:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 111
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Бог вижда”

Великият господар Омуртаг надгражда прабългарските религиозни вярвания до пълноценна държавна религия
Кханасюбиги Омуртаг (814-831) обсъжда теологични въпроси с византийски пленници, заселени в България (вдясно). Вляво: Епископ Мануил е подложен на "мечному осуждению" ("посичане с меч") заради отказ да приеме българската държавна религия. Рисунка на л. 82 в Украсения препис на "История" на куропалата Йоан Скилица, ХII-XIII в.; Национална библиотека-Мадрид
Не са чак толкова много историческите теми, по които да е дотолкова невъзможно да се постигне единомислие, че спорещите да са готови на бой до последна капка кръв; звучи пресилено, но не е. Въпросът за религиозните вярвания на прабългарите е точно такъв - кой знае защо ожесточението при неговото обсъждане често достига кресчендо, до опити за физическа саморазправа и до ярко изразено желание за летален изход у опонента, който обичайно се възприема като най-зъл враг на цялото прогресивно човечество.

Да, вярно е, че религиозните вярвания на прабългарите са верен указател за тяхната народностна принадлежност и за техния произход - все любими теми за обсъждане в средите на фолкисторията. Вярно е също, че характерен белег за фолкисториците е бясното вторачване или във второстепенни исторически въпроси, или в недоказуеми построения, главно поради недостатъчно знания. От тази гледна точка темата за прабългарските религиозни вярвания идеално подхожда, не случайно тя е жалонна във всички фолкисторически обсъждания.

Твърде дългото встъпления имаше една-единствена цел - да покаже, че днешната ни задача е нелека не само поради малкото налични сигурни данни, но и поради насъбраните предразсъдъци; тях ще преодоляваме един по един.

* * *

Две уж незначителни споменавания у византийските автори ще ни послужат, съответно, като terminus post quem и terminus ante quem за началото на процеса на превръщане на езическите религиозни вярвания на прабългарите в стройна държавна религия; за наша всеобща радост тези две събития са разделени едва от няколко години, та по този начин началната точка на това превъплъщение се оказва твърде точно закована, според средновековните мерки, разбира се. При това новата форма на прабългарската вяра е със сигурност монотеистична, по християнски образец вероятно - ще се уверим в това по-долу, например в Пресияновия надпис от Филипи, където изразът "бог вижда" едва ли би могъл да се тълкува многопосочно.

На 17 септември 813 г. кханасюбиги Крум (801-814) под стените на Цариград въздава благодарност, в качеството му на върховен жрец и пазител на религиозните вярвания на прабългарите, към прабългарските божества - вероятно към прадедите на първо място, за помощта им при постигането на победата му над византийската войска при Версиникия на 22 юни същата година. Пред смаяните погледи на цариградчани, накачени по крепостните стени, българският велик господар най-напред извършил щедро жертвоприношение на много люде и животни, след което потопил краката си в морето, умил се, поръсил с вода войската си и преминал гордо между наложниците си, които го приветствали и възхвалявали, покланяйки му се. Разнородният характер на тази религиозна церемония ни кара да мислим, че в нея българският владетел-жрец отправя своите благодарности съвсем не към един-единствен бог, а към цялото тяхно множество и към прадедите особено.

Второто събитие, което смятаме за terminus ante quem за началото на коренните преобразувания в прабългарската религиозна система е съвместното заклеване при подписването на Трийсетгодишния мирен договор между България и Византия през втората половина на 816 г.; тогава император Лъв V извършил клетвата по български, сиреч езически, обичай, а пратениците на великия господар Омуртаг - по византийски, сиреч по християнски. Така императорът заслужил упреците на съплеменниците си, понеже под въодушевените акламации на българите сам излял чаша вода върху сухата земя, обръщал конски седла, докосвал тройна юзда, вдигал стиска трева високо над себе си, разсичал жертвени кучета и произнасял клетвените думи на старобългарски. След това българските пратеници произнесли своята клетва над кръст и евангелие. Разказите на византийски летописци за това потресаващо събитие - и на Теофан Изповедник, и на Йосиф Генезий, и на патриарх Никифор, и на Неизвестния летописец, чието сведение основно приведохме в разказа за заклеването - свидетелстват недвусмислено, че това взаимно заклеване оставя неизгладим спомен у съвременниците. И понеже то вероятно ще да е станало по искане именно на българската страна, сме принудени да направим и съответния извод.

Впрочем, началото на процеса на коренни преобразувания в прабългарските религиозни вярвания може да бъде уточнено още малко. След събитията под Цариград от есента на 813 г. и до смъртта си на 13 април следващата година великият господар Крум не би имал физическата възможност да се занимава с друго, освен с подготовката на грандиозния си нов поход, може би решаващ, срещу византийската столица. В остатъка от 814 г. и, на практика, през цялата 815 г. поради сложни вътрешнополитически събития, на които ще се спрем друг път с голямо нетърпение, границата между долната и горната дата на началото на религиозните преобразувания в България се събира критично в самата 816 година; при това нека ни е позволено предположението, че именно заклеването по време на подписването на Трийсетгодишния договор може да е поводът, използван за да се положи това начало.

* * *

Определянето на източниците, които възбуждат процесът на възникването на идеята за преобразуването на прабългарските религиозни вярвания и издигането им до стройна религиозна система не може да е затруднително; продължителното съседство и многостранното общуване със съседна християнска Византия веднага ще ни даде тия източници. Съществен метод за утвърждаване на новата прабългарска религия (да, именно нова е тя; промените в нея, както ги виждаме ние, са били толкова значителни, че новата държавна религия в България трябва да се определя именно така; вж и втората част на този текст) е противоборството й с могъщото християнство, превърнато по чудесен начин от престъпна противодържавна идеология в държавна религия в една само нощ в самия край на живота на император Галерий (вж Свързани текстове във втората част). Тази битка, може би интуитивно, започва още великият господар Крум; макар изворите за тези събития да са достигнали до наши дни в сравнително късни редакции, техните автори едва ли си измислят, макар думите им да "носят върху си печата на твърде очевидно религиозно усърдие" (по сполучливия израз на Васил Златарски, употребен по друг повод); само може малко да са променени тези сведения, но същността им едва ли подлежи на съмнение. Точно в противоборството с държавната религия на съседна Византия, изповядвана и от някаква част от новопостъпилите обитатели, предимно славяни, при многобройните усърдни и значителни присъединявания на земи към България след началото на IX в., се ражда и създава новата държавна религия в България. В тая връзка ще е добре да припомним една твърде близка историческа успоредици - непосредствено преди да наложи християнството в държавата си, княз Владимир Святославович (970-1015) също полага неимоверни усилия за да приведе разпокъсаните езически религиозни вярвания на подвластните му славянски племена към съвременните изисквания за стройна държавна религия (вж Свързани текстове във втората част).

И в Синаксарния разказ за погубените от кханасюбиги Крум и наследниците му византийци, и в Станиславовия пролог, и в Житието на 15-те тивериуполски мъченици, написано от Теофилакт Охридски, подробно се разказва за теологичните спорове с християните, за осъдените на "мечному осуждению" (вж Изображение) византийци; и всичко това с благородна цел - за приспособяването на едни религиозни вярвания за нуждите на нова държавна религия; точно това, което ще направи половин век по-късно княз Борис-Михаил, налагайки една още по-нова държавна религия - християнството.

Днес знаем, че усилията на великите ни владетели от първата половина на IX в. ще се окажат безплодни; но това не ги прави по-малко самоотвержени и героични.

* * *

Изразът "бог вижда", употребен трикратно при това в надписа от Филипи, изсечен след похода по присъединяването на Родопите, поречието на Струма и на част от Беломорското крайбрежие на Тракия и Македония към България през 837838 г, е несъмнено показателен. Него ще възприемаме като крайна дата по преобразуването на прабългарските религиозни вярвания в стройна монотеистична религиозна система; така ни повеляват сведенията в писмените извори, но и археологическият материал (вж втората част на този текст).

Но още сега ще е добре да предположим кой ще да е този бог, който вижда. Напоследък неизброимо множество фолкисторически писания се нароиха по въпросите на прабългарите и на техните религиозни вярвания; все с надеждата да ни убедят в предварително предпоставени и политически оцветени тези. Не, не трябва да бъда разбиран погрешно; историческата истина трябва да се търси задължително, неуморно, непрекъснато и с всички законни средства, даже мога да приема и част от незаконните. Само не мога да се съглася с измамния подход на подставени и платени отвън "изследвачи".

И още две уточнения преди края: прабългарските религиозни вярвания са синкретични също както самите прабългари са смес от различни по произхода си племена - и тюркски, и ирански, и вероятно още някакви. А и какво значение би имало толкова самият произход на тия племена, та фолкисторията се е втренчила до побъркване в тоя проблем - от прабългарските заселници отсам Дунав в днешните българи се е запазила само капка кръв; разредена.

А богът, който вижда, е Тангра; "От бога поставения кханасюбиги Омуртаг . . . беше . . . и направи жертвоприношение на бог Тангра . . . ичиргу . . ." (Мадарски надпис на великия господар Омуртаг; вж Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979, №6 на с. 123).



(следва)





През следващата седмица:

9 май - 72 години от победата над Германия през Втората световна война (1939-1945)

http://www.segabg.com/article.php?id=469761

(СССР победи и с "пеещото оръжие")

http://www.segabg.com/article.php?id=750194

("Оръжията замлъкнаха на 9 май след полунощ")

http://www.segabg.com/article.php?id=751159

("Великите мъже, които извоюваха победата")

19
24382
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
03 Май 2017 20:44
За надписа от Филипи, уместна е тезата, че онзи бог, който "вижда", не ще да е християнският. Но да се твърди, че Омуртаг е произвел пълноценна държавна религия е прекалено. Ако беше пълноценна, нямаше да изчезне след по-малко от половин век.
04 Май 2017 02:23
„Бог вижда” във всички религии.
04 Май 2017 06:22
"Великият господар Омуртаг" в ролята на Аменхотеп IV....Полетът на фантазията на този хахо очевидно не знае граници. Албатрос с каскет. Но пък анонсът за другата седмица е толкова обещаващ: ...(СССР победи и с "пеещото оръжие", че тази порция шарлатания минава между капките.
04 Май 2017 10:22
На всички велики господари и велики господарки


пп - само дето не разбрах в какво се изразявала стройността на "стройна-та държавна религия"?
04 Май 2017 11:28
Бог не само вижда, той/тя е ф състояние да следи полета на фсяко отделно взето врабче 24/7, обаче масивната чистка, която предприе ф средите на врабчетата ме води до заключението, че за него/нея тези фтичета имат ниска развлекателна стойност.
04 Май 2017 12:10
от прабългарските заселници отсам Дунав в днешните българи се е запазила само капка кръв; разредена.


Да, бе !
Според Божидар Димитров, дори най-многобройният народ, траките, в един момент взели , та се изпарили.
Противно на нашите историци-генетици, Турция налага своята измислена националност над 90 млн. свои поданици и на още толкова тюркоговорящи.
А Суртанатът на османлиите в Кония е наброявал едва 40 - 50 000 правоверни ... някога.
04 Май 2017 12:55
"Исус те гледа" (както във вица)
04 Май 2017 14:36
Тов.Петрински
Тов.Кошка
КомПартията
05 Май 2017 00:37
SAKI 04 Май 2017 14:36
Тов.Петрински
Тов.Кошка
КомПартията

Ааа тов. Котка не го барай.
Аз имам различно мнение за прабългарите и религиите, но считам , че Петрински е написал интересна гледна точка и статия.
05 Май 2017 00:41
Удивително е колко смели разсъждения се правят в българската историография на базата на повреден и нечитаем надпис - този от Мадарската колона.

1) [Κανα συβηγη] Кана субиги
(2) Оμου[ρταγ ο εκ Θεου ] αρ- Омуртаг от бога владе-

(3) ХОΝΟ (О или Θ [ …… … ] ΗΤ тел . ....беше ...

(4) О ωΔ [………………… κε επυησ]Ν и направи жертвоприношения

(5) ΘΥО[ηαν ησ τον θεο]ν ΤА на бога Та-

(6)ΓΓΡΑν ……………………………ΗСН нгра ………... ич-

(7) ΓΥΙΡΓ [ου κολοβροσ ]…....…ΓΧΥ иргу (коловър/боил).

(8) ΤΥΓ …………………………… ΡΗΕ

(9) ПІ ……………………………… ΡΥСΕ

(10) К ………………………………… ΑΒΑ

(11) …………………………………… ΝΚΑ

(12) …………………………………… ΝΕΝ

Надписът е доста оспорвана възстовка и всичко освен думите "Ому(ртаг)", "архонт" и "Тангра-н"(в случай, че е Тангра във винителен падеж) са пълни съчинения, вкл. възстановката на "бог" (theo)n пред "Тангра". Ако предложението на Бешевлиев все пак е вярно, то разъжденията за някакъв Тангристки монотеизъм увисват във въздуха. Неясна е необходимостта от изписването на "бог" пред името Тангра, ако той е единственото божество. С така употребеното "бога Тангра", би могло да се изтълкува, че въпросното божество е САМО едно от почитаните божества в държавата, та е било нужно да се напише, че е бог.
Още повече, че нищо не гарантира, че Тангра в надписа обозначава име или еквивалент на познатия ни от източните степи тюрко-алтайски "Tengri Khan" , "Turk Tengri" (от надписа на Билге) или монголския "Tngri-yin" от времето на Гуюк (13 в.) С познатия ни тюрко-монголски степен тенгризъм, би трябвало да предположим обратното - че "тангра" в случая означава "божество", а името на въпросното божество не се е запазило в надписа по модела Gok Tengri, Daichin Tengri (червеното божество на войната), Ай Тенгри (луната) и други. В този случай , ако приемем поне смисъла , предложен ни от Бешевлиев, ще трябва да приемем, че Омуртаг е предложил жертва на конкретно божество, чието име не се е запазило, a "тангра" е просто запазилата се съставка, обозначаваща божествеността му.

Цитираното от Петрински ЖИТИЕ на 15-ТЕ ТИВЕРИУПОЛСКИ МЪЧЕНИЦИ, също подкрепя тезата за многобожие, зер авторът , Теофилакт говори за много, а не за едно единствено божество у българите:
Но понеже варваринът настоявал да го принуждава да кусне от идоложертвените, човекът, обзет от божествено дръзновение, велегласно изповядал, че той като християнин служи на истинския бог, който сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо... А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони... И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на велелепието им, слушай – и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги и подвластни не само на бога, но и на нас, човеците.
Обритаг не можал да понесе всичко това спокойно, но разгневен (какво друго може да се очаква от една варварска и кръвожадна душа), заповядал да го бият без милост.
"Не унижавай, казвал, нашите богове. Че тяхната сила е голяма за доказателство служи това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава. Защото, ако твоя Христос беше истински бог, без друго би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, защото му служите и му се кланяте".

В Житието на Св. Климент, Теофилакт повтаря тезата, че българите почитали небесните тела като богове:
".... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва (на) кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна

Разбира се, няма как да сме сигурни , че Теофилакт предава вярно предполагаемия разговор на Кинам в Омуртаг. Предвид жанра - житие , по-вероятно е да не го предава напълно вярно, а по-скоро това е агиографски литературен топос. Но чрез Теофилакт ние разбираме, че за ромеите българите до Покръстването са били многобожници и езичници, почитащи много божества, а не едно, като сред тях били "Слънцето, Месечината и други звезди".
(следва).
07 Май 2017 23:42
Що ли не е казал Теофилакт направо "бог Тангра", а ми се е заобяснявал ...
А богът, който вижда, е Тангра

Как пък един древен историк не спомена, че Българите вярвали в бог Тангра
Лъв V извършил клетвата по български, сиреч езически, обичай, а пратениците на великия господар Омуртаг - по византийски, сиреч по християнски
И сега, начините по които се кълнем не са християнски, значи ли че сме езичници ?

Последно, г-н Петрински и останалите разбирачи историчари, пра... таковата, българите с дръпнати очи от жълтата раса, ли са -- такива като музейния ичъргубоил Мостич или са от бялата -- така както са изрисувани -- Омуртаг / Муртраг е изрисуван като рус бял мъж
07 Май 2017 23:42
Вярно е също, че характерен белег за фолкисториците е бясното вторачване или във второстепенни исторически въпроси, или в недоказуеми построения, главно поради недостатъчно знания.
Един не-фолкисторик и не бясно вторачващ се в историческите въпроси, поради многото му знания -- професор Златарски написа “История на българската държава” с приложени карти, по които България никога не е владеела Тракия и Македония.
Когато Стамболийски протестира срещу несправедливото разпокъсване на България при Ньойския договор, съюзниците-победители му казаха да прочете книгата от “бащата на българската история” – професор Златарски.
Ашколсун на не-фолкисторика професор Златарски -- достоен ученик на Константин Иречек, който само за 1-2 години успя да изучи българската история и на 21 години да натамани дисертация със скромното наименование "История на Българите".
07 Май 2017 23:43
Моля не-фолкаджиите историчари да ни обяснят тези сведения

1. Съществува карта съставена в IV век от Св.Йероним (331-420), въз основа на орографската дейност и картите на владиката Евсевий Кесарийски(270-338), наричан баща на църковната история, върху която ясно личи името на нашите земи в античността - Vulgaria. За съжаление картата е достигнала до нас чрез късен препис (от XII век) и науката не я възприема като извор, въпреки податките за коректност на преписа (не съществува нито едно друго несъответствие от възприетия историографски модел).

2. Карта на Света от VI век от Анонимен равенски космограф, с отбелязан върху нея етноним "bulgare", придружена от следния текст "Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant..." - "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух.

3. В своите трудове българският историк д-р Ганчо Ценов привежда огромен брой факти в потвърждение на ранното присъствие на българите на Балканите /23., 24./. Ето някои от тях:
--- "В тая година (494 г. !) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек", Теофан, p.143 /24.
(Трябва да си много сляп византийски император, за да не забележиш предвижване на пришълци българи от земи оттатък Дунава /от Приазовието, от Кавказ, или може би от Китай ?/ чак до Тракия. Как се преминава Дунава и проходите на Хемус /където има римски военни кастели/, и се стига до Тракия така лесно "нападат и се отдръпват, преди да ги забележи човек"!?)
--- "A.C. 499. Aristus Illyricianae doctor militiae... contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum... interemta sunt" - "499 г. (!). Арист, военачалникът на илирийските войски... тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при река Цурта, където бяха убити повече от четири хиляди наши." Комес Марцелин. (Значи пришълците българи не само преминали степите, не само преплували Дунава незабелязано, не само преминали охраняемите проходи на Хемус и навлезли в Тракия незабелязано, ами били толкова много, че изклали 4000 римляни !? За да се справят с такава голяма римска войска и то на територията на империята, то българите очевидно не са отскоро по тези земи. )
--- Ето какво разказва Теофан за 538 година: "В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други."
По нататъка се разказва накратко следното - Първоначално българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели едва една шепа хора! Цели две български войски, начело с цели два български княза водят военни действия във Византия и побеждават ромейската елитна армия на нейна територия!
И Теофан, както и по-ранният хронист Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на "тракийската" благородническа титла РЕКС, РИХ. Няма обяснение, като как "монголоидните прабългари" носят "тракийска" титла още в 538 година и продължават да я носят в VIII век?
Просто е учудващо, как при наличието на подобни сведения, може да се твърди, че в V и VI век българите живеели в юрти някъде в Приазовието, Кавказ, Азиатските степи или пък в Монголия. Наистина, възможно е и там да са живяли българи (голяма част от сънародниците ни са прогонени от Александър, сетне и от Траян) но въпросните източници говорят ясно, че става дума за българи, живеещи на Балканския полуостров!

4. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното: "Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.

5. Съществува един древен български документ, който е известен на науката още от 1866 г. в достигналите до нас три средновековни преписа. Учудващото е, че този извор е публикуван многократно под упорито погрешни и меко казано измислени имена от доста "светила" в българската историческа наука. Става дума за фамозния "Именник на българските ханове"[30], издаван до сега под подобни заглавия, въпреки че в него не се говори за никакви ханове! Та в този докумен, след като се изброяват имената на петима владетели /Авитохол, Ирник, Гостун, Курт, Безмер/, черно на бяло пише следното: "...сии .Е. кънязь дръжаше княжение об оноу страноу доуная летъ .Ф.И.ЕI. остриженами главами. и по томъ приде на страноу доуная исперихъ кнзъ тожде и доселе...". Превод по М.Москов: "Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега." За всеки непредубеден читател става ясно, че владетелите /никакви ханове!/ преди Аспарух са управлявали от "оттатък Дунава", сиреч в Дакия, в II век. Представителите на академичната наука обаче, заради презумцията, че българите са тюрко-монголски пришълци, продължават да бълват разсъждения от рода: ""Оттатък Дунав" следва да се разбира не пространството около левия бряг на реката, а заеманите от прабългарите територии в Средна Азия (II-IV в.) и в Приазовието (V-VII в.)." [31. стр.19] Късогледство граничещо с безочие ! Нищо не може да оправдае представителите на академичната историчарска наука, които така безцеремонно заблуждават обществото с измислиците си, още повече, като се има предвид и следният много съществен факт - името на Аспарух е записано в документа по два начина, един от които е ЕСПЕРЕРИХ ! Явен белег, че българският владетел Еспер (Аспар, Еспор) е носел "тракийската" благородническа титла РИХ !
Още нещо съществено - първият владетел от списъка най-вероятно започва да царува в Дакия по времето, когато под натиска на вътрешни въстания и външни освободителни войни император Марк Аврелий е принуден да прави големи реорганизации в диоцеза - 168 г. (168+515=683 г. - когато Аспарух мести столицата си отсам Дунав в Свещената бащина земя, напусната от българите по времето на войните с император Траян)! Вероятно именно около 168 година частично е възстановена българската държавност (със столица в Дакия) след като българските земи за били завладяни от Траян в 106 година, при победата му над българския владетел Децебал.
Не е ли известно на уважаемите учени занимавали се с древна българска история, че сред "траките" даки е съществувало социално деление на две основни касти? Външните различия между членовете на отделните групи са били именно прическите - едните са поддържали косата си дълга, а другите са бръснели главите си !
И не на последно място - още Херодот споменава за "скитския" народ на име "Остриганите глави".

6. В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп (Оказва се че при Бурса имало Олимп ) към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия."

Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.

7. В автобиографичното житие на Св.Кирил, известно под името Солунска легенда/10./, самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия! Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения /от първа ръка!/ ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Курила /Вулфила/ "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука / пълно сходство на кирилицата/ и превел Светото писание на "готски" за "готите" населяващи по това време Мизия,
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.
В тая връзка нека споменем какво казва Паисий (когото всички много обичаме, но малко четем и го мислим едва ли не за изкуфял, а същия е имал достъп до книги, които гърците сетне горяха) за времената на IV век:
"По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари."/28. стр. 55/. Всъщност, гърците добре са знаели за какво става дума, но както видяхме в горната точка 6., избягвали са истинския простонародно наименования "българи" в своята канонична литература.
Според историка на "готите" - "готът" Йорданес, живял по времето на описаните в историята си събития (отново сведение от първа ръка) - готи и гети е един и същи народ. Нещо повече - той нарекъл своята "готска" история "Getica" ! А както знаем, гетите са един от най-големите "тракийски" народи, който е населявал Мизия. Всъщност това обяснява и наличието на "готи" в Малоазийска Кападокия, от където е родом Св. Кирил -- големи компактни групи от "траки" многократно са заселвали различни области на Мала Азия. В средновековието в Кападокия е засвидетелствано наличието на две български държави и множесто други български поселения!

8. Както вече стана дума по-горе, българските Възрожденци са ползвали недостигнали до нас източници /повечето унищожени в началото на 19 век от българофоби/. В своя "Неделник" /"Кириакодромион", "Софроние"/ българинът Стойко Владиславов /Софрони Врачански/ пише на "просто-Български" език следното: "Втори бой направил цар Константин с Византия /Цариград/, и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име." Тези Софрониеви думи предизвикват със сигурност снизходително веселие сред "специалистите", които по правило, приемат българските Възрожденци за "наивници", сиреч фолкисторици в попрището История. Но ако вземем предвид многото подобни свидетелства за българско присъствие на Балканите от най-древни времена, то ще се окаже, че истинските комици в историографията са именно "специалистите".

9. "Специалистите" явно не са чели сведението на анонимен автор, който говори за старините на Цариград, и за водопровод, прокаран от Константин Велики. Според това сведение, акведуктът вземал води от територията на България. Ясно се вижда на картата, че дългият 150 км водопровод взема води от района на град Визе. Град Визе е столицата на последните одриски /"тракийски"/династи /парадинасти/. Следователно анонимният автор слага знак на равенство между земите на одриската столица Визе и България. На същата карта е показана и каменната стена, която император Анастаси изгражда през 515 година, за да защити Константинопол от българите. Всъщност тази стена се явява очевидно границата между Византия и България в началото на VI век.

10. Цитат от речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор /Константинопол 09.08.681 година/ от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса . Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още от начало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли."
Оказва се, че Константин Погонат не воювал с Аспаруховата гола и боса орда в някакъв си блатист Онгъл, а воювал с България!

11. В хрониката на владиката Йоан от Никиу /живял в VII век/ Мизия е наречена "провинция България". Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България. H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378 /43. - стр.33/
07 Май 2017 23:44
Или да ни обяснят тези сведения, не-фолкисториците

" ЙОАН МАЛАЛА, ( V - VI в.) ”Хронография”; ГИБИ; Том II; София 1958г.; с. 206; превода на български е по изданието Ioannis Malalae Chronographia, rec. L. Dindorf, Bonnae, 1831.Цитат №21
1. Войската на Ахил
И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.

Малала е сириец, (491 и починал през 578) живял във време когато българите все още не са били заплаха номер 1 за Византийската империя, та да бъдат толкова легендаризирани. Освен това, като византийски служител, той не е имал никаква мотивация да сочи "автохтонност" на българите, защото това би им дало право да претендират че именно те са законно на тази земя, а ромеите са чужденци и натрапници.

Йоан Цецес (XIIв.).
”…с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида,
чийто известен родител беше Хирон философа.
Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци.
Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин.
…Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело.
А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч,
той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар.
…Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”

Защо ли и той така мисли? Както също и Константин Хармониак.

Евсевий Хиероним
Е. Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите;ЛИБИ; София 1958г.; Том I;с.221; превода на българското издание е по Die Chronik des Hieronymus, Berlin 1956.Цитат №31
Градовете и провинциите в Тракия и Илирик
... Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня; К. К.),
провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.

Хм, гледай ти - какви глупости пишат тия стари фолк - хронисти...

ДИОН КАСИЙ, (II-III в.),”Римската история”;ИИТМ; с.375; превод на български Б.Геров по изданието Dionis Cassii Cocceiani Historia Romana, rec. L.Dindorf-J.Melber, vol. I-III,Lipsiae, 1890-1920.Цитат №44
LI 22, 6-8. Тези (от траките), които живеят отсам реката (Дунав) и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните жители. Ония пък, които пък живеят отвъд Истър, (Дунав) са наречени даки, било че някои от тях са гети, било че са от дакийското племе, което някога е наслявало Родопите.

И как са се наричали сами тия местни жители - мизите, дето не са се наричали мизи? Обърках се.
... пък даките се наричали "даки" защото някога били населявали Родопите?!? А сега де? Обяснете ....


СХОЛИИ към Аристофан; ”Птици", 31 (за същия):
Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе. Теомп в "Тисамен" наричаше баща му Сака, а самият той го наричаше мизиец.

Какво ни се казва -- средноазиатските саки били траки!?! Абе това да не е някаква интерполация на български агенти "автохтонисти"? Или е анахронизъм и незнание на автора? Баси!...

Не само исторически извори, топоними и хидроними показват тракийското присъствие в Кавказ. Ценни данни получаваме също от областите на археологията.В богатото древно погребение от Триалети, Грузия са намерени тракийски артефакти. Това за съжаление не се споменава от повечето учени, изключение прави Ралф Ходинот, който в книгата си за траките споделя важната информация.

На северното Черноморие е съществувало дълго време Боспорското Царство.През 1837 година бе разкопана гробницата на цар Рескупорис. Името му говори за тракийския му произход, а и самия погребален монумент е изграден по същия начин както куполните гробници в Тракия. Преди Рескупорис на трона са седели други благородници с имена като Котис, Реметалк, Спародок, Берисад, Реметалк, Аспург...Тези тракийски царе са ползвали същите тамги, които се срещат и на територията на България.

КВИНТ К. РУФ (I век)
"…скитите, които населяват земите отвъд река Танаис, наближаваха, повикани на помощ от Бес… Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

Виж ти! - бактриани в Европа през I век...

СТАРОРУСКИ ЛЕТОПИСЕЦ ОТ 1627г.; съхранява се в НБКМ под №774; превод от руски на български език Константин Каменов
”При сем Константине царе придоша блъгари чрез река Дунав к братьем.”."(При този цар Константин (Брадати ;Погонат)при своите братя дойдоха българите през река Дунав).

Хм..., това трябва да означава българите, които са се заселили южно от Дунав през предходните два века. Няма начин да са траките. Не може да бъде, защото е невъзможно, според българските не-фолк историчари

Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян от края на 1199г.;ЛИБИ; София 1965г.; Том III; с. 308-327; писмата са по изданието на Иван Дуйчев; Цитат №80 (откъс)
”До знатния мъж Йоаница.
…Когато чухме, че твоите прадеди са произхождали от знатен род из град Рим и ти чрез тях си получил благородството по кръв, а така също и за искреното ти чувство на преданост, което изпитваш към римския престол като по наследствено право, ние вече отдавна бяхме решили да изпратим писма и пратеници…”

Съвременникът на Симеон, арабският историк Табари дава едно прелюбопитно сведение. Според него Симеон заявил на жителите на Константинопол, че градът, съответно и империята "били царството на неговите прадеди".


ЕВАГРИЙ СХОЛАСТИК ( VI в. ), ”ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ”;ГИБИ; София 1958г.; Том II; с.263; българският превод е по изданието The Ecclesiastic History of Euagrius With the Scholia, London 1898. Цитат №90
”…Хуните, преди наричани масагети, които преминали през Дунав без никой да може да ги отблъсне…”(Масагетите пък преди били наричани кимерийци и т.н....)

Хуни - масагети!?!

Кои са тия хуни.


ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ, (VI век), ”История на войните”;ГИБИ; Т.II; София 1958г.; с.138-141; българският превод е направен по изданието Procopii Caesarriensis Opera omnia, rec. J. Haury (London – New-York 1914-1940); Цитат №2; (48. ред)
Вести за утигури и кутригури.
… В старо време голямо множество хуни, наричани тогава кимерийци, населявали областите, които току-що споменах (около Азовско море). Над всички господствал един цар. Веднъж на един техен цар се родили двама синове. Единият на име Утигур, а другият – Кутригур. След като умрял баща им, те разделили властта помежду си и дали имената на своите подвластни, така че дори до наше време (средата на VI в.) едните се наричат утигури, а другите – кутригури. Те всички живеели там, имали във всичко общи обичаи и не се сношавали с людете, които живеели отвъд езерото и неговия отток.

А къде са живяеели тия хуни - кимерийци?

ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ, (VI век), ”История на войните”;ГИБИ; Т.II; София 1958г.; с.141; българският превод е направен по изданието Procopii Caesarriensis Opera omnia, rec. J. Haury (London – New-York 1914-1940); Цитат №3
(46. ред) Продължение на Кавказките планини в Тракия и Илирия.
Едни от разклоненията на Кавказките планини са обърнати на север и запад и достигат до (земите на) илирийците и траките, а другите са (насочени) към изток и юг и достигат до самите проходи, по които обитаващите там хунски племена навлизат в земята на перси и ромеи.

За кой Кавказ става въпрос, че нещо не ми е ясно?

А това пък е за най-известният хун - великия Атила:

ПАСХАЛНА ХРОНИКА, (VIIв.); ГИБИ; София 1960г.; Том III; с.72-73; българският превод е по Chronicon Paschale, ed. Bonn. – Migne, PGr, XCII, col. 14-1129. (На различни места са запазени приписи, датиращи от Xв. до XVв.. Превод на български език В. Тъпкова-Заимова); Цитат №101
307 олимпиада ; индикт III.42,Консули: император Валентиниан, за седми път, и Албин (отговаря на. 450 г.) През царуването на императорите Теодосий и Валентиниан Атила от рода на хуните гепиди с многохилядно множество тръгнали на поход срещу Рим и Константинопол. Чрез един пратеник – гот той известил следното на Валентиниан, император на Рим: "Моят и твоят господар Атила ти заповядва чрез мен да му приготвиш дворец."

МАЛАМИРОВ НАДПИС,(IХв.);”Първобългарски надписи”; София 1979г.; с.127-128; написана и текстовете разчетени от В.Бешевлиев; Цитат №97
”(Кана субиги Маламир) от бога архонт: дядо ми Крум намери с нас тези произведения (?). Баща ми Омуртаг, архонтът, като сключи 30-годишен мир, добре живя с гърците и отначало и аз добре живеех, но гърците опустошиха нашите земи и архонтът Маламир, който управляваше заедно с капкан Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите на гърците и придоби всякаква слава и дойде във Филипопол и гърците избягаха и тогава капкана Исбул, заедно с прославения архонт, направи среща с филипополийците.”

Та, траките тогава вече били изчезнали, викате?

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, ( IV в.), "Готските игри";”Руские древности”; т.IV; с.139; превод на руски граф Толстой и Кондаков; превод от руски на български език Константин Каменов; Цитат №119
"…след пиршеството, развлеченията бяха музика, песни, театрални представления и латински словославия. На шестия ден на празника се устрои закуска, на която се показаха сините, зелените, българите и разни чужденци; фаргани, хазари, агаряни и Франки; всички се явиха в национално облекло, народни горни дрехи ковади."

...Българите (споменати като една от римските партии!) и "разни чужденци"?!?


ХЕРОДОТ, (V в. пр. Хр.), ”История”; КНИГА ЧЕТВЪРТА; София 1990г.;част II;с.10; превод на български Петър Ангелов Димитров; преводът е направен по нглийското издание Herodoti Historiae Ed. C. Hude, V. I, Oxford university press, 1908 и френското издание Herodote, Histoires ”Les belles lettres”, Paris, 1925-34; Цитат №163
"ДАРИЙ В СКИТИЯ"
(5. ред) Както разправят скитите, народът им бил най-младият от всички народи, а произходът им бил следният. Пръв на тази земя, която тогава била пуста, се родил мъж на име Таргитаос; разправят, че родителите на този Таргитаос били Зевс и една от дъщерите на реката Бористенес (дн. Днепър ) (Не е логично да разправят такива работи ако са пришълци от Азия. Тогава?) - на мене не ми се вярва, но това говорят. От такъв някакъв род бил Таргитаос и той бил имал трима синове - Липоксаис, Арпоксаис, Колаксаис, който бил най-малкият от тях. По време на тяхното управление от небето се понесли златни предмети - рало, ярем, сагара (двуостра скитска секира) и чаша, и паднали на скитската земя; пръв ги видял най-старият и се приближил, за да ги вземе, но с приближаването му златото се запалило. Той се отдръпнал, вторият брат се приближил и отново се случило същото. Златото се запалвало и ги отблъсквало, но когато третият брат се приближил, то угаснало и той си го занесъл вкъщи. Поради това знамение по-старите братя се съгласили да предадат цялата царска власт на най-малкия си брат.
{6. ред} От Липоксаис произлезли онези скити, които по род се наричат аухати; от средния брат Арпоксаис - скитските родове, които се наричат катиари и траспии; а от най-малкия от тях, от царя - родът, който наричали паралати. Всички тези родове били назовани с името сколоти: елините ги нарекли скити според прозвището на царя им.
(7. ред) Ето такъв, твърдят скитите, бил произходът им и общо, откакто били произлезли от първия им цар Таргитаос до нахлуването на Дарий в страната им, се изминали нито повече, нито по-малко от хиляда години.

Това означава, че според самите скити възникването на народа им и царуването на Таргитай се отнасят към 1512 г.пр.Хр. Това е повече от три века преди Троянската Война и приблизително времето на Тутмос III и хетския цар Телепин, и вероятно предшества нахлуването на ариите в Индия. Каситите са завзели Вавилон преди по-малко от век, евреите още не са излезли от Египет, Кносос на остров Крит още не е разрушен, а династията Шан все още царува в Китай. Няма що-млад народ са. Ако обаче това е истина, то тогава скити и кимерийци различни народи ли са, предвид на идентичната им археология?
Ако пък не са различни, това ще рече, че именно кимерийци са завладяли Бактрия преди мидийците и персите. Все въпроси, въпроси ....



СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),”ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата ”География” е по руското издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов, Елена Демирева, Васил Арнаучков и Константин Каменов; Цитата № 180
книга XI; VIII;с.484
4. Саките извършвали набези подобно на кимерите и трерите; едни набези са по-далечни, друг път на по-близко разстояние. Така те завзели Бактриана и най-добрата земя в Армения, на която оставили и своето име - Сакасена. Те дошли чак до страната на кападокийците, в частност до тези, които обитавали при Евксинското море и сега се наричат понтийци.

СТРАБОН, (I в. пр. Хр. – I в.),”ГЕОГРАФИЯ”; българският превод на 17-те книги на страбоновата ”География” е по руското издание; Москва 1964г.; превод от старогръцки Г.А. Стратановски; превод на български език Димитър Чиликов, Елена Демирева, Васил Арнаучков и Константин Каменов; Цитат № 188
книга VII; II;с.268-269
2.Посидоний справедливо критикува историците за тези изказвания и прави сполучливо предположение за това, че кимврите като разбойническо и скитническо племе, отишли на поход дори до областта Меотида; от тях и Босфора е получил названието "Кимерийски", както и "Кимвърски", тъй като гърците наричали кимврите кимери (виж Теофан - кимерите, кутригури и утигури; К.К.)
Той говори също така, че бойите живяли преди това в Херкинския лес, а кимврите проникнали в тази област, но били отблъснати от бойите и се спуснали към Истър, към страната на скордиските галати, след това - в областта на тевристите и тавриските (също галати) и накрая - към страната на хелветите - племе, богато на злато, но мирно. Когато хелветите видяли, че богатството, придобито от кимврите чрез разбойничество, превъзхожда тяхното собствено, то те (особено племената тигерени и тоихени) дошли до такава възбуда, че се вдигнали заедно с кимврите.

Е ли кимври и кимери е едно и също,


Изразът "TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA" на Теофан и Никифор не означава "Старата и Велика България", а "Древната и Велика България". Какво може да накара един византийски хронист, живеещ със съзнанието че е потомък на Ромул и Рем (пък още повече и за потомък на Агамемнон ако се смята), да нарече една страна "Древна"? Пък и "Велика / Голяма" при това! Ако се има предвид, че според римските предания (на които всички са вярвали), Рим е основан около 750 г. пр. Хр., а даже и за отправна точка на това "древна" да се взима възрастта и спрямо Рим като империя, което е при Цезар, сиреч след 45 г. пр. Хр., когато Цезар печели гражданската война и става самодържец в Рим, това си е една доста почтена възраст, за някаква си "варварска" хунска държава.
Помислете над това.

Св. Паисий: "Гърците наричали българите готи"
Същото го пише и в сръбската историография, Фердо Шишич (с.188)::
В средновековна Сърбия името "гот" е означавало българин. Така синът на Стефан Неман, крал Стефан Първовенчани, в биографията на своя баща пише: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава

Френският свещеник Фулко пише за първия кръстоносен поход:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”

“Големият византийски хронист Йоан Зонара, живял през ХІІ век, написва своята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време, като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала, Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история. С него се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Ето от този речник:
Хемус – име на планина
Гепиди – лонгобардите, като че ли са потомци на гетите, даките и печенегите.
Еврос – река в Тракия (Марица)
Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.
Пеонци – латинско име или тракийският народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А пеонци са сега българите.
Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.
Бележки под черта в том ХІV на “Изворите за българската история” където е поместен речникът на Зонара: “Пеонците били от трако-илирийско потекло. Живели са в древна Македония и Тракия. У средновековните автори често името пеонци се отъждествява с панонци, т.е. жителите на двете провинции Панония, които обхващали днешна Унгария.”

И още въпроси .... Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata), писал през VII в. сл. Хр.,на два пъти заявява, че склавинските народи от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са били наричани гети, т.е. траки.
Това насочва към предположението на някои историци, че траки и славяни са сродни народи. И обяснява за "най-многобройния народ след индусите" Словените и сега са най-многобройния народ след индусите, отчитайки това, че Китай е с повече народи отколкото ЕС


Чакаме обяснения, г-н Петрински и останалите историчари. Обяснения защо пренебрегвате тези писания, не ни ги известявате, а изборно подбирате източниците си за да я карате по дисертацията на 21 годишния Иречек.
Дали само защото ще се окаже, че някои професори не трябва да са професори ... и заради това мъчите цял народ

Историята на България не е само ваше дело -- на "професионалистите историци". Тя е всенародно дело и всеки има право да изследва и да задава въпроси, в т.ч. и да смее да спори с професионални историци, всеки. Мислите си че е остроумно присмехулничеството като наричате сънародниците си фолкисторици. Напротив -- историк от народа звучи честно. И вместо да им се присмивате, отговорете им смислено, без да криете нищо писано от многобройните източници и да натаманявате истории.
Съберете всичко знайно писано, проверете по 10 пъти, съберете истината и ни я кажете. Защото не ви вярваме. Нито купуваме книгите ви по книжарниците, виждайки че са от професионален български историчар от Иречеко-златарската школа -- чиито истории приоизведоха решение по време на Ньойския договор с което загубихме земи.
И продължавате да натрапвате на цял свят че сме пришълци ( някога, това пак ще ни доведе беда, вече и турците взеха да се пишат потомци на местни ) въпреки многобройните свидетелства за обратното. Съветвам ви да изчетете Чилингиров. И разясненията му за имената на местностите в древна Гърция -- познати нашенски имена ....
08 Май 2017 03:01
"Нали, ако имаше нашествие на чужди народи ( българи ) в землището ни щеше да се наблюдава рязка промяна на материалната култура, погребални ритуали, топонимия, а и не на последно място обичаи. Такава промяна обаче няма, старите българи погребват мъртвите си така, както са правели траките по времето на Херодот. До боецът са се полагали конят му, а в някои случаи и куче. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се практикува в нашите земи още през Каменната епоха и е типична за траки . Житните ями на старите българи са познати на траките още от най-дълбока древност. Тракийските криви рефлексни лъкове са типично оръжие и на старите българи, а поне пет тракийски вида остриета на стрели се ползват от старите българи.

Нашите рала, брани, дикани, а също и пастирските атрибути са от тракийски произход, това се знае много отдавна от етнолозите ни. ( Н.Колев, Българска Етнография, N.Kolev, Spuren aus derKultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter InternationalerThrakologischer Kongress, 1984.....) "

"Твърдения на учени като Луи Леже, Роже Барнар и редица други, че старобългарският език е изпълнявал ролята на латински за славянските народи, бяха затваряни зад дебели стени. Тази истина се криеше като някаква ерес от нашия народ.
Проф. Роже Бернар пише: “Старобългарският език е най-старата форма, в която е познат славянският език и ако понякога го наричат старославянски, това се прави, за да се подчертае универсалният характер на този език, който се налага като език на църквата на всички православни, така че заслужава името “латински език на славяните”
08 Май 2017 11:25
Изразът "бог вижда", употребен трикратно при това в надписа от Филипи, изсечен след похода по присъединяването на Родопите, поречието на Струма и на част от Беломорското крайбрежие на Тракия и Македония към България през 837838 г, е несъмнено показателен. Него ще възприемаме като крайна дата по преобразуването на прабългарските религиозни вярвания в стройна монотеистична религиозна система; така ни повеляват сведенията в писмените извори, но и археологическият материал (вж втората част на този текст).

Разбира се, малка подробност е, че въпросният надпис е бил на 6 плочи, които били част от стилобата на голямата базилика на Филипи. Фактът, че този надпис бил в християнска черква, го поставя в малко по-различна светлина. Според мен той, той кореспондира упоменатия от автора начин на сключването на мирния договор.
При сключването на мирния договор , ромеите били принудени да извършат езическите свещенодействия, характерни за българския военно-политически елит, докато българите следвали християнския обичай. Т.е. двете страни се заклели според бога на другия. Българите полагат клетва пред Бога на християните и Той става гарант за верността им към тяхното обещание да спазват мира. Понеже нямаме основание да предполагаме друго, по българско настояване ромеите приемат българските божества да са гарант за техните действия. Т.е. това са действия според българското религиозно разбиране и несъмнено българите са се отнасяли към него напълно сериозно, както последвалата помощ в потушаването на бунта на Тома показва. Допълнителен, но не маловажен аспект на ритуала е, че двете религиозни системи - християнската и българската са поставени на равна нога.
От тази позиция, поставянето на надпис от българския владетел в християнски храм придобива различна светлина. Походът на Исбул в земите на смоляните е свързан с ромейската експедиция в ссевероизточните български земи, която трябвало да прибере тамошните поселени след войните на Крум ромеи в родината им - независимо дали иде реч за поход, свързан с бунта на управителя на Славиния, или за срещу подбудени от Цариград действия на смоляните, които да отвлекат вниманието на българите, или за ответен поход на българите заради ромейската експедиция в северна България, според едни или други изследователи. Във всеки случай , в написа ясно е посочено, че "християните", т.е. ромеите не са постъпили честно към Българите , че българските действия при Филипи са напълно оправдани и българите призовават всевиждащия бог да им е съдник. Това трябва да е християнския бог, пред когото те са се клели при сключването на договора в Византия, който е трябвало да съблюдава спазването на мира от тяхна страна и затова надписът е бил поставен в християнския храм в една населена от християни област. Призоването на Господ като свидетел и трикратното повторение на "бог вижда" (в Библията референциите към "Бог вижда" са повече от 100 !) е напълно естествено , ако се обръщаш към местната християнска общност и искаш тя да запомни действията ти в желаната от теб светлина. Защото това е основното предназначение на подобни надписи.
И не на последно място - да привлечеш божеството на противниците си на своя страна е често срещана езическа практика - от догоните в Африка, през Рим та чак то почитащите tengri тунгуси.
Нарочно съм оставил настрана използването на християнски символи и привнесени от ромеите практики като кръстове, акламации и прочее, защото имам подозрението, че Петрински ще ги използва във втората част на текста си.
10 Май 2017 23:14
Много приказки, базирани на презумпцията, че двете жертвоприношения сочат към две различни религиозни системи (хаотично политеистична и стройна монотеистична). Една камара твърдения, които се базират на извори с нееднозначно тълкуване.
Култът към предците не противоречи на на една монотеистична религия. За да се твърди,че преди Омуртаг българите са вярвали в много божества, е необходимо да се представят роли и имена (по подобие на древногръцкия пантеон или славянските божества). Но досега не съм срещал описание на българския пантеон.

Гладиаторе, благодаря за пространния списък изворни материали и коментари. Заслужава сериозно внимание.
12 Май 2017 02:47
Гладиатор

Всичко това е коментиранов в теми на форумците - за Орфей (вече затворена) и за "вечната българска руна".
12 Май 2017 12:11
Защо ми се струва че "Петрински" е ник на Йоло?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД