Отпразнувахме Деня на храбростта. Храбростта да си българин. Но да не започваме с екшъна, да започнем с веселата част посредством стар виц: Прием в Англия, присъства, разбира се, и нашенец. Стои той на входа и наблюдава как всеки от гостите информира церемониалмайстора кой е - и онзи го съобщава - лорд Джеймсън, Джон Смит, земевладелец и т.н. Нашият човек се представя - и церемониалмайсторът обявява "Иван Петров, българин!" Влиза Иван сред гостите и към него се приближава англичанин "Браво, браво, толкова млад, а вече българин!"
Макар лесно да може да бъде определен като антибългарски, този виц не е такъв, антибългарска е действителността, в която живеем. Мало и голямо оцелява напук на природните закони и римското право. Ще кажете, че тук винаги е било така. Възможно е, сигурно затова има и такъв виц: В България историята се повтаря три пъти - отначало като трагедия, след това като фарс, а накрая като порно.
По нашите земи се оцелява от най-ранна детска възраст. Тук, за да оцелееш в родилен дом, ясла, детска градина или училище, трябва да си Чък Норис. Добре, обаче Чък Норис вече е голям, освен това не е слънце, та да огрее навсякъде - и в родилния дом да проплаква, и в яслата на гърне да седи, и в училище да се замеря с тебешири. Затова се налага българските деца да поемат тези дейности и закономерно предстои национален протест срещу насилието в детските градини и училищата. Едно от исканията на родителите вече е прието и столичната община подготвя процедура за въвеждане на видеонаблюдение във всички 24 общински детски ясли. Ще станат видеозвезди дечицата, съвсем като Чък Норис! Колкото до насилието, ако и това не помогне, може в детските заведения да влезе армията, ограничен контингент, разбира се, колкото да поддържа реда. А може би е най-добре да се върнем към корените, към красивите патриархални времена, когато децата се раждаха и възпитаваха у дома? Ех, поне във вицовете можем да живеем така:
- Тате, ако намеря портмоне с десет лева, какво да го правя?
- Сине, веднага трябва да го отнесеш в полицията и хората ще кажат, че си честен човек!
- Ами ако намеря чанта с един милион?
- Незабавно я носиш вкъщи да я скрием! Ако имаш милион, ще ти е все едно какво ще кажат хората!
Но какво да говорим за хората, след като самата България като земя едва оцелява?! Онзи ден багер резна метър и половина от оцеляла дюна в Слънчев бряг. Защо така скромно, питаме се. Да вземат да заравнят всичко по брега и да издигнат още и още хотели, та да се стичат туристи от цял свят и да охкат и ахкат, друг път не видели толкоз асфалт и бетон ведно да са се сплели! А баламите ще ходят на море в Гърция, Турция и Албания, та да им влиза пясък на съответните места. Което ни подсеща за виц: От толкова време на екрана на компютъра ми стои снимка на хърватски плаж, че ако някога успея да отида там, сигурно всички ще ме поздравяват като стар познат.
Заработи новият парламент, имаме си вече ново правителство. Който скътал сол, газ и повечко консерви, скътал, останалите да са мислили навреме. А на новия парламент и новото правителство - на добър час! Нямаме си други, вие сте ни единствената надежда! Последното само по себе си е вицообразно, но хайде да завършим с истински виц:
- Премиерът каза, че всичко ще бъде наред и ще бъде още по-хубаво.
- Аа, не, по-хубаво не бива!
По нашите земи се оцелява от най-ранна детска възраст. Тук, за да оцелееш в родилен дом, ясла, детска градина или училище, трябва да си Чък Норис.