|
| --- |
Новите правила за прием след основно образование бяха приети през октомври 2016 г. след началото на настоящата учебна година с наредбата за организацията на дейностите в училищното образование. Според тях балът за класиране се формира от изпитите по български и математика от външното оценяване, плюс оценките от дипломата за основно образование по два предмета, които училищата получиха свободата да определят еднолично с решение на педагогическия си съвет. Досега балообразуващите предмети бяха български език и математика за всички. Сега обаче може да се окаже, че решаващо значение за прием в паралелка по английски език може да има оценката на детето по история (условно казано), ако училището е предпочело този предмет за балообразуващ.
Училищата трябваше да обявят балообразуващите предмети до 15 януари, но след като тази година това не стана, срокът бе удължен до 15 февруари по изключение. Проверка на "Сега" вчера показа, че някои от най-елитните столични гимназии, където конкуренцията е жестока, все още не са заявили как точно ще приемат. Сред тях например са Испанската гимназия, Първа английска, Френската, Втора английска и др. Националната природо-математическа гимназия пусна условията си едва преди дни. В същото време тази информация вече е публикувана от 119-о СУ в София, Втора немска гимназия и др. Забавянето според родители поставя децата им в неравностойно положение спрямо учениците, които вече знаят върху кои предмети да се съсредоточат.
Допълнително масло в огъня налива и даденото право на училищата да избират различни балообразуващи предмети дори за две еднакви паралелки. "Разлика може да има дори между две паралелки с един и същи профил в едно и също училище. Става дума само за избора на двата предмета от свидетелството за завършено основно образование, които участват в балообразуването. Така например в дадена гимназия една от паралелките с профил "чужди езици" може да класира кандидатите с оценките по български език и литература и по чужд език, а друга - с тези по български език и литература и по философия", дават пример от МОН в официално съобщение от вчера. (Примерът на всичкото отгоре е грешен, тъй като предметът философия не се изучава в седми клас, а доста по-нагоре).
Бившият зам.-министър на образованието Диян Стаматов коментира пред "Сега", че промените са били въведени с цел гъвкавост и за да се избегнат случаите на твърде много ученици с еднакъв бал (заради еднаквите балообразуващи предмети навсякъде), както обикновено се получава при елитните гимназии. "Възможно е в паралелка по изобразително изкуство например училището да взема предвид резултат от оценката по рисуване", посочи той. По думите му, и в предишните години справочниците с конкретната информация за прием в различните паралелки по училища са излизали към средата на април.
Като капак, въпросната наредба за организацията на дейностите бе поправена три месеца след като бе приета - през февруари т.г. - заради придобилия популярност казус на Националната природо-математическа гимназия. От учебното заведение протестираха, че им е отнето правото да организират допълнителен вътрешен приемен изпит по природни науки, с който да отсяват най-мотивираните си ученици. Поради това от МОН разрешиха на профилираните гимназии да включват в бала си за прием и резултати от олимпиади по техен избор. Това също разбуни духовете, защото масово децата не бяха планирани да се явяват на олимпиади, а някои от кръговете на състезанията дори вече бяха минали.
БАЛООБРАЗУВАНЕ
Максималният бал, който може да получи един ученик, е 500 точки. 100 т. идват от оценките от двата балообразуващи предмета. Останалите 400 точки могат да се формират по няколко предложени от МОН начина, като всяко училище има право да избере един от тях. Един от вариантите е да се удвоят резултатите от НВО по български език и по математика (максималният резултат от НВО е 100 т.). Друга възможност е да се удвои или резултатът по български, или този по математика - в този случай резултатът от другия предмет се включва само веднъж, а към получения бал се добавя и резултатът от олимпиада или състезание, включено в календара на МОН. Училищата могат да решат например да утроят единия от резултатите от НВО, а другият да се използва само веднъж. Когато един ученик не се е явил на някой от изпитите от националното външно оценяване, в класирането този предмет участва с нула точки.
ДАТИ
Държавният план-прием се утвърждава по области до 30 март, напомнят от МОН. До 10 април на интернет страниците на регионалните управления на образованието се публикува утвърденият план-прием за всички училища в съответната област. Той се обявява и на интернет страницата на съответното училище. Изпитът по български език и литература е на 19 май , а по математика - на 22 май. Датите за провеждане на изпитите за проверка на способностите са: по изобразително изкуство - 2 юни, по музика - 5 юни т.г. и по физическо възпитание и спорт - 31 май-1 юни. Учениците могат да подават документите си за прием между 16 и 22 юни. Те могат да кандидатстват за профилирано обучение по чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт.