Руската Америка е събирателно понятие, което включва всички руски владения в Северна Америка, но също и на Хавайските острови, завладяни от руски търговци, заселници и православни мисионери във времето от 1732 г. насетне. Преди точно 150 години, в края на март 1867 г., най-значимото руско владение там е продадено, заедно със сградите, архивите и библиотеките, производствените съоръжения и всички движими вещи, на цената на голяма сграда; за 4 долара и 74 цента за квадратен километър; и срещу 1,8 % от БВП на Руската империя за същата година. Тази сделка и сега е обвита в митове и тайни; по повод и във връзка с годишнината й ще се опитаме да ги разкрием.

Да, да, знам - и вие също го знаете, че в историята няма "ако" - каквото е станало, не може да се върне и в повечето случаи няма нужда даже да се обсъжда, но оставането на Аляска и, може би, на част от другите руски владения в Северна Америка и на Хавайските острови би направило нашия съвременен свят съвсем друг, навярно; дори само защото в този случай през втората половина на миналия век в условията на първия етап (1946-1989) на Първата студена война (1946-2014) в Аляска биха изобилствали безброй далекобойни съветски ракети - даже не и междуконтинентални, а със среден обсег на действие - насочени на изток, юг и югоизток, и изходът от тогавашното съветско-американско противопоставяне, изходът от противопоставянето на света на социализма срещу държавите от капиталистическия лагер, вероятно съвсем не би бил като този, на който вече бяхме свидетели тогава. А това очевидно съвсем пряко ни засяга като съвременници; ако Русия не бе продала Аляска преди век и половина, животът ни можеше да е съвсем различен.

* * *

Добре ще е, когато говорим за руското търговско-изследователско и военно нашествие в Северна Америка, да представим тези събития в общоисторическа среда, като част от славянското разселване изобщо; и друг път тук е ставало дума, че след края на Българската империя в началото на ХI в. именно Русия - след кратък времеви хиатус, поема ролята на водач на съвкупното славянство в неговите походи по завладяване на нови земи. И нека това не прозвучи грубо, само се върнахме отново към отговора на отвъддунавския славянски княз Даврентий, който с тия думи отговорил на едно неразумно, меко казано, искане, отправено към него през 575 г. от аварския хаган Баян. Та, когато обсъждаме руското нашествие в Северна Америка от 1732 г. насетне, а май и от доста по-рано, непременно ще трябва да го разположим в хилядолетната редица от такива нашествия - от разселването на носителите на протославянските археологически култури между Одер и Висла от IV-I в. пр. н. е., следвано от особеното ускорение на това разселване след втората половина на V в. н. е., през неспирното завладяване на нови земи от Българската империя от 796 г. до 1018 г. по целия Старопланински полуостров, а и някъде извън него, та до поемането на щафетата от Старата Рус от края на IХ в. насетне. Е, именно в тази дълга редица - в по-новите й части - ще попадне и руското нашествие в Северна Америка; и никак не е задължително самите руски колонисти да са имали съзнанието за общоисторическата си мисия докато са изкупували за копейки кожите на морските видри от автохтонното население на Аляска и прилежащите й острови. Достатъчно е, че ние го знаем . . .

Не беше напразно споменаването на руските колонисти току-що; след обединяването и укрепването на Русия - окончателно при цар Иван IV Страшни (1533-1584) - руската имперска идея разглежда именно Европа като посока, към която е обърната Русия; земското разширяване отвъд Урал винаги - чак до Сталин, Брежнев и съвременното руско ръководство - се разглежда като придатък към европейската посока на развитие; често принудително - в условията на Втората световна война или в днешните условия дори. Руските владения в Азия, същото е валидно, разбира се, и за руските владения в Северна Америка и на Хавайските острови, твърде често се разглеждат като тил на основните руски земи; едва от 30 те години на ХХ в. започва промяна в тази политика.

Ето защо продажбата на Аляска преди 150 години руското правителство не разглежда като нещо твърде сериозно; тогава то е и остава твърде дълго само търговска сделка, нищо повече. Макар прогресивното "оглупяване" на руските царе от владетелския род Холщайн-Готорп-Романови, където последната съставка е повече за благозвучие, също да е от значение; на практика изцяло принадлежащи към усилено израждащата се немска аристокрация, където браковете между твърде близки роднини са общоприети от векове, а благородническата кръв е вече мътносиня, руският императорски род се "държи" все по-странно с времето; чак до началото на Великата руска революция. И нека не звучи необичайно никому - немската аристокрация е трайно увредена в резултат на кръвосмесителните бракове; има достатъчно примери от ХIХ в., при които е налице прекъсването на аристократичен род, чиито последни владетели имат седем (!) сина, но всички те са или неизлечимо болни, или с психични отклонения, или бездетни в най-добрия случай. Та и решението на император Александър II, при всичките му безспорни заслуги за Освобождението на България, ще трябва да се погледне и от гледната точка на немските му предци.



* * *



Макар да се получи твърде дълго въведението в новата тема, нека започнем отсега отговора на въпроса от заглавието; да, можеше да не бъде продавана Аляска, категорично.

Всички изследователи (вж. напр. {1}{2}{4}) разглеждат няколко възможни основания за изоставянето на Руската Америка; и възможността за изхранване на обитателите на тези земи е винаги на първо място; но не твърде основателно. Аляска притежава обработваеми земи, особено в поречието на р. Матануска и на близкия до нея п-в Кенай (по южното крайбрежие на полуострова). В наши дни значим селскостопански район е и поречието на р. Танана, но преди век и половина тамошните земи са били недостъпни за земеделие. Дори по време на разглежданите събития при добра организация едва осемхилядното население на Аляска е можело да бъде изхранено с достатъчно картофи, зеле, марули, моркови, някои видове студоустойчиви плодове, мляко и месо от домашни животни и от диви елени; трудните доставки на продоволствия, на които ще се спрем при завладяването на Руската Америка, всъщност са можели да бъдат избегнати.

(следва)



Извори



". . . Ние, Александър II, Всерусийски император и самодържец . . . обявяваме, че поради постигането на взаимно съгласие между нас и правителството на Североамериканските съединени щати упълномощени от нас [лица] сключиха и подписаха . . . договор за преотстъпване на нашите североамерикански колонии; изцяло договорът гласи следното:

Чл. 1. Негово величество Всерусийският император с настоящото се задължава да отстъпи на Североамериканските съединени щати, незабавно след обмена на ратификационните документи, цялата земя . . ., владяна сега от Негово Величество на [Северо]Американския континент, а също и прилежащите към нея острови. Указаната земя се простира в посочените по-долу географски граници, а именно: като източна граница да служи разграничителната черта между владенията на Руската и Британската [империя] в Северна Америка ..., [определена в] сключената между Русия и Великобритания конвенция от 16/28 февруари 1825 г. . . . [следва подробно географско описание, съвпадащо почти изцяло със съвременната граница между Аляска и Канада на изток].

Западната граница на отстъпените земи [е следната; следва подробно географско описание, съвпадащо почти изцяло със съвременната руско-американска граница през Беринговия проток].

Чл. 2. [Заедно] със земите, отстъпената съгласно [чл. 1] върховна власт на Съединените щати, е свързано [също] правото на собственост на цялата обществена земя и площ, на земите, които не са заети от никого, на всички обществени сгради, укрепления, казарми и други постройки, които не представляват частна собственост. Но [същевременно] се постановява, че [християнските] храмове, въздигнати от руското правителство на отстъпените земи, остават собственост на православните вярващи, живеещи на [същите] тези земи и принадлежащи към Православната църква. Всички дела и документи, [включително] правителствените, отнасящи се до по-горе посочените земи и съхранявани там понастоящем, се предават на пълномощника на Съединените щати; но Съединените щати по всяко време, в което възникне такава необходимост, [са длъжни] да предават на руското правителство, на руските длъжностни лица или на руските поданици, които поискат това, [официално] заверени копия от тези документи . . ."

Из Договор между Русия и САЩ, Вашингтон, 18/30 март 1867 г.

Превод на български по {3}



Книгопис:

{1} Александр Алексеев, Освоение русскими людьми Дальнего Востока и Русской Америки до конца ХIХ века// М., 1982

{2} История Русской Америки (1732-1867)// т. III, М., 1999

{3} Полное собрание законов Российской империи. Собрание 2// т. 42, СПб, 1871// № 44518, с. 421-422

{4} James R. Gibson, The Sale of Russian America to the United States// In: Acta Slavica Iaponica, 1, Sapporo, 1983// pp. 15-37



Следващ текст по темата:

Руската Америка: Продажбата на Аляска продължава да е обгърната в митове и тайни



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009011500040001301

(Завладяването и усвояването на руския Далечен изток е държавна грижа от ХVI в.)

http://www.segabg.com/article.php?id=722468

("Свикнали сме ние да владеем чужда земя")