Само 30% от българския бизнес ползва банкови заеми за своята дейност. По-голямата част от фирмите прибягват до взаимно кредитиране, което е една от причините за голямата междуфирмена задлъжнялост у нас. 10% от компаниите пък предпочитат да се финансират от небанкови финансови институции. Това показва представеното вчера национално проучване на бизнес средата сред повече от 1000 български компании, направено от Икономическия институт на БАН по поръчка на Българската банка за развитие (ББР).

Според проучването един от проблемите в кредитирането у нас е значителният брой на отказаните кредити. Една трета от анкетираните компании са били отхвърлени от банките заради недостатъчни обороти или обезпечения, както и заради задлължнялост и лоша кредитна история. 45% пък са били одобрени, но сами са се отказали да теглят заем. Сред причините те са посочили високата цена на кредита, искано свръхобезпечение, кратък погасителен срок, проточване на времето за взимане на решение от страна на банката.

ББР не трябва да се фокусира само в подпомагане на малките и средните предприятия, смятат учените от БАН. Те съветват държавната банка да обръща повече внимание на "локомотивите на икономиката" - големите компании и ключови сектори като промишленост, селско стопанство, туризъм, строителство и транспорт. "Дълги години в ЕС битуваше становището, че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката. Това е погрешно разбиране - големите предприятия са гръбнакът, а малките и средните запълват скелета на икономиката", заяви председателят на Икономическия институт към БАН проф. Александър Тасев по време на представянето на проучването. Икономистите от БАН посочиха, че у нас малките и средните фирми са с над 20% повече в сравнение с ЕС. Делът им в икономиката е 98%, докато средно в ЕС той е две трети. Освен това преобладаващата част от тях - над 90%, са с персонал под 10 души и са основно в сферата на услугите. "Такъв тип предприятия не могат да бъдат гръбнак на стабилна икономика", допълни и проф. Гарабед Минасян.

Въпреки това учените препоръчват на ББР да не подминава новосъздадените предприятия. Според проучването младите компании с до 2-годишна история обслужват дълговете си най-безпроблемно. В същото време най-често затруднения при погасяването на задълженията се наблюдават при износителите. Според икономистите ББР трябва приоритетно да работи с високотехнологичните компании. Значителна част от фирмите, участвали в изследването обаче са посочили, че държавната банка, създадена за осигуряване на евтино и достъпно финансиране на малкия и средния бизнес, трябва да се ангажира и в реализацията на "мащабни национални стратегически обекти", както и да предлага добри финансови условия за фирми, спечелили проекти по оперативните програми на ЕС.



МЕРКИ

Резултатите от националното проучване на Икономическия институт на БАН тепърва ще бъдат анализирани. След обсъждане с Министерството на икономиката и Министерството на финансите ще се реши доколко те трябва да бъдат отразени в стратегията за развитието на банката, която преди месец бе внесена за одобрение в Министерския съвет, заяви Ангел Геков, изпълнителен директор на ББР. И в момента банката не е пренебрегвала проекти на големи предприятия. От около 1500 финансирани фирми 16 са големи, като 6 от тях са с държавно участие, посочи още Геков. Банката планира вече отхвърлени от търговските банки проекти да бъдат качвани в интернет и да се търсят варианти за реализацията им. Много често, например заради недостиг на обезпечение, се отхвърлят добри проекти, които с малко донастройки могат да получат одобрение. Друга идея е търговските банки да финансират проекти по техните правила, но парите и 100% от риска да се поемат от ББР.