилни препарати и осигурено стабилно медийно партньорство никакви лекета не били страшни.

Часовникът продължаваше да си стои на едно място, но времето очевидно не се съобразяваше с него, та по едно време дойде някакъв и рече, че вече съвсем съм се накоалирал, той трябвало да си ходи и затова започна да прибира чашите.

Ще ми разтурва той коалицията! Събрах всички чаши и шишета, останали по масата - всеки професионалист знае, че на дъното все се задържа по нещичко - и ги коалирах в една халба. Доста странен вкус, да знаете, но пък в името на единението, гражданския мир и председателството на домсъвета, го преглътах онова, дето даже не знам как му е името, може би - сбиротък...

И тогава стана страшното - всички преговарящи вътре в мен взеха, че се коалираха срещу мен и се разбунтуваха!

И стана онова, на което хората му викат мазало.

Най-лошото е, че тая сутрин страшно ме цепи главата, а ме е страх да се погледна в огледалото - може да е от тежките и продължителни преговори, а може и някой в тарапаната да ми е начукал канчето и да ми е оставил някакви дефекти по физиономията!

А с променена физиономия как да тръгна да се коалирам отново, нали никой няма да иска изобщо да си говори с мен!