Като човек, който се е разминал на косъм от сърдечен удар, Европа днес може да вдигне чаша и да благодари за победата на Еманюел Макрон на президентските избори във Франция. Но чашата е по-малко от наполовина пълна и ако Европа не се промени, само ще е отложила съдбоносния ден.

Следващият президент на Франция е брилянтен продукт на елита на страната, с ясно разбиране за дълбоките структурни проблеми на Франция, с няколко добри идеи как да се разрешат, със силен политически екип и напълно отдаден на ЕС. Когато след изборите наесен в Германия бъде създадено центристко проевропейско правителство, има шанс двете страни да проведат консолидираща реформа в ЕС.



Насладете се на вкуса от капчиците шампанско,



защото вече сте изпразнили чашата. Следва - отрезвяващото тройно еспресо. Първа глътка - повече от една трета от гласувалите на втория тур са пуснали бюлетина за Марина льо Пен. Защо да празнуваме такъв резултат?

Благодарение на френската избирателна система и на силната републиканска традиция политическият изход е по-добър от победите на Доналд Тръмп и Брекзит, но избирателната реалност зад него в известен смисъл е плашеща. Тръмп дойде от лоното на дивия капитализъм, а не от традиционна партия на крайната десница. Повече от 52 на сто от гласувалите за Брекзит не са избиратели на Найджъл Фарадж. След отвратителното, лъжливо и подигравателно представяне на Льо Пен на последния тв дебат преди вота никой вече нямаше съмнение за кого гласува. На нейния фон Фарадж изглежда почти разумен.

От страната, дала ни примера за кървавата революция от 1789 г., днес идва персонификацията на световната антилиберална контрареволюция. Льо Пен е моделът на съвременния национален популизъм. Тя самата заяви в тв дебат, че е най-подходящ лидер за този нов свят, за да "говоря за Русия с Путин, за САЩ с Тръмп, за Великобритания - с Тереза Мей". Тъкмо затова трябва да вярваме, че зад вълната на популистката реакция срещу глобализацията, либерализацията и европеизацията все още има доста кипящ гняв.

Втората глътка кафе - Макрон знае какво трябва да се направи във Франция, но едва ли ще успее да го стори. Към подкрепилите Льо Пен добавяме онези много французи, които не гласуваха, както и левите избиратели, които описваха втория тур на президентските избори като избор между холера и чума. Зад избрания президент няма традиционна партия и е напълно неясно какво мнозинство ще се оформи след парламентарните избори в страната идния месец.



Макрон вече е представян като "Ренци 2.0" -



сравнение с италианския бивш премиер и реформатор Матео Ренци. Неговата суперамбициозна цел е да намали публичните разходи от 56 на сто от БВП до 52 на сто. Пречките пред промяната във Франция са огромни - от мощните профсъюзи и раздутия публичен сектор до земеделци, които имат навика да блокират постоянно пътища с трактори. Ако Макрон не успее да реформира Франция, през 2022 г. може би все пак ще имаме президент Льо Пен - или Марина, или Марион Марешал-Льо Пен.

И третото еспресо - чудесно е, че Макрон иска да реформира и ЕС, но това е голяма лъжица за неговата уста. Разговорите за Брекзит вече станаха гадни, а Великобритания се превърна от голям съюзник в огромна пречка за европейската реформа. Италия, с по-голям публичен дълг от Франция, с крехък банков сектор и разпокъсан политически живот, може да роди поредната криза в еврозоната. Все още нищо не е направено, за да се повлияе на причините за бежанската криза. В Унгария и Полша управляват антилиберални популисти.

Предложението на Макрон за реформа в еврозоната - единна фискална политика, единен финансов министър, споделени дългове и завършване на изграждането на банковия съюз, не се харесват особено на германските избиратели.

Освен това той обеща "Европа, която защитава"... Да. Но как? Така че засега е спечелена само отсрочка. Всичко предстои да се случи. И Европа все още пие шампанско в салона "Последен шанс".