|
| Ей го правителството, само си е шафьор. Види се, червена котка му е минала път по обичайното трасе! |
- Излез от колата!
Поклатих глава:
- Няма! Вие сте много и въоръжени, а аз сам!
След секунда бях извлечен от колата.
- Такааа - рече същият суров глас, - сега си дай документите.
Дадох ги.
- Какво е станало? - попитах. - Нещо случило ли се е?
- Ти извърши много тежко престъпление - рече гласът.
Шашнах се!
- Глупости! Нищо такова не съм извършил! Отивам на работа, а вие ме спирате и размахвате пушки пред лицето ми! Това е престъпление!
- Гражданино! - избоботи друг глас. - Ти с колата си засече кортежа на правителството, което има да върши важни държавни дела! Това е сериозно нарушение!
- Къде видяхте правителството, бе! По този път не минава властта, а само прошляци като нас!
- Е - вика униформеният - от днеска минава. Засякъл си правителството и без повече коментари, че утежняваш положението си!
- Къде е премиерът, де, покажете ми го!
Онези с автоматите моментално се дистанцираха.
- Ние премиер не сме виждали! - викат те. - Само изпълняваме заповеди, нищо друго!
- А, така! - рекох. - Никой нищо не е видял и чул, но аз съм престъпник!
- Съобщиха ни по радиото, че твоят автомобил пречи на официалния кортеж на държавата. И ни наредиха да те спрем и глобим!
- Ще ме глобите!
- Това е сериозно нарушение!
- Вие видяхте ли това с очите си, а?
- Има хора, които са видели всичко и ни наредиха какво да правим!
Вдигнах рамене - нямаше смисъл от никакви обяснения! Написаха наказанието, прибраха документите ми и кордонът от тежковъоръжена жандармерия се разтвори, а после всички се изметоха.
Вдигнах телефона и се обадих на приятел, той се обади на свой човек, а човекът звъннал където трябва. След час получих конкретни указания:
- Отиваш в управлението и търсиш директора на наказанията! Той ще те приеме и ще уреди въпроса с документите ти. Гледай да си точен!
Първоначално бях много ядосан, но колкото повече превъртах случката, толкова повече напрежението ми падаше. Накрая махнах с ръка - властта беше точно за това: да мачка гражданите и да се чувства неповторима.
В уречения час бях приет в управлението.
- Ти ли - пита ме началникът - си препречил пътя на кортежа?
Вдигнах рамене.
- Вижте, по този път аз всеки ден отивам на работа, от години. С една й съща кола, по един й същи път. Нито съм чул да минава правителството, нито пък съм видял някой друг от властта! Полицията ме спря, рече, че съм виновен и че ме наказват. За това съм тука! Нищо никога не съм нарушавал, аз съм образцов гражданин!
- Съгласен съм - вика началството - ние също нищо не сме чули и видели. Но ни нареждат да спираме всеки, който мине покрай кортежа на властта, пресече пътя им или - на дай си боже! - вземе, че ги задмине. Нареждат ни, а ние изпълняваме, това е.
- Ма така вие ще изпоарестувате маса народ, без даже да знаете дали са виновни или не! Неслучайно ви псуват денонощно!
Онзи нищо не отговори, само вдигна рамене. Викам му:
- Като го гледам как крета правителството, скоро ще започнат и пешеходци да го задминават. И тях ли ще гоните с автомати по улиците?
Онзи пак вдигна рамене и вика:
- Случаят е приключен! Ето ти документите, няма глоба, няма наказание!
После той се огледа на всички страни и тихо ми каза:
- Ако някога пак препречиш пътя или пък случайно бутнеш кортежа на властта, лично у вас ще донеса документите ти! Разбра ли ме!
Нищо не отговорих, само вдигнах рамене.
