За втори път имаме нужда да се самоосъзнаем като българи. Това заяви в интервю за БГНЕС Манол Пейков, управител на издателска къща „Жанет 45“.
Издателската къща издаде „Под игото“ на Иван Вазов на шльокавица или познатата маймуница. На пръв поглед заглавието, изглеждащо така – „Pod igoto”, Ivan Vazov, предизвиква погнуса във всеки нормален българин. Но, това е само на пръв поглед, на втори се вижда много по-дълбокия смисъл, който стои зад това.
Една от водещите творчески агенции в София се обадиха на „Жанет 45“ и им предложила направата на съвместния проект. „Намерението ни е да провокираме хората на най-българския празник - 24 май, с най-българската книга. Да видят за какво става дума, когато пишат на шльокавица, да видят как би изглеждала една книга от кора до кора и не коя да е книга, а най-съкровената българска книга „Под игото“ на Иван Вазов, обясни Пейков.
„Ние бяхме на път да се превърнем в единствената държава в света, която самосиндикално решава да се откаже от своята азбука и да ползва някаква абсурда комбинация от цифри, латински букви и препинателни знаци. Посланието ни удари в десетката, съдейки по дискусиите в социалните мрежи от вчера, когато книгата стигна за пръв път до книжарниците са много бурни и във всички възможни посоки. Някои хора хващат горния слой на посланието и не стигат до сърцевината му“, посочи управителят на издателството. Пейков е категоричен, че няма нещо по-съкровено от това, което завещаваме на децата си, а то се случва сега и се случва край нас. Писането на шльокавица е един вреден навик, който отнема нашата собствена култура и по този начин отнема и собствената ни идентичност. Това е посланието ни, изтъкна той.
Издателството се спряло именно на „Под игото“, защото това е книгата, в която всички оглеждат себе си. „Тя е най-съкровената и важната книга на българското Възраждане. Възраждането е било точно такъв процес и етап на кодификация на българския език. Бил е било епоха, в която хората са се самоосъзнавали като българи. Сега ние за втори път имаме нужда да се самоосъзнаем като българи. По тази причина „Под игото“ е най-стойностната и точна метафора“, изтъкна Манол Пейков.
Той припомни и зараждането на т.нар. шльокавица – „роди в епохата на 90-те години, когато се развиха много бурно дигиталните технологии, пращахме много смс-и, а телефоните ни не бяха кирилизирани и нямахме избор, тя беше един творчески акт за времето си, защото алтернатива липсваше”.
Издателят, обаче е категоричен, че това е в миналото, сега 99% от телефоните, с които работим са смартфони, на които съвсем безплатно можеш да си качиш клавиатура на кирилица, но много хора по инерция, защото не знаят къде е копчето, не им се занимава, така е по-лесно или са свикнали, продължават да го правят.
„Това е един инерционен акт, от който трябва да се откажем и, който заразява българския език. Хората вече дори, когато пишат на кирилица използват някои вредни навици, които са усвоили от ползването на шльокавицата. Някои хора не знаят къде да пишат а и ъ, не знаят къде се слагат интервали, пишат с 4-ки или 6-ци на кирилица. Някои си изпращат CV-тата за работа на шльокавица, не са много, но ги има. Този проблем не е малък и не е ограничен само сред младите. Трябва да го изкореним в зародиш“, подчерта Манол Пейков.