В последните дни на управлението си служебният социален министър Гълъб Донев огласи проект за определяне на минималната заплата, въпреки че по темата продължава да няма постигнато съгласие. Донев се надява да издейства разбирателство по въпроса между синдикатите и бизнеса в оставащото време на служебното правителство, а ако това не стане, смята да завещае предлагания механизъм на следващите управляващи.

В момента минималната заплата се определя административно от правителството, а от ЕК отдавна настояват за изработване на механизъм за определянето й, който да отчита обективното състояние на икономиката. Това беше една от големите амбиции на служебния министър при встъпването му в длъжност. Вчера той отчете, че се е срещал по темата с работодатели и синдикати ежеседмично.

В предложението на Донев няма конкретна формула, по която автоматически да се изчислява минималната работна заплата. Предлагат се 15 индикатора, сред които производителността на труда, издръжката на живот, заетостта и др., чиито размери Националният статистически институт ще предоставя на социалните партньори всяка година до 31 март. Сред тях са заплащането на труда, достигнатите нива на работната заплата, средствата, които се дават по линия на социалното подпомагане, заетостта, производителността на труда, издръжката на живот и др.

Националната статистика ще предоставя данни за предходната година на социалните партньори до 31 март всяка година, а те ще трябва да се договорят за размера на минималната заплата до юни-юли. Новият размер на практика ще влиза в сила от 1 януари на следващата година. Ако синдикати и работодатели постигнат консенсус, правителството няма да може да откаже да утвърди договорения размер. Ако не успеят, тогава кабинетът ще определя размера на това възнаграждение, базирайки се отново на въпросните 15 индикатора.

Преди дни Асоциацията на организациите на българските работодатели се обявиха против проекта на служебното социално министерство, който според тях ще генерира допълнителна инфлация. Според бизнеса предложеният вариант на практика ще позволи минималната заплата да се актуализира ежегодно, докато в повечето държави от ЕС това се прави през 2-3 г., за да има предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране. Според работодателите липсата на критерии, определящи диапазон за долната и горната граница на размера на минималното трудово възнаграждение, прави невъзможно провеждането на консултации и преговори между социалните партньори.

Работодателите не са съгласни и с предложението на социалното ведомство на един зает да се залага "трайно и повишаващо се съотношение на минималната работна заплата към средната работна заплата". Според бизнеса така се създава риск за икономически необоснован ръст на средната заплата, защото тя ще се увеличава в браншове с висок дял на изплащана минимална работна заплата, като търговия, строителство, туризъм, услуги, шивашка промишленост и др. "По този начин се оказва натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне", пише още в становището им. Затова от там настояват за отлагане на обсъжданията на механизма след формирането на новия кабинет. Според Гълъб Донев обаче дискусионен е само въпросът за горната граница на минималната заплата.



ОТЧЕТ

В мандата на служебното социално министерство от януари до март т.г. Главна инспекция по труда е направила 10 хил. проверки на фирмите у нас, като са проверени близо половин милион работещи. Хванати са 587 случая на работещи лица без трудови договори, отчете министър Донев. За първите три месеца на годината над 53 хил. души са започнали работа, 95% от които на първичния трудов пазар. Свободните работни места към момента са 50 184, или със 7% повече от м.г. 40 хил. от тях, или 80 на сто от всички свободни позиции са заявени от частния сектор.