|
| Кханасюбиги Омуртаг (814-831) обсъжда теологични въпроси с византийски пленници, заселени в България (вдясно). Вляво: Епископ Мануил е подложен на "мечному осуждению" ("посичане с меч") заради отказ да приеме българската държавна религия. Рисунка на л. 82 в Украсения препис на "История" на куропалата Йоан Скилица, ХII-XIII в.; Национална библиотека-Мадрид |
Да, вярно е, че религиозните вярвания на прабългарите са верен указател за тяхната народностна принадлежност и за техния произход - все любими теми за обсъждане в средите на фолкисторията. Вярно е също, че характерен белег за фолкисториците е бясното вторачване или във второстепенни исторически въпроси, или в недоказуеми построения, главно поради недостатъчно знания. От тази гледна точка темата за прабългарските религиозни вярвания идеално подхожда, не случайно тя е жалонна във всички фолкисторически обсъждания.
Твърде дългото встъпления имаше една-единствена цел - да покаже, че днешната ни задача е нелека не само поради малкото налични сигурни данни, но и поради насъбраните предразсъдъци; тях ще преодоляваме един по един.
* * *
Две уж незначителни споменавания у византийските автори ще ни послужат, съответно, като terminus post quem и terminus ante quem за началото на процеса на превръщане на езическите религиозни вярвания на прабългарите в стройна държавна религия; за наша всеобща радост тези две събития са разделени едва от няколко години, та по този начин началната точка на това превъплъщение се оказва твърде точно закована, според средновековните мерки, разбира се. При това новата форма на прабългарската вяра е със сигурност монотеистична, по християнски образец вероятно - ще се уверим в това по-долу, например в Пресияновия надпис от Филипи, където изразът "бог вижда" едва ли би могъл да се тълкува многопосочно.
На 17 септември 813 г. кханасюбиги Крум (801-814) под стените на Цариград въздава благодарност, в качеството му на върховен жрец и пазител на религиозните вярвания на прабългарите, към прабългарските божества - вероятно към прадедите на първо място, за помощта им при постигането на победата му над византийската войска при Версиникия на 22 юни същата година. Пред смаяните погледи на цариградчани, накачени по крепостните стени, българският велик господар най-напред извършил щедро жертвоприношение на много люде и животни, след което потопил краката си в морето, умил се, поръсил с вода войската си и преминал гордо между наложниците си, които го приветствали и възхвалявали, покланяйки му се. Разнородният характер на тази религиозна церемония ни кара да мислим, че в нея българският владетел-жрец отправя своите благодарности съвсем не към един-единствен бог, а към цялото тяхно множество и към прадедите особено.
Второто събитие, което смятаме за terminus ante quem за началото на коренните преобразувания в прабългарската религиозна система е съвместното заклеване при подписването на Трийсетгодишния мирен договор между България и Византия през втората половина на 816 г.; тогава император Лъв V извършил клетвата по български, сиреч езически, обичай, а пратениците на великия господар Омуртаг - по византийски, сиреч по християнски. Така императорът заслужил упреците на съплеменниците си, понеже под въодушевените акламации на българите сам излял чаша вода върху сухата земя, обръщал конски седла, докосвал тройна юзда, вдигал стиска трева високо над себе си, разсичал жертвени кучета и произнасял клетвените думи на старобългарски. След това българските пратеници произнесли своята клетва над кръст и евангелие. Разказите на византийски летописци за това потресаващо събитие - и на Теофан Изповедник, и на Йосиф Генезий, и на патриарх Никифор, и на Неизвестния летописец, чието сведение основно приведохме в разказа за заклеването - свидетелстват недвусмислено, че това взаимно заклеване оставя неизгладим спомен у съвременниците. И понеже то вероятно ще да е станало по искане именно на българската страна, сме принудени да направим и съответния извод.
Впрочем, началото на процеса на коренни преобразувания в прабългарските религиозни вярвания може да бъде уточнено още малко. След събитията под Цариград от есента на 813 г. и до смъртта си на 13 април следващата година великият господар Крум не би имал физическата възможност да се занимава с друго, освен с подготовката на грандиозния си нов поход, може би решаващ, срещу византийската столица. В остатъка от 814 г. и, на практика, през цялата 815 г. поради сложни вътрешнополитически събития, на които ще се спрем друг път с голямо нетърпение, границата между долната и горната дата на началото на религиозните преобразувания в България се събира критично в самата 816 година; при това нека ни е позволено предположението, че именно заклеването по време на подписването на Трийсетгодишния договор може да е поводът, използван за да се положи това начало.
* * *
Определянето на източниците, които възбуждат процесът на възникването на идеята за преобразуването на прабългарските религиозни вярвания и издигането им до стройна религиозна система не може да е затруднително; продължителното съседство и многостранното общуване със съседна християнска Византия веднага ще ни даде тия източници. Съществен метод за утвърждаване на новата прабългарска религия (да, именно нова е тя; промените в нея, както ги виждаме ние, са били толкова значителни, че новата държавна религия в България трябва да се определя именно така; вж и втората част на този текст) е противоборството й с могъщото християнство, превърнато по чудесен начин от престъпна противодържавна идеология в държавна религия в една само нощ в самия край на живота на император Галерий (вж Свързани текстове във втората част). Тази битка, може би интуитивно, започва още великият господар Крум; макар изворите за тези събития да са достигнали до наши дни в сравнително късни редакции, техните автори едва ли си измислят, макар думите им да "носят върху си печата на твърде очевидно религиозно усърдие" (по сполучливия израз на Васил Златарски, употребен по друг повод); само може малко да са променени тези сведения, но същността им едва ли подлежи на съмнение. Точно в противоборството с държавната религия на съседна Византия, изповядвана и от някаква част от новопостъпилите обитатели, предимно славяни, при многобройните усърдни и значителни присъединявания на земи към България след началото на IX в., се ражда и създава новата държавна религия в България. В тая връзка ще е добре да припомним една твърде близка историческа успоредици - непосредствено преди да наложи християнството в държавата си, княз Владимир Святославович (970-1015) също полага неимоверни усилия за да приведе разпокъсаните езически религиозни вярвания на подвластните му славянски племена към съвременните изисквания за стройна държавна религия (вж Свързани текстове във втората част).
И в Синаксарния разказ за погубените от кханасюбиги Крум и наследниците му византийци, и в Станиславовия пролог, и в Житието на 15-те тивериуполски мъченици, написано от Теофилакт Охридски, подробно се разказва за теологичните спорове с християните, за осъдените на "мечному осуждению" (вж Изображение) византийци; и всичко това с благородна цел - за приспособяването на едни религиозни вярвания за нуждите на нова държавна религия; точно това, което ще направи половин век по-късно княз Борис-Михаил, налагайки една още по-нова държавна религия - християнството.
Днес знаем, че усилията на великите ни владетели от първата половина на IX в. ще се окажат безплодни; но това не ги прави по-малко самоотвержени и героични.
* * *
Изразът "бог вижда", употребен трикратно при това в надписа от Филипи, изсечен след похода по присъединяването на Родопите, поречието на Струма и на част от Беломорското крайбрежие на Тракия и Македония към България през 837838 г, е несъмнено показателен. Него ще възприемаме като крайна дата по преобразуването на прабългарските религиозни вярвания в стройна монотеистична религиозна система; така ни повеляват сведенията в писмените извори, но и археологическият материал (вж втората част на този текст).
Но още сега ще е добре да предположим кой ще да е този бог, който вижда. Напоследък неизброимо множество фолкисторически писания се нароиха по въпросите на прабългарите и на техните религиозни вярвания; все с надеждата да ни убедят в предварително предпоставени и политически оцветени тези. Не, не трябва да бъда разбиран погрешно; историческата истина трябва да се търси задължително, неуморно, непрекъснато и с всички законни средства, даже мога да приема и част от незаконните. Само не мога да се съглася с измамния подход на подставени и платени отвън "изследвачи".
И още две уточнения преди края: прабългарските религиозни вярвания са синкретични също както самите прабългари са смес от различни по произхода си племена - и тюркски, и ирански, и вероятно още някакви. А и какво значение би имало толкова самият произход на тия племена, та фолкисторията се е втренчила до побъркване в тоя проблем - от прабългарските заселници отсам Дунав в днешните българи се е запазила само капка кръв; разредена.
А богът, който вижда, е Тангра; "От бога поставения кханасюбиги Омуртаг . . . беше . . . и направи жертвоприношение на бог Тангра . . . ичиргу . . ." (Мадарски надпис на великия господар Омуртаг; вж Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979, №6 на с. 123).
(следва)
През следващата седмица:
9 май - 72 години от победата над Германия през Втората световна война (1939-1945)
http://www.segabg.com/article.php?id=469761
(СССР победи и с "пеещото оръжие")
http://www.segabg.com/article.php?id=750194
("Оръжията замлъкнаха на 9 май след полунощ")
http://www.segabg.com/article.php?id=751159
("Великите мъже, които извоюваха победата")
, че тази порция шарлатания минава между капките.
