През последния месец редица албански лидери на Балканите буквално се състезават да заплашват региона и ЕС, което се дължи най-вече на вътрешните кризи в техните страни. Всички албанци на Балканите ще живеят в една държава, ако на Косово бъде отказано приемане в Евросъюза, заяви косовският президент Хашим Тачи. "Ако Европа затвори вратата пред Косово, тогава всички албанци от региона ще заживеят в една-единствена държава, за да продължат интеграцията в европейското семейството", цитира го Радио "Свободна Европа". Тачи добави, че "днес Европа няма виждане относно Косово и Западните Балкани". По-рано подобна мисъл изрази и албанският премиер Еди Рама в интервю за "Политико". Според него Албания и Косово ще се обединят, ако не бъдат приети в ЕС. Това не било негово желание, но е възможна опция. Според Рама единственият начин да се поддържат мирът и сътрудничеството на Балканите е европейската перспектива пред тях да остане ясна и настроенията по отношение на съюза да се запазят позитивни. Рама също така посочи, че Македония и Босна и Херцеговина биха били особено уязвими, ако отново се отвори въпросът за границите. "Ако Балканите полудеят заради спирането на европейското разширяване, гражданите на Европа ще преживеят кошмар и регионът ще стане сива зона, в която други актьори биха имали по-силна роля от Брюксел", предупреди той. Министър-председателят допълни също, че гледа на възможността за



война в региона



като на "първи сценарий", но допълни, че облекчаването на напрежението до голяма степен зависи от ЕС и САЩ. Председателят на Националния съвет на албанците в Буяновац в Източна Сърбия Йонуз Муслиу наля още повече масло в огъня, като предупреди, че сърбите трябва да са доволни, ако албанците "не поискат да вземат Ниш" и се задоволят само с обединението на Албания и Косово и с присъединяването на Прешевската долина, писа белградският в."Курир".

Всички тези изказвания очаквано бяха посрещнати на нож от Сърбия. Новоизбраният президент и бивш премиер Александър Вучич и министърът на външните работи Ивица Дачич заявиха, че подобни претенции не трябва да плашат Сърбия, която е достатъчно силна да се защити сама и отбелязва странното мълчание не европейските лидери. Прищина и Тирана ясно казаха, че целта им е "Велика Албания", което може да се постигне само с голяма балканска война и всичко това трябва да бъде ясно на Брюксел, на който е цялата отговорност за бъдещите събития, заяви сръбският социален министър Александър Вулин, цитиран от Танюг. "Изказванията, които се отнасят до обединението на Албания и Косово, са само в кръга на личните желания на единици и не допринасят за развитието на добри отношения в региона" - заяви премиерът Александър Вучич. Според него на всички е ясно, че подобно обединение няма как да се осъществи независимо от нечии желания. "Ние няма да навредим на никого и няма да се заканваме с никакви изяви. Преди всичко мислим за икономическия напредък на Сърбия", допълни политикът."Албанците би трябвало да мерят приказките си, тъй като на международната сцена вече ги няма техните защитници, които бомбардираха Сърбия, за да вземат Косово. Това няма да се повтори никога повече", предупреди външният министър Дачич. Според него "координираните изяви" на Рама, косовският президент Хашим Тачи и председателят на Националния съвет на албанското малцинство в Сърбия Йонуз Муслиу показват, че "Велика Албания е цел на всички албанци". Той заяви, че към исканията си Муслиу е добавил и Ниш, а утре ще направи това и със Скопие, Улцин и Епир.



Западът засега не обръща голямо внимание



на албанските претенции, явно зает със собствените си проблеми в лицето на Русия, Сирия, редица европейски избори, а отскоро и с вечния враг в лицето на Северна Корея. Все пак представителката на ЕС в Прищина Наталия Апостолова коментира, че е от национален интерес за Косово да реши отворените си въпроси със Сърбия чрез нормализиране на отношенията. ЕС очаква Белград и Прищина по-скоро да се върнат на масата за преговори и по-бързо да бъде формирана обещаната от косовските албанци Общност на сръбските общини.

Всъщност старите амбиции за създаването на "Велика Албания" в момента са нищо повече от отвличаща маневра. И Албания, и Косово имат големи нерешени вътрешни проблеми, които заплашват властта на Еди Рама и Хашим Тачи. Последният дори получи доста неприятен отказ за подкрепа за създаването на косовска армия както от страна Брюксел, така и от страна на най-големия си и влиятелен съюзник - САЩ. Освен това най-новата страна на Балканите продължава да има сериозни икономически проблеми като голямата безработица, която на места минава 50%, и безперспективност пред младите хора в Косово. Преди дни френски съд освободи един от основните конкуренти на Тачи за властта - бившия премиер Рамуш Харадинай, който беше задържан по искане от Сърбия заради обвинение във военни престъпления. Много анализатори очакват сега Харадинай да засили натиска срещу властите в Прищина.

В Албания пък многомесечното противостояние между управляващите и опозицията достигна поредния си апогей, когато в средата на април парламентът не успя на три пъти да избере нов президент на страната. Причината беше, че по време на първите три тура нямаше нито един кандидат. Управляващата коалиция начело със Социалистическата партия на премиера Еди Рама отказа да издигне свой кандидат, за да демонстрира "добра воля" спрямо опозицията в лицето на Демократическата партия(ДП), която бойкотира заседанията на парламента вече трети месец. Преди това ДП отказа да участва в предстоящите парламентарни избори на 18 юни и призова за оставката на Рама и за съставяне на служебно правителство, което да организира честни и свободни избори". Опозицията го обвинява в корупция и връзки с мафията, както и че правителството му се е провалило в обещанията си да разкрие 300 000 работни места и да осигури безплатно здравеопазване за най-уязвимите социални групи.

Именно заради това албанският премиер се намеси много сериозно в продължаващата политическа криза в съседна Македония, където наложи на албанските партии да искат от властите в Скопие да се приема т.нар. "Албанска платформа". Тя предвижда признаването на албанския за официален език и редица промени в конституцията в полза на етническите албанци, което взриви още повече конфронтацията между управлявалата доскоро ВМРО-ДПМНЕ и Социалдемократическия съюз на Македония(СДСМ), който се поддаде на натиска и е готов да приеме платформата, за да направи коалиционен кабинет. Това задълбочи още повече кризата в страната, при което се стигна до щурм на парламента от демонстранти и побой над депутати, сред които и лидера на СДСМ Зоран Заев. В същото време протестите не спират в Скопие и големите градове на страната. Всичките тези проблеми в Албания, Косово и Македония допринасят за увеличаване на нестабилността на Балканите като цяло, като тези страни все повече се отдалечават от Европа.