Предишните два мандата на Борисов социолози, политолози, антрополози и френолози анализираха спецификите на образа му.
С две думи - Първият Борисов беше като валяк - мощен, праволинеен, решителен, нетърпящ възражения, чаровно-арогантен. Тогава стана популярен изразът - "мачкай, Бойче".
Вторият Борисов бе определен като диалогичен, разсъдлив, отстъпчив, с уши, отворени към опонентите - за изслушване, не само за подслушване.
Третият Борисов се оформя като нещо нечувано и невиждано от науката за изучаване на ББ - той се е захванал да сбори и смири егото - и ще го направи в степен по-голяма, отколкото е по силите на което и да е друго човешко същество. Тоест крайният резултат може и да не е най-фрапиращият образец за смирение и самоотреченост, но като се имат предвид началните нива на себелюбие, гордост и самомнителност - до своето относително смирение ББ е изминал много по-дълъг път от всеки друг на света.
Бобологията досега не е регистрирала такива нива на смирение. Той отказва дори малко да се изтъкне и почти не казва свещената дума АЗ; когато говори в първо лице, се стреми да употребява безличното множествено число - НИЕ направихме това, ние даваме.
Смирение, смирение, смирение.
Което малко напомня на снишаването при късния Живков, но да се надяваме, че ББ още не е навлязъл в "късния си период".
Това всичкото е увод към малка стенограма - текст в подкрепа на тезата ни. В неделя Борисов отново присъства на освещаване на храм - този път в Ловеч. Там той говори за християнските ценности - както ги разбира.
***
ББ: ...Иначе, има притчи, които казват: няма значение кой, какво и колко е дарил. Важното е да е направено от сърце. Важното е - и аз така винаги, пък и в ГЕРБ така винаги сме разбирали патриотизма - да се правят нови катедрали, нови манастири, нови църкви. И всички ние, кой колкото има, малко или много, да дадеш за вярата и за това да се слави Господа. Щото, както е казано в Евангелието - без Господа нищо не може да се направи. Бог пред нас, ние след него - и България винаги ще е добре.
Журналист: Г-н Борисов, а относно кабинета...
Борисов подминава въпроса и човека, задаващ въпроса. Пред храма под проливния дъжд го спира жена.
Жена: ...Нека нашите небесни покровители покровителстват и вас... (нещо му подарява).
ББ: Благодаря ти... Щот ша ма намокри (това е извинение, че не може да се застоява), благодаря ти, всичко добро.
Журналистка (не се чува добре въпросът, но не е за кабинета, а за православието): ...
ББ: ...И колкото повече църкви и манастири нови, обновени, толкова по-добре за... Това е патриотизъм. Това е - да накараме и хората, и вярващите да вярват в Господа и да се уповават на Него, защото това ни е спасило през вековете.
Журналистка: Какво донесохте на владиката като дар?
ББ: Това е без значение. Когато човек го прави от сърце, не мери какво и колко. Мисля, че всички - и включително от партия ГЕРБ, които сме дарявали - днеска и патриархът, и владиката благодариха. То това е важно - и че Ловеч... Погледнете каква красота, погледнете!
Глас от народа: Господ да ви благослови!
ББ: А миналата неделя - призовавам да отидете да видите - в Ямбол открихме, ама също уникална църква. Уникална църква и сграда на годината. След една неделя ше откриваме в Сливен нова църква. Вместо да броиме джамиите и да се правят на големи герои някои - истината е в толерантността и в това да се строи и да се гради. Колкото повече нови манастири и църкви - ей ся видяхте владиците - всеки има поне по 10-15 направени или основно ремонтирани манастири и църкви по време на нашето управление. Това трябва да бъде винаги. Да сте живи и здрави, да ви е честито.
Журналист: За кабинета все пак ще кажете ли нещо?
Журналистка: Обединените патриоти...
ББ: Днеска за кабинет да говориме на Свети миротворци?!?!
Непринуден смях.
Борисов се гмурва в дъжда и преджапва локвите, пращайки салюти на народа, на журналесите и на полицаите наоколо.