Около Движението за права и свободи не се шуми, но е изправено пред важен период. ДОСТ остана на 40 000 гласа от парламента, представете си какво означава за ДПС (и България) да ги вземе следващия път? Или пък да грабне властта в примерно 5 общини на местния вот през 2019 г.? Много важен е периодът и лично за Ахмед Доган. Продължава експериментът "делегиране на лидерски права". Не се е коментирало публично в дълбочина, но "предателството на Юдата Местан" си беше



личен гаф и отговорност



на Ахмед Доган - той го назначи. Сега ДПС е далеч от това, което винаги му е давало източник на енергия - пълната, официална и всеобхватно упражнявана власт. Кой друг, ако не Ахмед Демир Доган трябва да намери брод?

Впрочем той се оттегли преди 5 години, но във важните моменти бе далеч повече от почетен председател. Преустанови монашеството и "ослепи" кривналия Местан - Расате, написа "кървавото писмо" срещу Ердоган преди турския референдум ("Играта е ва банк!!!"). Ликът му грееше на предизборни плакати през март, макар да не бе кандидат, за да се припомня кой точно е бащицата на българските турци. В ключови моменти Доган демонстративно излиза на светло, глупост е Мустафа Карадайъ да бъде приеман за нещо повече от неизбежна формалност.

В близка перспектива спрямо ДПС ще действат няколко фактора, които ще определят действията на партията. Не са благоприятни, вещаят още по-трудно време. Изискват силно лидерство. Нека видим какво произтича от тях за ДПС и България.

На първо място това е управленският режим в Турция и политическият му инженеринг у нас. "Играта ва банк" засега не върви в полза на ДПС, Турция става все по-агресивна (показният гняв на шефа на турската парламентарна комисия по правата на човека Мустафа Йенероглу срещу "асимилацията на турците" у нас). Рано или късно в България ребром ще бъде поставен въпросът за уседналост или друга рестрикция в посока югоизток - ключов тест ДПС. От една страна, хем ще трябва да се пазят интересите на етноса, хем да се пресуши мелницата на ДОСТ - има ли въобще правилна позиция за ДПС? Това ще е



игра върху много тънък лед, а движението вече я играе



- преди няколко дни поиска "имамите да се върнат в храмовете", т.е. религията да не е средство за политическо влияние на Анкара и ДОСТ. Късно се сети ДПС за тази работа, дълги години тя ползваше Турция и религията, но баталиите сега може да родят нещо полезно за България. Впрочем финансовият контрол на вероизповеданията бе и мярка, предложена от Румен Радев, но "затисната" сред шума от скандала, който президентството сам сътвори през април.

Вторият фактор, който ще определя поведението на ДПС, е участието на националистите в българската власт. Партията ползва нацистките скандали да поиска оставката на вицепремиерите на "Обединените патриоти", настоява и за кабинет без тяхно участие. Може да се очаква, че основната линия на опозиционност до края на настоящото правителство ще е именно тази. Това обаче би довело не до ефект, а до дефект. Колкото повече ДПС атакува националистите, толкова повече те стягат редиците, имат и електорален резерв. ДПС няма и заради рамките на етническия електорат, и заради разцеплението с ДОСТ. Важно е също така, че ДПС и сега има свои позиции във властта, тоест танцът спрямо "Борисов 3" ще е танго с голямо внимание за неправилно настъпване. С всичките си безумия дълго време националистите ще бъдат по-предпочитан официален партньор и за ГЕРБ, и за БСП. А с пребиваването си в управлението те ще придобият нещо ценно, което доскоро бе предимство на ДПС - знание как точно се упражнява властта.

Третият фактор е свързан с горните два. Това е общата европейска ситуация, международното положение. Никак не е сигурно, че последните либерални успехи (Руте в Холандия, Макрон във Франция) означават спиране на общата националистическа вълна. При несекващи атентати, налична Ислямска държава и Ердоган, който държи милиони бежанци като спусък, водещият европейски политик ще продължава да е ала Орбан, ала Мей. ДПС, знаем, е от либералното семейство, приятелите му нямат да бъдат силни както в предишни години.

Всичко това очертава едни не розови перспективи пред ДПС. След фиаското през 2014 г. за официалното му влизане във властта е рано,



но изглежда и невъзможно



в следващите 2-3 години. Ей това "невъзможно" е големият проблем на ДПС. Впрочем Ахмед Демир Доган със сигурност знае, че трябва да даде свидна жертва за целта. От прастари времена е така - за да усмириш и хора, и богове се дава жертва. Лична. Никаква официална власт няма да помирише ДПС, без да скъса с един човек. Точно един - млад и успял, корпулентен. Нали не се съмнявате, че жертвата би била лична?