"Да запиша ли детето си на занималня след училище? Дали там то ще се занимава с интересни дейности, ще се научи ли да подготвя само домашните си и да работи в екип със съучениците си? Или пък 4-те часа за самоподготовка ще бъдат поредните прекарани в шумна среда, без особен образователен ефект и в седящо положение, допълнително изнервящо преливащите от енергия малки ученици?" Тези въпроси, наред с избора на подходящо школо, вълнуват живо родителите на прага на новата учебна година, тъй като от отговора им зависи до голяма степен бъдещата мотивация за учене на техния първолак. За повечето майки и бащи дилемата е отдавна решена по обективни причини - просто няма как да вземат детето си на обяд. Други пък, макар на теория да имат избор, на практика са лишени от такъв заради условията на някои школа, задължаващи първокласниците да бъдат записани в целодневна организация на учебния ден. И все пак - какви са предимствата и недостатъците на тази форма, за какво трябва да са подготвени родителите и как да извлекат най-голяма полза, без значение кой от вариантите изберат?

Т.нар. "занималня" е въведена през 2010 г. първо за учениците от първи клас, като постепенно до 2013 г. включва и тези до четвърти клас. При наличие на необходимите санитарно-хигиенни условия и по желание на родителите тя може да се осъществява и за учениците между 5-7 клас. При тази организация задължителните учебни часове се съчетават с форми на самоподготовка, занимания по интереси и организиран отдих. Постановлението, с което се обезпечава финансово целодневното обучение, е мотивирано с цел преодоляване на някои негативни явления в българското училище - ранното отпадане на учениците, понижаването на качеството на обучението, увеличаване на силата на въздействие на неформални групи извън семейството и училището и т.н. Сред аргументите за тази форма на обучение е срещата на детето с втори учител - възпитател, т.е. с "алтернативен педагогически стил на общуване, който може да е от първостепенна значимост за подготовката му и изявата му в училище". От МОН изтъкват редица предимства на занималнята - помага за добрата адаптация на децата към училищния живот, ангажира ползотворно свободното им време, развива комуникативните, творческите умения и възможностите им, изгражда по-висока самостоятелност и отношения на уважение и толерантност, което превръща класа в общност, и т.н.



Дали това наистина е така?



Една от основните идеи на 4-те допълнителни часа, през които децата остават на занималня, е да се научат да подготвят сами домашните си. В идеалния случай възпитателят трябва да ги научи как самостоятелно да разпределят времето си, да се самоорганизират, да осмислят сами поставената задача, да преодоляват затрудненията си и др. На практика обаче самоподготовката се ограничава до написване на домашната работа и решаване на еднотипни задачи, което страшно дотяга и изнервя учениците. На места формата е дотолкова изкривена, че се изразява в скучно повтаряне на преподадения от класния ръководител учебен материал и дори до "спускане на готово" на решенията на задачите, директно на черната дъска.

"Първи клас е бутиков, децата се обгрижват, възпитателите са с тях, докато обядват, играят, помагат им да си пишат домашните, обясняват им преподаденото. След втори клас вече всички разбират за какво става дума", споделя майка на четвъртокласничка от столично училище, нарочено за "елитно" и поради това препълнено с деца. Според нея целта на училищното ръководство е да демонстрира имидж, предлагайки целодневно обучение за всички свои възпитаници. Веднъж минали първи клас обаче, от училищното ръководство опитвали по всевъзможни начини да откажат учениците и родителите от занималня - просто защото в школото няма достатъчно пространство, в което да се поместят всички желаещи. Поради това се появяват и типично българските недъзи на иначе добре замисленото целодневно обучение - събират се твърде много деца, от различни класове и паралелки, които имат различни по вид и сложност домашни. Това пък прави работата на възпитателя по обучение на децата, да не говорим по въдворяването на ред и дисциплина, неимоверно трудна, дори невъзможна. Понякога се стига дотам възпитателите да правят мечешка услуга на поверените им ученици и директно да напишат домашното им на дъската, свидетелства въпросната майка.

Баща на първокласничка от друго софийско школо пък разказва за голямо текучество сред възпитателите на дъщеря му, като последният учител бил от Западните покрайнини и дори не владеел добре български език. "Човекът не може да се справи дори с тестовете по български език, които се дават на първокласниците, почти не може да помогне на децата да си напишат домашните, затова част от ненаписаните задачи се довършват вкъщи", казва таткото. Сред негативите за занималните могат да се чуят и следните коментари - детето е затворено зад ученическо бюро и при невъобразим шум и прах (навън излиза само при хубаво време), изнервено и уморено,



възпитавано в еднаквост,



не винаги осъзнало защо е написало домашните по определен начин, невинаги получило адекватно индивидуално внимание от учителката и др.

Немалко са и позициите в подкрепа на занималнята, в които също има резон. Привържениците на тази форма посочват, че без нея биха били загубени, защото работят и нямат възможност да вземат детето си по обяд от училище. Освен че е улеснение, за тях занималнята е приемлива и поради това, че все пак някой наглежда сина или дъщеря им дори домашните да не са докрай написани. Не на последно място - часовете, прекарани в занималнята, в по-неформална обстановка, помага на децата да се социализират по-добре в средата, да се научат да работят в екип, а и да получат еднакви знания с останалите съученици, смятат немалко родители. И с право, защото това са част от търсените ефекти на целодневното обучение - поне така, както е замислено.

Подходът на столичните училища по отношение на занималните е доста разностранен (в зависимост от възможностите), тъй като някои поощряват записването на децата в целодневна организация, та дори ги задължават, а други се опитват да ги откажат още в началото. В 119-о СУ "Акад. М. Арнаудов" например занималнята е сред условията за приемане на дете в първи клас, носещо цели 10 т. на кандидата, т.е. оттам предполагат, че не всички родители ще пожелаят да запишат децата си в целодневно обучение. В 31-во средно училище за чужди езици и мениджмънт пък директно са написали, че при наплив от желаещи в занималня ще се приемат социално слаби деца и такива с обучителни затруднения, т.е. априори се предполага, че ще има огромен интерес.

Отзивите за занималните действително са много противоречиви и не дават еднозначен отговор кое е по-добро за развитието на детето. Зависи и кой с какви очаквания подхожда към нея. Може би е прекалено амбициозно да се надяваме целодневният престой в училище да научи детето ни на самостоятелност, да му създаде навици за учене или пък чувство за лична отговорност. По-скоро е вярна тезата, че ако детето вече е свикнало да се справя само и ако това му допада, то ще предпочете да си остане вкъщи. Докато целоднeвното обучение е добра алтернатива за тези деца, които не могат сами да се справят със задълженията си или пък просто няма кой да ги гледа, а родителите им не искат да ги оставят сами у дома. Целодневното обучение не възпитава толкова в организираност и самостоятелност, но пък насърчава подготовката и подпомага написването на домашните, особено за тези, които се затрудняват със справянето с уроците си сами, изтъкват някои учители.



В ЦИФРИ

С напредване на класовете намалява и броят на учениците, записани в целодневна форма на обучение, показват данните на МОН. За учебната 2016/17 г. занималня посещават 56 984 първокласници (82% от всички). Учениците от втори клас в тази форма са 50 136 деца (75%), в трети клас - 44 552 деца (68%), а в четвърти - 38 686 деца (60%). В пети, шести и седми клас тийнейджърите, които подготвят домашните си в клас, са съответно 33%, 27% и 19% от учениците. Определеното за 2017 г. държавно финансиране на занималните е 139.2 млн. лв.