:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,422,734
Активни 58
Страници 17,101
За един ден 1,302,066
Реконтра

Нула на нула за народа

И в бъдеще ще бъдем пак със тебе, / народе мой, защото ме обичате!
Ден и нощ правителството пишеше програмата за управление на страната. Писа, писа и се умори. Седна да си почине. После се замисли и си рече:

- Добре де, за какво толкова пиша програма! Да е за пред чужденците? Дреме им на тях имам ли програма или не. Казвам им, че имаме план като слънце, и те вярват. Наивна работа, ама поне нямам главоболие. За друг?

Правителството си сипа чаша кафе.

- Да я пишем за пред опозицията? Не, бе! Точно на тези иръпшъни ли ще се отчитам! Хайде, де!

Правителството се почеса по главата си.

- Да речем, че пишем програмата за пред народа. Вярно, бе! Я да взема аз да попитам народа къде го стяга обувката, че да имам по-малко грижи после.

Правителството изпи кафето си и отиде при народа. Запита го:

- Народе мой, я кажи добре ли живееш?

Народът, без да се замисли, тръгна да отговаря:

- Начи, виж сега, ние все пак някак си прежи...

- Ясно! - спря го правителството. - Не ми казвай! Знам го по-нататък! Труден етап е, но ние ще го променим. Посветили сме живота си на добруването на всичко живо и нещата ще бъдат наред. Обещаваме. Само още малко търпение трябва!

Правителството запали пура и пак запита:

- А имаш ли да кажеш нещо за здравеопазването, а?

Народът се почеса по главата и постави пръстов отпечатък на небцето си:

- Стоп! - прекъсна го правителството. - Не ми стой с пръст в уста, напълно разбирам всичко! Здравеопазването ще бъде положено на чисто нови релси! Ще вадим безплатно зъби и никой няма да плаща диш-хакъ. Много неща ще се променят, и то все към по-добро. Важното е всички да стиснете зъби и да отваряте уста, колкото да поемете въздух или течна храна.

После правителството разпали пурата си и продължи да пита:

- А как сте с храната, как върви ежедневието?

Народът пак тръгна да отговаря:

- Ами то, как да го кажем, храната не достига за вси...

- Достатъчно - рече правителството, - напълно сме наясно с проблема! Ще запишем в нашата програма, че всеки ще има право да се храни три пъти на ден. Това е правилно и справедливо! После ще положим усилия и да осигурим храната. Толкова е важно това мнение за нас, много ценим сътрудничеството! Друго, как сте с парите?

Народът разпери ръце:

- Ми то се вижда! Хич ги няма, щото много се кра...

- Разбирам - рече разбиращо правителството. - Парите са най-правилно разпределени на този свят - те не достигат на никого. Ние прекрасно знаем това - колкото и да открадне човек, все не му стигат. Но амбицията движи икономиката, движи света. Ако спрем кражбите и корупцията, ще спре изобщо стопанската дейност, така че въпросът с парите е въпрос на предприемчивост. Ще го отбележим с големи букви в нашата програма!

- Сега - рече правителството - искаме да попитаме за нещо много важно. Кажи, народе мой, какво искаш от утрешния ден, какво очакваш от бъдещето? А, кажи, де!

Народът се замисли.

- То, бъдещето, май няма да ни огрее от вся...

Правителството го прекъсна за сетен път:

- Нито дума повече! Всичко разбрахме! Бъдещето ще го има! Това ще е основното в нашата програма. Без бъдеще няма бъдеще! Това е новият лозунг на правителството! Важно е народът да не се демобилизира и отпусне.

- Добре направихме - рече си правителството, - че попитахме народа. Народът е мъдър и знаещ. Той винаги ще ни посочи правилните насоки и верния път! Този път ще имаме програма като слънце!

После правителството се качи в колата си и се прибра.

Народът постоя още известно време, после махна с ръка и си тръгна. А вечерта, докато оправяше леглото си за сън, си рече:

- От сто години ни обещават благоденствие. Те не могат по друг начин да си представят нашето бъдеще!

После народът се зави през глава и притихна.
1
1131
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
02 Май 2017 11:40
Георги Гълов Много, много готино!
Без бъдеще няма бъдеще! Това е новият лозунг на правителството!

Както пееше мистър Дулитъл, в Музикалния театър "Готинооо, ах готинооо!"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД