Данъците са част от житейската и стопанската среда. Трудно е да се установи причинно-следствена връзка между тях и който и да е друг обществен феномен. Но поне може да се покаже, че "тезата" за влошаването на икономиката и на жизненото равнище след въвеждането на пропорционалния данък е или чиста илюзия, или съзнателна заблуда.

2006 г. е навечерието на членството на България в ЕС и две години от встъпването на страната в НАТО. Оттогава са минали десет години. Някои сравнения на даденостите в началото на 2016 с 2006 г. могат да покажат с какво се е подобрило благосъстоянието на икономиката и гражданите. За съжаление, окончателно установените статистически данни са най-често за 2014 г., но всеки може да ги провери на страницата на НСИ.

Реалният БВП на глава от населението през 2006 г. е 4500 евро, през 2014 г. - 5500 евро. Общият обем на БВП в началото на периода е 22 млрд. евро, а през 2014 г. - 42 млрд. евро. По паритет на покупателната способност спрямо средното ниво на ЕС БВП на България е 38% през 2006 г. и 47% през 2014 г.

Безработицата през 2006 г. е 9%, през 2008 г. тя достига до най-ниското си ниво за последните 20 години - 5.6%, а през третото тримесечие на 2015 г. отново е под нивото на 2006 г. (8.3%).

В началото на периода данъкът върху доходите на физическите лица е прогресивен - със ставки 20, 22, 24%, а този върху корпоративните доходи е 15%. Въвеждането на пропорционален данък отнема време - за 2007 г. е предвидено намаляване само на корпоративния данък до 10%.

През 2006 г. средният паричен доход на домакинствата е 5863 лв., а през 2014 г. - 11 489 лв., т.е. ръстът е 51% (въпреки рецесията и увеличаването на безработицата през 2009-2010 г.) Пак средно на домакинство разходите за храна и безалкохолни напитки през 2006 г. са 38.2% от дохода и 34.7% от общите разходи. Иначе казано: разликата в процентите означава, че тогава частично хората живеят на кредит. През 2014 г. разходите за храна и безалкохолни напитки са съответно 30.8 и 30.4% от общите доходи и разходи (кредитът за текущо потребление почти изчезва).

През 2013 - 2015 г., по недоразкрити причини,



в политически проблем се превръщат домакинските разходи за ток,



отопление и пр. Статистиката показва, че няма много основания за подобни политически тревоги. Като дял от общите разходи на домакинствата сметките за ток и другите режийни разходи и ремонти са 12.9% за 2006 г. и 12.6% през 2014 г. Противоположно на твърденията за "драстично" увеличение и нарастване на броя на енергийно бедните.

Ако се вземат за сравнение сметките за съобщения (фиксирани и мобилни телефони, интернет и пощенски и куриерски услуги), които впрочем за периода нарастват с над 61%, ще се окаже, че разходите за електричество на домакинствата през 2014 г. и след това са по-ниски от тези за мобилните телефони на един-двама от техните членове.

При това не е лошо да се има предвид, че от 2003 до 2005 г. цената на електричеството е вдигната от регулатора с 45%, а по онова време доходите на домакинствата са с 51% по-ниски в сравнение с 2014 г.

От сравнението на паричните разходи за различни потребителски стоки и услуги също се виждат интересни неща. Например за облекло и обувки хората сега харчат повече от два пъти, отколкото през 2006 г., плащат 3.5 пъти повече данъци (особено след въвеждането на "безчовечния" по израза на профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г.), 56% повече за жилищно обзавеждане и 2.4 пъти повече за свободно време, културен отдих и образование.

Наистина българските граждани през 2014 г. харчат и два пъти



повече пари за алкохол и тютюневи изделия



въпреки забраните и увеличените акцизи. В същото време обаче начинът на хранене за този период се подобрява: яде се по-малко сол, захар, мазнини (включително сланина) и се консумира практически едно и също количество газирани напитки. Има известно увеличение при бирата, но за нея някои твърдят, че е спасила човечеството. По компоненти на диетата статистиката показва увеличено потребление на по-качествени меса и на плодове, особено цитрусови. По отношение на храната 2006 г. изглежда много по-зле от 2015 и 2016 г.

За периода на "невижданата" (според израза на неслужебните премиери от 2005 г. насам) криза от 2008 до 2012 г. България излиза на първо място в ЕС по продажба на автомобили. По брой на автомобили на 1000 души през 2012 г. България е на 37-о място от 136 страни и е по-напред от Русия и Румъния.

През 2006 г. някои неща бяха познати на малцина, например почти нямаше умни телефони. Едно представително пазарно проучване в началото на 2013 г. установи, че 64% от българските граждани ползват смартфони и почти 70% от тях "плуват" в интернет всеки ден.

През тези години



българските граждани и фирми не само възстановяват спестяванията си в банките (като дял от БВП), загубени през 1996 г. През 2006 г. депозитите на домакинствата в банките са само с 5 млрд. лв. повече от тези на нефинансовите предприятия - 14.6 срещу 9.7 млрд. лв. Към декември 2015 г. общото равнище на депозитите на българските граждани и фирмите в банките е 73% от БВП, като делът на спестяванията на домакинствата - 49% от БВП, е два пъти повече от тези на предприятията. Доверието в банките е високо въпреки ексхатологичните приказки на политиците.

На всичко по-горе може да се възрази, че това са средни стойности, които не отчитат



неравенството между гражданите и домакинствата



това не е така. По неравенство, измерено според коефициента GINI от ЕВРОСТАТ, през 2012 г. България е практически равна на Гърция, Латвия, Испания, Португалия и Румъния. Според изчисленията на Световната банка динамиката на този коефициент е следната: през 2006 и 2010 г. неговата стойност е 35.7 и 36 през 2012 г.; през 2007 г. той спада до 28.1 (най-ниската стойност за периода), последващите изменения са следствие на рецесията от 2009 и 2010 г.

Oт казаното са ясни две неща: че благосъстоянието на българските граждани се подобрява и че слуховете за принос на данъците за обедняването наистина са силно преувеличени или съзнателно насаждана илюзия.

Интересно е да се отбележи, че от 2006 г. до сега ефективността на българската данъчна администрация в събирането на данъци се подобрява четири пъти. Това се измерва чрез отношението на разходите за събиране на данъчните приходи към самите приходи. По този показател България е по-добре от Австралия, Белгия, Канада, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Люксембург, Холандия, Полша (два пъти по-добре), Португалия, Словакия и Словения. Има какво да се желае: в този показател не влиза събирането на акцизи. Но това е проблем по-скоро на управлението на закона. По-важно е друго. Ако разходите на администрацията за събиране на данъци са ниски, това означава две неща - че системата е проста и ясна и че хората я възприемат за справедлива.



* Статията е част от книгата "Плоският данък в България", издадена от Института за пазарна икономика.