След многократните откази на Брюксел изобщо да обсъжда отпадането на наблюдението за страната ни в областта на правосъдието и вътрешните работи, 12 дипломати дадоха отново знак, че България скоро няма да се отърве от критичните доклади. В последните години акцентът в тях е корупцията и липсата на присъди за подкупи и търговия с влияние по високите етажи на властта.

В открито писмо посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Швеция, Великобритания обявиха подкрепа за Европейската комисия (ЕК) и Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), по който страната ни е подложена на наблюдение. Поводът за писмото са атаките срещу наблюдението в някои медии. В него посланиците заявяват, че подкрепят ЕК и гарантират за експертите, които пишат докладите.

От писмото на посланиците става ясно, че наблюдението е единственият начин българските власти да бъдат принудени да правят някакви реформи. "Мониторингът продължава да бъде подходящ инструмент в помощ на България и нейните усилия за реформи", заявяват те. Дипломатите допълват, че единствено от българските власти зависи дали критериите, които ЕК поставя, ще бъдат изпълнени.

Отпадането на механизма е основна цел на българските евродепутати в Брюксел. Наскоро Емил Радев от ГЕРБ заяви, че некомпетентни служители готвят докладите. Той разпространи отговор на зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс, според когото докладите се изготвят от петима души.

Това не е единствената инициатива на представителите ни в Европейския парламент. Миналата година те организираха конференция, на която настояха за отпадане на механизма. За участие до Брюксел отидоха главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Върховния административен съд Георги Колев. И тогава от европейските институции дадоха да се разбере, че наблюдението няма да отпадне. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер написа в писмо на Борисов, че докладите ще отпаднат, когато България изпълни критериите на Евросъюза.