(Продължение от миналия четвъртък)

Понеже предполагаме - надявам се основателно - че с възраждането на българската имперска идея при великия господар Крум (801-814), или дори няколко години по-рано - всъщност от 796 г. насетне, се прави опит като част от тази идея да бъде надградена прабългарската религия до общодържавна монотеистична религия по християнски образец, започнахме да се занимаваме с опит да извлечем основните белези на тази нова (обновена) религиозна система; въпреки крайно ограничените възможности, които ни дават историческите извори - както писмените, така и археологическите.

Вероятно сега ще е времето да уточним, че доколкото прабългарите са синкретична народност (вж. Кратък книгопис в последната част от този текст), то никак няма да е чудно, че очакваме, разбира се, и религията на тия две или повече народностни съставки в общата прабългарска народност да имат различни системи от религиозни вярвания; впрочем изключителната разнопосочност на сведенията за религията на прабългарите може да бъде резултат и на етническа синкретичност, но и на времеви отлики (вж. последната част на този текст).

Какви точно са народностните съставляващи в общата прабългарска народност, която към края на VIII в. и в началото на IХ в. би трябвало да се разглежда като изградена, а още по-малко техните религиозни вярвания, е въпрос на който сега е невъзможно да се даде еднозначен отговор; което ни най-малко не означава, че търсенето на този отговор трябва да бъде прекратено. Доколко тези предполагани от нас различни религиозни системи в рамките на общата прабългарска народност си взаимодействат - ето това е въпрос, на който не може да се даде дори предполагаем отговор без да се изпадне във фантазьорство.

Вече посочихме част от основанията, които ни дадоха възможност да назовем издигнатия за главен прабългарски бог - Тангра; неговото споменаване в Мадарския Омуртагов надпис, открит преизползван в късна малка църква под Мадарските скали. Сега само ще добавим, че разполагаме с още едно основания за този избор - един късен османотурски извор, основан на арабски текст, който пък от своя страна е преразказ на византийско сведение от времето на император Ираклий, ни уверява, че "на езика на [пра]българите [божието име] е Tangry . . .".(вж. {4}). Отново ни се иска да подчертаем, което ще направим и в последната част на текста, когато ще приведем последното си, трето по ред, основание, че тюркското (тюркутското) главно божество, със значение на "небе, небеса", е само една от предполаганите от нас прабългарски религии; именно танграизмът - религията на тюрките (тюркутите) сред прабългарите - избират първите старобългарски владетели от началото на IХ в. за общобългарска (общодържавна?) имперска религия, изграждана по християнски образец.



* * *

Несъмнено надписът от времето на великия господар Пресиян, откриван на няколко пъти в големия античен и средновековен град Филипи - до съвременното с. Храшче, Кавалско - бележи не едно, а поне три знаменателни събития; сега обаче той ще ни занимава единствено като белег за окончателното оформяне и налагане на българската имперска религия, понеже там срещаме трикратно - в плоча №5 изразът "бог вижда".

Твърде категорично ще разглеждаме именно този израз като белег за удържана окончателна победа на танграизма - поради вече уточнените едновременни на практика с Филипийския надпис други споменати вече епиграфски паметници, макар по този въпрос Веселин Бешевлиев да бе написал навремето, че "мъчно е да се каже за кой бог става тук дума, за християнския или за българския Тангра, понеже и за двата се вярва, че всичко виждат и отдават всекиму заслуженото" (в {1; с. 85}. Да, и двата бога, по своята природа, наистина "виждат" всичко, но по-долу ще видим, че това основание е лишено от правдоподобност; нямаме основание да вярваме, че яростни гонители на християните, като старобългарските владетели от първата половина на IХ в., биха заповядали изсичането на един толкова тържествен надпис като Филипийски, ако в него е споменато името на омразния им християнски бог. А и надписът съвсем не е поставен в църква, а в бивша църква, изглежда.

Бешевлиев бе и си остава най-значимото българско име сред епиграфите, член на световния научен елит, и неговият забележителен корпус от епиграфски паметници няма да изгуби значението си на основен в обозримо бъдеще; именно поради това е твърде странно, че в анализа си на Филипийския наппис той пренебрегва археологическата им среда, което е така нехарактерно за този толкова значим български учен. Последният предвоенен разкопвач на Филипи, Пол Льомерл, обедини резултатите от мащабните си проучванията в едно често ползван двутомник (вж. {5}), разделен поравно между текст и изображения (вж. и Изображения тук); именно наличието на цял том с изобразителен материал прави Льомерловия труд годен за ползваме и днес, а и винаги в бъдеще.

Още Франтишек Дворник (1893-1975), който пръв обнародва първата част на Филипийския надпис, предположи (вж. {3}), че разрушаването на базилика Б във Филипи не ще да е минало без участието на българските завоеватели на града. Льомерл разви значително това предположение на основата на резултатите от археологическите разкопки - той не само предположи, че базилика Б към 837 г. е използвана не по религиозното си предназначение, а като "обществено място" или даже може вече да е била изоставена. Същевременно разкопвачът не приема предположението за унищожаване на базиликата чрез преднамерен пожар, понеже следи от опожаряване - а те нито могат да се скрият, ни да не се забележат - при разкопаването на църквата отсъстват напълно. Льомерл също категорично отхвърли - на основата на резултатите от археологическото проучване - и възможността блоковете с Филипийския надпис само да са били приготвяни в базилика Б, а да са били предназначени за друго място {5; р. 199; бел. 1}; Филипийският надпис е предназначен за обществен показ именно върху южния стилобат на базилика Б.

Още отговори на тая неяснота ще търсим в строителната история на Филипийската базилика Б; построена при император Юстиниан в средата на VI в. като подобие на цариградската "Св. София", базилика Б има огромен купол. И както този на цариградската й побратима, той също се струтва, вероятно при едно земетресение наскоро след средата на VI в. Нямаме основание да вярваме, че падналият купол е възстановен скоро; може би даже до българското завладяване на Филипи сградата на базилика Б остава непокрита, или поне без първоначално предвиденото куполно покритие.

Ето защо Льомерл смята, че сградата към 837 г. не изпълнява религиозна функция. Като добавим от нас и данните за местоположението на сградата в самия център на града, където могат да се очакват и други големи обществени сгради, става ясно, че дори и да е получила някакъв временен покрив към 837 г., напълно е възможно базилика Б да е изпълнявала - с нейните впечатляващи колонади - функция на форум; впрочем подобно е устройството на така нареченото Книжно тържище в Цариград, за което тук вече е ставало дума.

Няма да се ограничим обаче само с Льомерловите предположения сега; не съществуват основания, които да ни ограничат в едно друго предположение. Именно в българския период от историята на Филипи сградата на базилика Б е превърната изглежда в нов вид обществено място - култово, в прабългарско светилище, както това е характерно за местата, на които са намерени част от тържествените старобългарски надписи в и около Плиска и Мадара. Още повече, че имаме и други случаи, при които християнски църкви са превръщани в капища.





Извори



"[Надписът на първия западен блок на южния стилобат гласи:] На многото българи// от бога архонтът// Персиан изпрати// капхан Исбул, като// му даде войски и// ичиргу боила и// кана боил коло-//бъра. И капханът// срещу смоляните// [Надписът на последния пети - най-източен - блок на южния стилобат е неизменна част от паметника, въпреки {2; с. 10}, и гласи:] Който и да търси// истината, бог вижда,// който и да лъже, бог// вижда. На християни-// те българите напра-// виха много добрини.// И християните ги за-// бравиха, но бог вижда."

Надпис за завладяването на Филипи и на част от Беломорска Македония от българската войска през 837 г.; Музей на Филипи





Кратък книгопис:

{1} Веселин Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници// С., 1981

{2} Йордан Иванов, Български старини из Македония// С., 1931

{3} Francois (Frantisek) Dvornik, Deux inscriptions greco-bulgare de Philippes// Bulletin de correspondence hellenique, LII, 1928// pp. 125-147

{4} Abhandlungen der koniglichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin// Berlin, 1866, p. 662

{5} Paul Lemerle, Philippes et la Macedoine orientale a l'epoque chretienne et byzantine// P., 1945



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=852935

("Бог вижда")