Наследник съм по права линия. Смятам, че съм ощетен при наследяването, защото наследодателят - моят баща, е оставил завещание, с което дава имот на човек, който е извън семейството. Какво може да се направи?

Г.Ф., София



Понякога наследяването се оказва много повече математика, отколкото закон и житейска ситуация. Особено когато става дума за т.нар. наследници по закон, за запазена част или разполагаема част от наследството, за завещания, дарения. Нещо повече. В закона за наследството (ЗН) може да се видят текстове, които могат да бъдат прочетени и като условия от задачи в сборник по математика.

Така например чл. 28 от ЗН изрично определя, че една група наследници винаги има право на една запазена част от наследството. Разпоредбата гласи дословно: "Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Веднага след това се определя, че "частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".

Групата наследници, които могат да се възползват от това си право, е изчерпателно изброена. Очевидно конкретният казус попада в тази законова възможност - става дума за дете, за низходящ.

След това ЗН определя и размера на тази запазена част в различни хипотези. Така законодателят е определил, че запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или само на преживелия от тях пък е 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството, разпорежда ЗН.

Както всеки и сам вижда, правилата, по които се изчислява запазената част, са си наистина като математическа задача. Особено когато наследниците са повече.

Нещата стават още по-сложни, когато наследодателят е оставил завещание или пък е направил дарения. Защото претенции за запазената част на практика са възможни именно в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част. Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Иначе законът определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

За целта на конкретния казус е важно и законовото право, че когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако пък не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

ЗН определя, че заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.

Отчужденията на завещаните или подарените недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали, преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшестващите.