|
| *** |
От време на време, разбира се, си имаме и някои проблясъци - като тоя, дето рано сутринта ми присветна на къси-дълги докато четях хороскопа и се осведомявах за вселенските вибрации и състоянието на констелациите. Докато проверя в речника какво точно значи това, дето започва с "кон", прозрението направо ме ослепи.
Ама наистина сме много прости! Винаги започваме работата отзад напред, докато правилното е - отпред назад!
В смисъл - ние съвсем погрешно първо мислим, после действаме, а правилното е - първо действаме, после му мислим!
Обявяваме цялостна, безвъзвратна и величествена реформа, примерно, в млеконадоя - обявяваме, че вече няма да доим населението, а напротив - ще го помпаме, така ще го напомпаме, че то спонтанно да ни заобича безвъзвратно и величествено.
Действаме, и в резултат населението безвъзвратно и величествено ни намразва, защото никой не обича да го напомпат с обещания и клетви, та после да се спихне като спукан плондир.
А правилното е - първо да настъпим населението по вимето, хубавичко да го изстискаме, та като го поотпуснем малко да се подаврандиса, да рече - я, то, животът наистина взел че станал по-хубав...И да се преизпълни с любов и уважение!
Съвсем погрешна се оказа практиката тихомълком да се събират в чували и отнасят в неизвестна посока черните котки, преминаващи нахално и фатално пред отговорните за съдбините ни държавни мъже.
Не са ни криви нито котките, нито предразсъдъците на отговорните люде, които се срамуват да се завъртят на пета и плюят три пъти през рамо пред камерите. Живеем в двайсет и първи век, котката е млекопитаеща отживелица, днес не котка, а вселенският разум се е вторачил в нас - някои казват - с доброто намерение да ни помогне, но според мен просто ни гледа сеира, защото такъв джумбуш не е за изпускане.
А може би - за да ни навреди! Не бива да пренебрегваме и тая хипотеза - че може и да не се харесваме чак толкова на вселената и тя всячески се опитва да ни накара да се самоизтребим!
През миналия век, особено през втората половина, наивно смятахме, че на всестранното ни развитие и процъфтяване пречат сушата през лятото и кишата през зимата. Днес науката напредна и вече знаем - на нас ретроградният Меркурий ни разказва играта.
Гадна планета, да знаете, уж кротичко се върти около Слънцето и изведнъж - хоп - наобратно! Всички - налице - той - наопаки! И какво става тогава? Ни кандидатура за президент смее някой да издигне, ни правителство да състави! Така си караме, с вперени в небето очи и чакаме онова там горе да се смили и тръгне в правилната посока.
Меркурий се даврандиса, обаче не е само той - изведнъж Сатурн тръгне наобратно. Айде - още едно ретроградно небесно чудовище!
И докато планетите се фръцкат както им падне, тук позитивната вибрация съвсем оттича, каква ти вибрация, това е само треперичкане на студа, че спряха парното, реформите замръзнаха, ново правителство никакво не се задава, цените полазиха в междуцарствието по стените на потребителската кошница и засъскаха гадно. И всички сме оградили с кръгче на календара датата пети май, на която Меркурий ще излезе от гадното си настроение и ще може да си имаме и ние правителство като истинска държава.
Какъв е изходът от тоя космически кьорсокак?
Елементарно - събираме на едно място астрономите от БАН с телевизионните астролози и ги молим да преначертаят някак картата на Слънчевата система - така че планетите да се движат само в правилната посока, по възможност - в права линия. На планетите от това нищо няма да им стане - пука им на планетите какво си мислим за тях. Ние обаче ще се отървем веднъж завинаги от ретроградното им влияние, ще завибрираме позитивно, така ще завибрираме, че композитната ни вибрация ще ни извади от гьола, в който киснем от сума ти време и дори ще ни тури начело на Европата за цели шест месеца!
Да повибрира малко и тя, за да разбере, че тая работа изобщо не е оная!