За повечето хора смяната на времето води до дискомфорт в някаква степен, но има група пациенти, при които идването на пролетта може да е пълен кошмар. Това са хората с болест на Мениер и при голяма част от тях смяната на времето отключва кризи на заболяването, при които нормалният живот е почти немислим.

Болестта, или синдромът на Мениер, представлява невъзпалително заболяване, причиняващо нарушение във функцията на вътрешното ухо, а оттам и сериозни смущения в слуховия и вестибуларния апарат. Откривател на болестта е френският лекар Проспер Мениер, който пръв е предположил, че мигрената, в комбинация със световъртеж, биха могли да бъдат породени от смущения във вътрешното ухо.

Обикновено заболяването се характеризира с периодично повтарящи се пристъпи на замайване и шум в ушите, както и с нарушения в слуха. Продължителността им варира от 10 минути до няколко часа, като проблемите с равновесието изчезват до седмица. Пациентите получават частична или пълна загуба на слух, която обикновено засяга едното ухо и е по-изразена при ниски честоти. Другите най-чести оплаквания са шум в ушите, усещане за натиск в ухото и най-вече световъртеж. Уврежданията на вестибуларния апарат често са съпътствани и от гадене, повръщане, втрисане и изпотяване. При близо 30% от болните



се появява силна мигренозна болка,



която отшумява при подобряване на състоянието.

Мениер обикновено се диагностицира при 5-10% от пациентите със световъртеж. Засегнати са предимно хората на средна възраст между 30 и 50 години.

Точната причина за заболяването все още не е открита, но се предполага, че има наследствен фактор, както и по-рано възникнала травма в областта на вътрешното ухо. Други причини може да са излишък на течност във вътрешното ухо, ошипяване в шийната област. Върху честотата и продължителността на пристъпите имат влияние алергии, наднормено тегло, резки промени в атмосферното налягане, смяна на сезоните. Симптомите могат да се проявят под влияние на стрес, при наличие на инфекция на средното ухо или на горните дихателни пътища, травма на главата, употреба на алкохол, тютюнопушене, дори при висока консумация на сол. Съществуват хипотези, че много от признаците за болестта на Мениер са усложнения след боледуване от херпес, който уврежда структурите на вътрешното ухо. Също така могат да бъдат проява на усложнения при автоимунни заболявания на вътрешното ухо, множествена склероза, понижена или повишена функция на щитовидната жлеза.

Вестибуларният апарат, осигуряващ поддържане на равновесието, представлява горната част на мембранния (ципест) лабиринт на вътрешното ухо. Долната част на лабиринта принадлежи към органа на слуха. Мембранният лабиринт е изграден от две торбички и три канала, изпълнени с течност, наречена ендолимфа. При увеличаване на налягането ендолимфата оказва силен натиск върху мембраните и причинява тяхното увреждане с нарушения в дренажа. Възможен е пробив на мембранната стена, при който ендолимфата се смесва с перилимфата, която представлява друга течност във вътрешното ухо. Това пък причинява силния световъртеж.

Атаките от световъртеж са причина болните да изпитват несигурност при ходене, което ги кара



да се чувстват напълно безпомощни.



Как ще протече заболяването при различните пациенти е трудно да се определи. Често болестта е хронична, като следващата атака може да се появи след дни, месеци, а дори и след години. Такова дългосрочно нарушение в дейността на вътрешното ухо води със себе си обаче до поява на високостепенно намаление на слуха и персистираща несигурност при ходене.

За да се постави диагноза, се вземат предвид рецидивиращи атаки на световъртеж, съпроводени с нарушение в слуха. Прави се аудиометрия, която да покаже има ли намаление на слуха. При дълъг ход на заболяването се доказва също и понижена възбудимост на вестибуларния апарат с помощта на калориметричен тест.

Лечението в острата фаза е симптоматично с помощта на антиеметични средства или седативи. От съществено значение е почивката на легло по време на aтака и избягване на стресогенните ситуации, за които се смята, че имат съществена роля в отключването на процеса. Трябва да се спазва хранителен режим с ограничен прием на сол и без алкохол. Упражненията за вестибуларния апарат - при отсъствие на кризи, също са препоръчителни.

Физиотерапията също има ключова роля в подобряване на състоянието. При вестибуларна рехабилитация физиотерапевтите използват интервенции, насочени към стабилизиране на погледа и намаляване на главозамайването.

Болестта на Мениер обикновено поразява само едното ухо, но при липса на ефективно и навременно лечение често увреждането става двустранно. Броят на пациентите с двустранни нарушения достига до 75%. Изследванията при пациенти със засегнато дясно или ляво ухо показват, че при първата група се влошават в значително по-голяма степен когнитивните функции.