Ако сте гледали поне един филм на Аки Каурисмаки - например номинирания за "Оскар" "Мъжът без минало" или "Хавър" - с Гран при на журито от Кан, знаете какво да очаквате. Разполагайки историите си някъде по средата между социалната драма и утопичната комедия, финландецът има навика да фокусира камерата си върху незабележителните, неудачниците, несретниците. Средната класа на обединена Европа не му е интересна.

В "Мъжът без минало" героят живееше на бунището в Хелзинки с пълна амнезия; в "Хавър" лъскаше обувки на пристанището в едноименния френски град и се сприятеляваше с момче от Сенегал, пристигнало в цистерна. "Другата страна на надеждата" едновременно продължава "пристанищната" трилогия на Каурисмаки (трети филм все още предстои) и темата за миграцията в търсене на по-добър живот. Привидно изглежда, че режисьорът е воден от конюнктурата. Но този сюжет го вълнуваше още преди 6 г. в "Хавър", така че трудно можем да го обвиним в гонитба на политическите моди. Всъщност филмите на Каурисмаки са далеч от всякакви моди, в тях цигареният дим, евтината водка и добродушните разговори на маргиналите са извън времето и пространството.

"Другата страна на надеждата" започва като две истории. В първата срещаме Халед, който е сирийски бежанец. Пристига с товарен кораб в Хелзинки, иска убежище, но без да се надява на особен успех. Вторият персонаж - Викстрьом, е пътуващ търговец на вратовръзки и мъжки ризи. В един момент той решава да зареже търговията и да се посвети на залозите, като успява да си купи ресторант в най-забутаната част на Хелзинки. Когато властите отхвърлят молбата на Халед, той решава да остане нелегално в страната, както правят мнозина със сходна на неговата съдба - и един ден Викстрьом го открива да спи в двора зад ресторанта му. Първоначално разменят остри думи и крошета, после му осигурява стая и му дава работа. И както и в предишните филми на Каурисмаки, героите - Викстрьом, Халед, сервитьорката, готвачът и кучето му - си заформят едно малко утопично общество, чиято абсурдна нежност предизвиква големия безсърдечен свят.