"Да си проститутка не е хич лошо, ама не е лесно", рече сравнително наскоро от някакъв телевизор популярен шоу кадър с трансджендърна слава. Човекът поясни - не е лошо, щото добри пари се докарвали, обаче не е лесна работа, защото трябвало мнооого грижа за външен вид, физическо състояние, дрехи и козметики - изобщо не било за мързеливи. Думите на кадъра бяха посрещнати с привидно несъгласие и очевиден интерес от останалите участници в седянката. Щях да забравя това бързо, ако не се бях сблъсквал с подобни устойчиви девиации на предишните морални норми у доста съвременни наши, па и чужди граждани.

Те, най-общо казано, са вариации на темата: "Не е важно колко е законно,



важно е да не те хванат



Не е важно кому служиш, важно е колко плаща. Не са важни другите, а само ти." Нищо ново, всъщност, това е житейска философия от по-ниския морален спектър, откак съществува човечеството. И все пак - склонен съм да мисля, че и в тоя нисък спектър има нови неща, лично за мен стряскащи.

Преди да продължа по темата обаче, нека ви разкажа една случка, на която станах свидетел преди няколко дни. Около обяд - сигурно към един, един и половина, тръгнах от НДК по бул. "Левски" в посока Патриарха. Вървях по десния тротоар, доста оживен по това време. Само петдесетина метра надолу станах очевидец на ярка случка. Една жена се разгащи, клекна на тротоара и се изпика. Нека кажа първо, че това беше малко след банката, имаше много прилични минувачи, които я заобикаляха по време на процедурата сепнати; а някои дори извадиха смартфони да снимат. Аз самият така се стреснах, че просто отминах, внимавайки да не стъпя в ручейчето, което лелята произведе, и чак минута по-късно взех да разсъждавам. Нека поясня, че жената беше шейсетина годишна, с доста охранено тяло, и че не бе избрала място близо до сградите, а вирна заголената си задница точно по средата на сравнително тесния тротоар. Така принуждаваше минувачите да я заобикалят. Тази обемиста



и отделяща изобилна урина задница,



възправена срещу Двореца на културата няколко месеца преди българското председателство на ЕС, би могла да послужи метафорично за разни упражнения, за разнообразни политически алюзии и внушения. Те обаче биха били пресилени, и сега отказвам този тип мислене. Не е в това въпросът. Жената - явно клошарка (близо до нея имаше два мръсни плика с някакви вещи вътре), едва ли демонстрираше каквото и да било освен напънала я внезапно нужда. Сигурно и психическото й състяние беше такова, че не си даваше ясно сметка как да стигне поне до канала за тази нужда, или пък какво впечатление прави между околните луксозни кафенета, автомобили и най-вече минувачи. (Нека още тук кажем нещо важно - огромната част от хората, които просят по улиците, ровят из кофите или спят по безистените, са със сериозни психически проблеми. Тоест имат нужда не само от подслон и храна, но и от психиатрична и здравна грижа. Не че вярвам да я получат, но да уточним.)

Та така. Това всичко го мислих впоследствие. Тогава, на момента, постъпих като всички останали - просто отминах възмутен. Емоциите ми бяха полюсни - първата появила се беше агресивна, дощя ми се импулсивно да ритна особата, шашнат от скотското й поведение. Секунди след това, вече отминал, ме изпълни нещо като съчувствие към нея, а и към булеварда като цяло - тя сигурно е бедна и луда нещастница, нуждаеща се от помощ, пък бул. "В. Левски" също заслужава съчувствие - най-малкото трябва да я махнат оттам - в посока приют или където и да било.

Е, признавам си чистосърдечно - просто отминах. Когато се върнах след 20 минути, жената я нямаше, следи от засъхнала вадичка само личаха върху плочника. Но не я забравям.

В лекотата, с която



тя се изпика срещу НДК насред булеварда,



има някаква симптоматика. Виждал съм баби по селата да си вършат така работата в градините - но когато са сигурни, че не ги гледа никой. Има нещо в социалната спойка, в т. нар. "обществено мнение", което е изветряло, не работи. Капсулизацията ни в иначе сгъстения социум стига до положения, които говорят за какво ли не, само не за цветущо здраве.

Напоследък всички здравни статистики сочат, че близо 40 процента от населението ни страда от различни видове психически разстройства. 8 българи на ден правят опит за самоубийство, показват данни на Националния център за обществено здраве и анализи. Тези депресиращи числа не са следствие само на сиромашия, макар че и тя има някаква заслуга, категорични са лекарите.

Мисля, че просто има разпад на традиционни норми и ценности, на чието място или не идват нови, или са дошли такива, които не притежават потенциал за общовалидност. Неслучайно почнах с телевизията.

Немалка част от обществото ни прилича на хайванче, изгонено от една кошара, но не стигнало до друга. И - докато се лута из гората, очаквайки да го изядат хищници, го напъва внезапна нужда.

Пък че това не е гора, а столичният бул. "Левски", то вече няма как да съобрази.