В бившия СССР гърмеше перестройката, но мисля, че още не беше станал августовският пуч срещу Горбачов. Оказах се в Москва по някаква културна причина и там се срещнах със свой приятел от московски ВУЗ, за да изпием... по чаша квас, щях да кажа, ако не знаех, че слабо вярвате на каквото казвам. Да не уточняваме относно чашата. За другото обаче ще кажа, защото едно от удоволствията, но и задълженията ни в този живот, е да озвучаваме истината. Така сме били укрепвали кармичния си статус, твърдят някои недобре проверени учения.

Та въпросният ми другар беше в силна организационна възбуда. С много емоция ми заразправя



как той и "левите сили"



в упоменатия ВУЗ искали да катурнат "дясното" ръководство, управляващо учебното заведение с авторитарни методи. Как подписвали петиции, как агитирали студенти и преподаватели, как на събранието не знам кой си вехт и тоталитарен академичен кадър пожелал здрава ръка и марксистко-ленински подход, пък моят приятел скочил и призовал за демократични промени и издигане на млади и мислещи колеги в Учебния съвет. Другарят ми беше така драматично втъкан в тези изборни и политически баталии, че не успях да обърна разговора към по-интересуващи ме неща - какво прави височката асистентка Марина с неправдоподобните нозе, която беше край нас в предишни перипетии; защо старецът Толстой е прехвърлил цели кораби пацифисти в Канада преди век; как може да се иде за риба на езерото Байкал и други такива...

Все пак опонирах на приятеля си - ти твърдиш, че вие сте "левите сили", му казах, и че се борите срещу "десните" и лошите. Които са все стари партийци. Обаче какво по-ляво на тази планета от КПСС, човече? Не си ли объркал политическите наименования и посоки? Вие сте десни всъщност, пък началниците ви са леви!

- Не, не! - замаха с ръце приятелят ми. - Дясното е консервация, статукво, егоизъм! Ние сме левите, а те са стари маразматици! Те са десни, непроходими догматици!

Искаше да е ляв човекът - лявото му се струваше синоним на справедливост, но и на революционност, пък те нали правеха нещо като революция във ВУЗ-а...

Гледах след това дълги десетилетия как и у нас



тези две думи - "ляво" и "дясно",



присъстват в какви ли не наименования на политически конфигурации и сили. Как тези сили сплитат рога на политическата арена, как някои побеждават и управляват, а други минават в опозиция и клатят управляващите, докато сами се доберат до властта. Не мога да не призная, че понякога трудно разбирах силите и програмите им - по ми бяха интересни личностите зад тях. Виждах как тези личности, съобразно таланта и харизмата си, страстно рекламират своята политическа сила и огромните й ценности, но немалка част от същите личности с лекота сменят политическата сила един, два, три или nовече пъти... И без да се изчервяват, рекламират новите лидери, новите ценности и новата си сила с все същите чар и убедителност.

Забелязах закономерност, която сигурно също сте забелязали - в предизборната агитация всички са с гръмогласна лява риторика, а в управленската практика всички наблягат на десни похвати. Независимо от цвета и "левотата" или "деснотата" в етикета на своята сила.

И понеже - както вече казах, са ми по-интересни хората, а не силите и партиите, ще ви разкажа за двама души, оплели житейската си съдба по някакъв начин с политиката и понятията "ляво-дясно". При това не вземам типични представители на понятията - примерно едър индустриалец и осиромашал пролетарий, а ви разказвам за служители на идеологическото, израснали и двамата в панелни апартаменти, с горе-долу сходно образование (добро).

Е, единият е малко по-образован, и с малко по-охолно детство - но малко. В онези времена социалните ножици не се разтваряха широко - богатите имаха по апартамент, кола и вила, а бедните - по гарсониера и (или) къща на село, да речем.

Та единият израсна в семейство на "ляв" функционер с висок политически пост, взе хубава диплома и научи няколко чужди езика много добре. Сетне тръгна по стъпалата на външнотърговската кариера, която вероятно бе свързана и с други ведомства. Тази кариера рано му секна поради политическите промени и младият мъж прояви чевръста идеологическа трансгресия, като остави едното "ляво" - това на БКП-то, където членуваше, и отиде в друго ляво - атлантолиберално. После внезапно кривна силно вдясно - в хард сегмента на тогавашния Съюз на демократичните сили. След лични възходи и падения, сега този далеч не глупав мъж озвучава дясна политическа реторика и апаратства при създаване на съответни политически проекти, като се прехранва от академична дейност и НПО-та.

Другият мъж израсна в по-скромно семейство, но бе ученолюбив и интелигентен. Той бе отначало просто политически скептик, а после



отявлен противник на БКП и системата.



Политизирането му в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век достигна стряскащи за мен мащаби. Не пропускаше митинг на СДС, беше верен адепт на най-кобалтово обагрените политически формирования. "Дясното" бе негов идеал, хем в някакви безкомпромисни крайни варианти. Неговата лична съдба се стече по-неуспешно. Имаше няколко добри политически служби и две-три неуспешни бизнес начинания. Последно време изкара труден безработен период. Сега е яростен привърженик на идеята, дошла от Финландия, Франция и някои други страни, че всички ЕС граждани трябва да имат сигурен базов доход, независимо дали работят или не. Казвам му, че това е комунизъм. Той ми опонира, че този термин е вече демоде.

Ами толкоз.