С колегата Варадин се имаме за културни хора, даже са ни наричали културтрегери. Не сме се обиждали, разбира се, защото, който е наясно със строителството, знае важността на трегера.

Имах приятел, дето вече не е между живите (повечето ми приятели са такива!) - той още в ученическите години ни шашкаше с ерудицията си. Разбираше и от музика, и от живопис, и от литература. И понеже нямаше какъв кусур да му намерят, тогавашните въздухари викаха: "Ега ти сноба!" Защото се мислеха за нещо повече. А той с присъщата си благост казваше повече със самоирония, отколкото с ирония: "Да, ама добре си живеем това ние, снобите." И в интерес на истината живееше в хармония със себе си. Докато въздухарите ломотеха: "Копеле, чак ли си му на това? Ама ти ако не си му чак на това, ти не си чак и на май дженерейшън!"

Защо се сетих за този мой приятел? Ако някой ми следи мисълта, да каже къде е...

Ах, да (оправих се и без жокер в "Стани богат духовно", макар че точно в този формат игра няма!) - думата ми беше за културните хора, а нали и ние с колегата Варадин се имаме за такива.

Та седим в неговата кухничка и празнуваме 24 май. Жена му е направила салата, а той е сипал ракийка, даже е пуснал телевизорчето.

- Шльокавица! - примлясва гордо. - Знаеш, че я правя на вилата при щерката и зетя. - Ама зетят нещо иска да ми махне джанката. Какво му пречи? В ъгъла на двора е. И там ще тури кипарис. "Луд ли си? - викам му. - От кипариси ракия не става!"

- Няма такава технология - съгласявам се.

- Какво разбират младите, бе! - нервно подскачат мустаците му. - Шльокавицата е за пиене, а не за писане! Но внучката ми се кефи, прати ми есемес: "Dedo ti si 4e6it!" Само дето мина бая време, докато разбера за какво става дума.

- Бавно схващаме напоследък, наборе - въздъхвам.

- Не ми говори за схващания - ръкомаха (доколкото може!) колегата Варадин, че сега ще пуснат (сочи телевизорчето) реклама как да си оправим ставите медикаментозно!

- Ааа, като видя цените - клатя глава, - си викам: "Мерси, аз съм си добре!" А ти защо си го пуснал тоя телевизор?

- Как защо? - поглежда ме изпод вежди приятелят ми. - Може пък да кажат какво прави ученикът на Тато. Защото Тато го даваше културно, ако си спомняш. И на театър ходеше, и на опера. Па после седне с колектива и пита кой какви проблеми има. И даде на някой апартамент. А сегашният, ако иде, какво да им даде? Магистрала ли?

- Затова ли не ходи? - питам.

- Разправят, че веднъж бил на опера. Културният министър го завел. Ама нашият едвам изтраял до антракта и му казал: "Имам работа, второто полувреме си го гледай сам!"

В този момент пуснаха реклама по телевизията - някъкъв мастър шеф.

- Нещо не е дип както трябва - не се стърпях. - Толкова хора на изкуството наградиха за 24 май и нито един на кулинарното!

- Мен ако питаш - стана прекалено сериозен колегата Варадин, - за награждаване са най-достойни пощаджиите. Защото те разнасят българската писменост. Ама добре, че адресите не са на шльокавица!

- Каквото ни е писано - почесах се по темето, - това ще четем.

Знаех, че ние утре ще изтрезнеем, младите да му мислят.