:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,441,042
Активни 299
Страници 882
За един ден 1,302,066
Истинската история

Патриотичното звучене на 24 май е от времето на Възраждането

През цялото Средновековие култът към Кирил и Методий не напуска църквата и никога не се превръща в масов
Най-ранното познато изображение на братята Кирил и Методий е от църквата "Св. Климент" в Рим, стенописът е направен още през IХ в. Поради необичайната времева близост трябва да се предположи със значителна увереност, въпреки някои съмнения, че изображението носи отчетливо портретните черти на двамата братя. В средата: Изображения на братята Кирил и Методий в сцената с намирането на мощите на римския папа Климент до Херсон на п-в Крим; 979-989 г.; рисунка в Vat. gr. 1613; Менологий на император Василий II, Библиотека на Ватикана. Горе: Изображения на Кирил и Методий като християнски светци; около 1045 г.; стенопис; съборна църква "Св. София"-Охрид.
И тази година отмина светлият ни 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; гениалният химн на Стоян Михайловски и Панайот Пипков* отново огласи българската земя за да ни напомни - напук на властниците ни - как "народността не пада, там дето знанието живей". Наистина няма друг ден в годината, в който да се чувстваме повече българи; сега това за нас е съдбовно, поради ужасяващото състояние на българското образование главно (вж. [3]).

Патриотичното, светското в празнуването на 24 май е преобладаващо от почти два века; и така то трябва да остане. Нека уточним между другото, че добавянето на християнските звания пред имената на солунските братя в названията на училища, университети, библиотеки и читалища е и ще остане незаконно, доколкото у нас по закон, и то отдавна, църквата е отделена от държавата, а образованието и културата в България са светски. Освен това добавянето на тия християнски звания пред имената на Кирил и Методий принизява ролята им в българската история - двамата братя са свети заради създаването на славянската писменост и първите си преводи, развили неимоверно славянския език и старобългарският му дял в частност, а не заради заслугите си към християнската църква - нека тя ги чества отделно, те нас не ни засягат, освен като исторически факт.

Пак в тая връзка трябва непременно да отбележим и изключителното задоволство на всеки честен българин от яркия провал на опитите - с явно користна цел - любимият ни празник да бъде раздвоен между 24 и 11 май; поне тая малка победа трябва да ни окриля.

* * *

Вероятно ще да е станало понятно вече за какво ще иде реч в следващите редове - не само за разделянето на светското и християнското в наистина най-любимия български празник, но и за повсеместното му разпространение, такова, каквото е днес.

Преди всеки 24 май тиха паника обзема музейните уредници, които са решили да отбележат светлият празник с изложба; на практика се оказва много мъчно да се онагледят ранните форми на отбелязването на деня на славянската писменост - изображенията на солунските братя от времето на Средновековието са по-малко от пръстите на едната ръка (вж. Изображението) и като капак - нито едно от тях не е в България; надписите, включително и книжовни, преди ХI в. са и още по-малко; повече са само писалата, мастилниците, абецедарите и многобройните закопчалки за книги - и те дори не са кой знае колко за времето на Българския златен век (началото на IХ-началото на ХI в.). И започва едно слагане на късни икони, не чак толкоз ранни ръкописи - къде каквото има, старопечатни книги и няколко редки снимки от късния ХIХ в.; това са историческите останки от големия празник днес.

Непразнично започнахме май днес, но току-що отминалия 24 май ни го позволява следпразнично; и не е страшно, че няма достатъчно ранни експонати за редовните музейни изложби за славянската писменост - тоя празник не е нужно да опредметяваме, носим го в душата си от най-ранна детска възраст и така ще е винаги.

Не, не с терзанията на музейните уредници ще продължим, а с това, което тези терзания онагледяват - култът към Кирил и Методий и отбелязването на тяхното дело през Средновековието е изцяло в полето на християнската църква (вж. подробно {1}); тя ги въздига в култ заради заслугите им към разпространението на християнството почти веднага след тяхната кончина - както прави и с един крайно спорен владетел като княз Борис-Михаил (852-893)**, както прави с древноруския велик княз Владимир Святославович (970-1015), а по-рано и с твърде отдалечения от християнството източноримски император Константин I. Докато четем житията на солунските братя трябва да сме се убедили напълно, че възхваляването им е тъй като успяват достъпно да обяснят на наскоро покръстените, че "християнската вяра е света" (Пространно житие на Константин-Кирил Философ, трета четвърт на IХ в.) - и така да отнемат защитните сили на притаените привърженици на старите религии, а не заради създаването на славянската писменост - дело вторично и третично, според църковните представи.

И още. След известни митарства из календара (3 май, 6 април, 2 май), в крайна сметка църквата отбелязва смъртта на Кирил и Методий съответно на 11 май и на 25 август, а по-сетне остава само първата дата, което също е сред доказателствата, че тя ги възприема единствено като заслужили мисионери и като нищо друго. В крайна сметка, подробният разбор на изворовите сведения води до извода, че църквата случайно (вж. {3} с. 24) поставя отбелязването на смъртта на Кирил и Методий на 11 (24 май) без никаква връзка с действителни исторически събития.

Нека бъда разбран правилно; в изложеното току-що липсва всякаква оценъчност. Случайният избор на датата 24 май не е нито хубаво, нито лошо - то е такова, каквото се е случило преди повече от хилядолетие. Днес ни интересува единствено богатото патриотично съдържание, вложено в тая дата през последните два века; и това за всички нас е напълно достатъчно, понеже няма как да си представим нашия живот, и пребъдването на България, без 24 май. Но пък и основание да не търсим историческата истина нямаме; никакво. И сме с ясното съзнание, че освен под покрова на християнската църква никаква научна деятелност не е възможна по времето, в което живеят и извършват великото си дело светите солунски братя; това също е исторически неопровержимо.

* * *

Смята се за неоспоримо, че църквата започва да отбелязва паметта на светите солунски братя веднага - или почти веднага - след тяхната кончина (вж. {1} и {3}); кога точно става това остава неизвестно. Трябва пак да подчертаем, че църквата причислява Кирил и Методий към заслужилите за християнството само и единствено като разпространители на тази религия.

Вододелна дата в средновековното разбиране за отбелязването на "вечна памет" за светите солунски братя настъпва през 1211 г. вероятно покрай всенародния подем покрай възстановяването на българската държавност през 1185 г.; и това забелязват дори първите изследвачи на делото на Кирил и Методий и на техните ученици в края на ХIХ в. и в началото на ХХ в. (вж. {1} с. 56). Събитието, което внася донякъде ново разбиране за тяхното дело и като славянски просветители - освен и като за християнски мисионери - е включването им в така наречения Борилов синодик:

"88. [На] Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната царица Теодора, неговата майка, които украсиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна памет.

89. [На] неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет . . ." (Превод на Иван Дуйчев по {4}).

Несъмнена новост тук е признанието, че Методий "се е потрудил за славянската книга", макар да сме сигурни, че съставителят на паметника не може да е имал предвид друго, освен славянските книги с религиозна тематика; но нека припомним, че става дума за началото на ХIII в. и никакво друго разбиране от този книжовник не би следвало да се очаква.

Възгледите за отбелязването на нарочен ден на светите солунски братя несъмнено се променят коренно през първата половина на ХIХ в., без още да сме сигурни кога точно - дали през 1851 г. или още през 1813 г. започва сигурното отбелязване на този трогателен училищен празник (вж. подробно {2}), когато не мисионерството на Кирил и Методий, а техният принос за славянската книжовност в най-общ смисъл става водещ; привързването на книжовното дело на двамата братя към възраждащия се български патриотизъм (за неизменния патриотизъм на средновековния българин вж. [1]) е смисълът на честването на деня на славянската писменост и на епохалното дело на светите солунски братя и на техните ученици - така е и до днес, така ще бъде и вовеки; защото това е непреходното, вечното в делото на двамата славянски просветители Кирил и Методий, а и на всички техни ученици.

_________

* Напоследък стана модно из мрежата безименни "разбирачи" да подлагат на съмнение великолепието на вероятно най-обичаната българска песен - "Върви, народе възродени", обявена отдавна за Химн на българската просвета; мелодията Панайот Пипков бил заел от ранна католическа меса. Лъжа е, разбира се, но тия индивиди и най-вече техните поръчители - с тях съвсем скоро ще се занимаем тук, надявам се - не търсят истината, а сеят семето на съмнението; заличаването на България е тяхната крайна цел.

** Вече е ставало дума тук, че нови археологически находки ни дават възможност да твърдим, че никакво отказване от престола княз Борис-Михаил не е правил, а синът му Владимир-Расате управлява между 889 и 893 г. само като негов съвладетел изглежда.





Кратък книгопис:

{1} Боньо Ангелов, Към историята на празника на Кирил и Методий през Средните векове// В: Сборник в чест на акад. Александър Теодоров-Балан, С., 1955// с. 55-68

{2} Гатя Симеонова, Проблеми на Кирило-Методиевата празничност// [т. 1], С., 1993// вж. с. 16-49

{3} Димо Чешмеджиев, Култът на Кирил и Методий в Българското Средновековие// Slavica slovaca, ХLII, 2007, 1// рр. 20-36

{4} Иван Дуйчев, Из старата българска книжнина// т. II, С., 1944// вж. с. 164 и сл.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120200040001301

[1]("За България закопнели, за България си мислели, България със свобода да ги дари")

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051900040001301

[2]("Пиши, грешниче, и преписвай . . .")

http://www.segabg.com/article.php?id=649802

[3]("И създаде им букви на славянски език")

http://www.segabg.com/article.php?id=601912

[4](Дворцовото книгохранилище следва неотлъчно цар Иван Шишман)

10
18631
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
24 Май 2017 21:06
Котка -
Компанията -
-----------------
Сайтът на Генек
24 Май 2017 21:15
Др. Петрински не е прочел още изказването на тов. Вова
24 Май 2017 21:36
....Др. Петрински не е прочел още изказването на тов. Вова..
.
ROFL :-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
24 Май 2017 21:52
Нека уточним между другото, че добавянето на християнските звания пред имената на солунските братя в названията на училища, университети, библиотеки и читалища е и ще остане незаконно, доколкото у нас по закон, и то отдавна, църквата е отделена от държавата, а образованието и културата в България са светски. Освен това добавянето на тия християнски звания пред имената на Кирил и Методий принизява ролята им в българската история - двамата братя са свети заради създаването на славянската писменост и първите си преводи, развили неимоверно славянския език и старобългарският му дял в частност, а не заради заслугите си към християнската църква - нека тя ги чества отделно, те нас не ни засягат, освен като исторически факт.


24 Май 2017 22:01
Нека бъдем верни следовници на завета на светите братя!
Неофит Патриарх български

В тържествения и празничен ден, изправени пред образите на светите равноапостолни братя и просветители на славянския род Кирил и Методий, отново се прекланяме пред тяхното величаво и родолюбиво дело, с което в далечното девето столетие бе набелязан пътят към духовния и културния възход на нашия народ, а посредством него и на всички славянски народи.

Прекланяме се и прославяме тяхното дело и подвиг, които Църквата винаги е приравнявала с делото на самите Христови апостоли, засвидетелствайки по този начин непреходното значение и величието на стореното от тях, както и своята вечна благодарност и признателност към богомъдрите Солунски братя.

Появата на славянската писменост, заедно със скоро последвалото я покръстване при равноапостолния св. Борис І Михаил, бяха и остават и днес двата основополагащи фундамента в многовековната и превратна история на българския народ.

Двата стълба, определили веднъж и завинаги принадлежността на нашия народ към християнската европейска цивилизация, вдъхновили и материализирали всички наши приноси към европейското и световното културно наследство, заради които и днес нашето Отечество се радва на уважението и признателността на международната културна общественост.

Днес, в Деня на славянската писменост и култура, нашата радост е пълна и от нищо непомрачена, защото след толкова много столетия делото на светите Кирил и Методий остава живо и продължава да принася плод, изявявайки се в нови и нови произведения на културата, литературата и изкуството, все така вдъхновявани от нашата православна християнска вяра и от дошлата при нас заедно с нея славянска писменост.

Нека бъдем верни следовници на завета на светите братя!

Нека у всекиго от нас никога не угасва онзи скъпоценен пламък, който в далечните дни те запалиха сред нашия народ – пламъка на просветата и на православната ни християнска духовност, за да пребъде делото на славянските просветители, за да пребъде и „държавата на духа“ – нашата свидна православна България!

Нека и днес, заедно с цялата Божия Църква, с едно сърце и една уста и ние да възкликнем:

„Свещената двоица на нашите просветители да почетем, които, чрез превода на Божествените книги, отключиха за нас извора на богопознанието, от който извор и до днес, непрестанно като черпим, облажаваме ви, Кириле и Методие, които предстоите пред престола на Всевишния и се молите топло за нашите души!“ (кондак, гл. 3).

По молитвите на св. славянски просветители и първоучители, равноапостолните Кирил и Методий, Бог да благославя от небесните висоти православния ни народ и да го укрепва във всяко негово добро начинание!

Честит и благословен празник!


24 Май 2017 22:49
Др. Петрински не е прочел още изказването на тов. Вова


И добре, че не е - щеше да се вдъхнови за още по-големи щуротии. Всеки път, като прочета измъчените писания на Петрински, си мисля, че по-надолу от това няма как да се слезе. И всеки следващ път той ме опровергава. Уникален талант
24 Май 2017 23:00
Иван Петрински
24 Май 2017 23:01
Генек и компанията
25 Май 2017 17:18
Бармалей 24 Май 2017 21:15
Др. Петрински не е прочел още изказването на тов. Вова


Какво да го чете, писал е славянска азбука.
31 Май 2017 20:43
Ма вярно казва за отделянето на църквата от държавата. Трябва да се вземат мерки. Какви са тез фамилии Хаджи-този, Хаджи-онзи. Какви са тез Христовци под път и над път. Сичките са незаконни.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД